Брой № 1 (74) / февруари 2024
Имунология за пулмолози
Малкото е повече: Блус, джаз* и един французин в Бургас
Д-р Веселин Джендов е бургаски лекар, с биография на „опасен за социалистическата държава“ по дело „Интелигента“ на Второ Главно Управление (контраразузнаване) на комунистическата държавна сигурност – дело за Оперативно наблюдение (ДОН) 28602/79 Лятото свърши. След него идва сезонът на топлата меланхолия. Мина и джаз фестивалът, тази деликатна носталгия… Дванадесет години… преди дванадесет години / прочети повече
В балната зала: Прозата на Георги Мишев
Още първата книга на Георги Мишев „Осъмски разкази“ разкрива писател със силна социално-нравствена позиция, който не премълчава това, което се случва в живота главно в българското село, защото от там преди всичко са неговите социални наблюдения, социалният му опит. Разказите описват ежедневното и човешките взаимоотношения като успяват да запечатат мимолетните преживявания на героите, зад които / прочети повече
Нова книга: Пътят на думите
Писането е самотно занятие. То е изповед, страст и вик. Пишещият знае, че природата е наказала човека, като му е дала способността да има спомени. Всеки пише по начин, подсказан от индивидуалния му творчески натюрел. „Несвършващо време“ е изповедна книга, автор на която е проф. Петър Стоянович. Тя е история за произход, достойна за / прочети повече
Самотни във времето: Страстта към личния интерес и политическата икономикa в търсене на своя предмет Адам Смит (1723 – 1790)
Дори тези, които никога не са чували за Адам Смит, вероятно са запознати с теорията, че пазарните сили действат като „невидима ръка“ и гарантират, че икономиката функционира ефективно и справедливо. Тази метафора често се използва, когато се описва правителственият или пазарният провал на една държава и се призовава за нов „баланс“ между силите – или / прочети повече
Самотни във времето: Памет за нещата от живота
Творческата анкета се определя като литературен способ за събиране на достоверни сведения за живота и творчеството на литературен деец от самия него в разговор или посредством анкетни въпросници. Литературният критик Никола Иванов ни поднася сътворена анкета в изискан стил с един от най-значимите български писатели – Георги Мишев. Критикът е бил наясно, че диалогът / прочети повече
Любомъдрие: На закона мамата
„Пороците и престъпленията на подани- ците далеч не са така заразителни, както на властниците.” Еразъм Ротердамски А в таксито ехтеше следната песничка: “И ловец съм, и рибар съм – на закона мамата ебал съм!”. Таксито беше българско – такси, в което не клиентът, а шофьорът решава дали да се пуши и какво да / прочети повече
Музика: Из историята на джаза – 35, Вокалният джаз
Корените на вокалния джаз са трудно доловими – така, както липсват документи за появата на новата музика, която от края на XIX век наричаме джаз. Първите вокални изпълнения на цветнокожите роби от южните плантации на САЩ са трудови и религиозни. Свързваме ги с условията на земеделския труд и с християнското богослужение при афроамериканците. Тук проповедникът / прочети повече
Незабравимите: Случаят „Радецки“
Историята и историците, както и съвременните анализатори, коментатори, експерти, критици и актуалните, тути кванти специалисти по политкоректност, вече втори век трупат все по-нарастващ дълг пред Ботев. Проучен и признат отдавна в публицистиката, която ни е оставил, световно признат с поезията си, преведена на всички големи езици и на неизброимо число от тъй наречените малки, той / прочети повече
Незабравимите: Страхопочитайте го
Какво простодушие и простащина има в старото училищно клише, че Ботев ни учи „да любим и мразим“ и затова трябвало да бъде обичан като велик син на българския народ! Ботев, който е казал също: „Ликуй, народе! Тъй овце блеят/и вървят с псета подир овчаря…“ и който след смъртта на най-големия син на България видя българската / прочети повече
Третото око: За Украйна – отвъд политиката (Част II)
Основаването на Киевска Рус от първите потомци на Рюрик сложил край на краткото съществуване през IX в. на каганата Рус, както се е наричала първата държава на варягите в земите около Киев. Титлата „каган“ не трябва да ни подвежда за етническия характер на държавата. Най-вероятно тя била възприета от владетелите на народа рус по примера / прочети повече