Цветан Зангов е български поет, роден на 12.01.1933 г. в град Сливен в революционно семейство на текстилци. Баща му е участник в Септемврийското въстание (1923). Завършва прогимназия в родния си град (1947), гимназия в Пловдив (1951). Възрастово той принадлежи към т.нар. априлско поколение. След завършване на средното си образование става инструктор към Окръжния комитет на ДКМС в Пловдив, откъдето е командирован за завеждащ агитация и пропаганда към Околийския комитет на ДКМС в Девин (1951 – 1952) и става любимец на младежта. През зимата на 1952 г. снежна буря го заварва в Доспат, а трябвало веднага да се върне в Девин, защото на другия ден бил насрочен пленум, на който той е докладчик. Цяла нощ поетът се бори със снежната стихия, за да не закъснее. На сутринта го откриват полузамръзнал до шосето Пловдив – Девин. С неимоверни усилия участва в пленума, след това е откаран в болница, но не успяват да го спасят.
Цветан Зангов
Цветан Зангов сътрудничи на в. „Работническо дело“, „Народна младеж“, „Сливенско дело“ и др. Посмъртно е издадена книгата му „Завещание. Стихотворения“ и „Ако рано умра“ (1954, 1955, 1958, 1960, 1962). Стават доста популярни.
На името на Цветан Зангов е учредена национална литературна награда за млад автор. Дълго време това е най-авторитетната награда за поезия за млади автори.
Цветан Зангов е чист и възторжен на моменти поет. С основание се правят някои паралели между поезията на Пеньо Пенев и Цветан Зангов. Но Зангов е по-въздържан в изблиците си, плакатността почти липса в стиховете му, защото е по-скоро лирически натюрел. Темата за любовта не му е чужда, макар че подобни негови стихотворения не са много. Чисто е интимното чувство:
Кажи, защо тъй много те обичам
и толкоз скъпа, родна си ми ти?
Затуй ли, че живота ми окичи
със радост и окрилени мечти?
Затуй ли, че в живота ти ми стана
опора, за която аз мечтах?
Затуй ли, че умееш всички рани
да излекуваш в моята душа?
Социалната тема при него е интимно облечена и изразена, което говори за автентичност и отсъствие на конюнктурност. Това говори за наличие на талант. Цветан Зангов живее само 19 години, но оставя добри стихотворения. Можем само да гадаем, ако му бе отредено достатъчно житейско време докъде би достигнал талантът му.
Есен
Пред мен килим от паднали листа
разстила се по пустата алея.
С листата бавно капе есента,
а аз вървя и весело се смея.
Ще ме упрекнат, зная, за това,
че есента е тъжна и унила –
нали и в стиховете досега
тя на тъга и старост беше символ!
А аз сега не вярвам на това
и с радост крача в пустата алея:
нали се ронят жълтите листа,
гората за да може да живее!
***
Когато съм премръзнал от студа
и смъртно леденее на душата,
ти като малка пареща звезда
в гърдите ми разливаш топлината.
И тъй е хубаво да чувствам аз
разпалената жар на любовта ти
и винаги, и винаги да знам,
че любовта ни е безсмъртна!
Не може вече никой да отнеме
в гърдите ми горящата звезда.
Защото любовта ми е свещена!
По-силна е дори и от смъртта!