Брой № 3 (71) / юни 2023

Пулмологията – избрано от 2022 година

Малкото е повече: Поетът и критикът в неделимо единство

Литературният критик Никола Иванов винаги се е стремял да отрази в критическите си студии духът на времето, в което живеем и което ни съпътства. Когато изпод перото му са се раждали „Уроците на Иван Динков“, той е пределно ясен в своята мисия: чрез написаното да властва изостреното му критическо чувство, посредством което да превърне анализа / прочети повече

Бели разкази: Свободата да лекуваш и правото да се лекуваш

От името на Центъра за защита правата в здравеопазването се проведе конкурс за есе сред студенти по медицина на името на Александър Дърводелски. Тема на есето:    „Свободата да лекуваш и правото да се лекуваш“.     Класираните на първите 5 места получиха парични награди.   Есетата бяха оценени по система от 1 до 10, / прочети повече

В балната зала: Къде ли търся радост и покой

Поезията на Екатерина Йосифова разкрива големите ѝ възможности за поетични превъплъщения и я прави силно различима в съвременната българка лирика, ситуира я сред най-значимите водещи български поетеси от втората половина на ХХ век и след това. Вместо целостта, поетесата предлага многопосочието на мълчанието, на недоизказаността, която предизвиква дълбок размисъл и промисъл и придава полифоничност на / прочети повече

Фотография: Росен Калпачки

  Снимка: Росен Калпачки / прочети повече

Беседа: Петър Алипиев – Добрата поезия потъва в живота

ПЕТЪР  АЛИПИЕВ е роден на 14 март 1930 година в село Босилковци, Русенско. Работи като литературен редактор в Радио София и Държавно издателство „Георги Бакалов“, Варна. В последните години от живота си е на свободна литературна практика, включваща както издаването на собствено творчество, така и множество преводи на автори от световната поезия: Йосиф Уткин, А. / прочети повече

Книги: Тишина, която крещи

„Оловна тишина“ – документалният роман, автор на който е журналистката Ивайла Александрова, след прочита му предизвика безредици в моето мислене. Сякаш не бях подготвен за подобен литературен жанр. Авторката ни отвежда и до най-трудно уловимите изисквания на творческия процес.Тя си е поставила наглед трудно решима задача: Да изследва наказателно дело № 585 от 1942 година, / прочети повече

Самотни във времето: Един от идеалистите

Цветан Зангов е български поет, роден на 12.01.1933 г. в град Сливен в революционно семейство на текстилци. Баща му е участник в Септемврийското въстание (1923). Завършва прогимназия в родния си град (1947), гимназия в Пловдив (1951). Възрастово той принадлежи към т.нар. априлско поколение. След завършване на средното си образование става инструктор към Окръжния комитет на / прочети повече

Любомъдрие: Махмурлии

    „Щастливите роби са най-непримиримите врагове на свободата.“   Мари Ебнер-Ешенбах, „Афоризми“      „Бяха златни години“ – припомня ми един брат по перо, а по литература – далечен братовчед. – „Само за една статийка вестниците брояха по цяла месечна заплата. А списанията – и по две. Че и по три. Че и отгоре“. / прочети повече

Музика: Из историята на джаза – 33, Кийт Джарет (роден 1945)

Първа част – детство и ранни години         Днес говорим за смесени, а не за чисти култури. Знаем също, че личността е множествена, но сме склонни да забравяме, че и джазът се е родил и развивал посредством взаимното проникване на различни традиции и социални явления. Музиката на Кийт Джарет за пореден път / прочети повече

Незабравимите: Ботев – надредното

Със смъртта на постмодернизма (ако у нас вече са чули за тази смърт) някои омразни за адептите му понятия като гений, творба, канон не само възвръщат предишния си смисъл, но изглеждат неочаквано по-привлекателни и интригуващи, откогато и да било. Впрочем доста преди постмодернизмът да дойде в България, четенето на Ботевата поезия бе започнало да губи / прочети повече