Вдъхновение
Малкото е повече: Откровения
Памет за Иван Динков (26.08.1932 – 23.01.2005) По рафтовете на домашната ми библиотека намигат с благодарност майстори на словото, които останаха непознати и непрочетени от средностатистическия български читател, а за мен са вдъхновяващи открития. Между тези големи майстори е Иван Динков. Поезията му е ефирна, без патетика, вкопана в човека и неговата тъжна душа. / прочети повече
В балната зала: Книга с фундаментално значение
Памет за Светлозар Игов Отиде си от земния живот един от фундаменталните български литературни критици и историци проф. Светлозар Игов. Безспорно името на проф. Светлозар Игов се нарежда сред най-крупните, солидни и престижни имена в българската литературна наука от Нешо Бончев и д-р Кръстьо Кръстев до наши дни. Той е последният енциклопедист от българските литератори. / прочети повече
Фотография
Снимка: Росен Калпачки / прочети повече
Любомъдрие: На живот и смърт
„Родина, в която господства неразумността, става чужбина“. Йоханес Бехер, „Защита на поезията“ Имах един безценен приятел в Торонто – и все още го имам. Да ми даде Бог да го имам още дълги, дълги години. Той е ветеран, изгнаник от първото поколение политемигранти. Избягал беше по един невероятно авантюристичен начин нейде към края на / прочети повече
Музика: Из историята на джаза – 34, Музиката на Кийт Джарет (Кийт Джарет – II част)
В предишната част, посветена на Кийт Джарет, видяхме, че основни жалони в професионалното развитие на музиканта са участието му като член (4-месечно) на бенда на барабаниста Арт Блеки „Джаз месинджърс“ (1965 – 1966) и в квартета на саксофониста Чарлс Лойд, който насърчава соловите изяви на талантливия пианист. Благодарение на Лойд и на мениджъра Джордж Авакян, / прочети повече
Незабравимите: Човекът Ботев – най-самотният човек в своето време
Животът на Ботев, макар и много кратък, излъчва най-благородните качества, които един човек може да отгледа у себе си в земния си път: обич към майка, към родно място, към род и родина, към страдащите хора. Като казваме това и като го повтаряме вече повече от сто години, ние изричаме една истина, неказана навреме, докато / прочети повече
Бели разкази: Последната капка
Има места, свърталища на зли сили и тъмни енергии. Обикновено на тях са извършвани жертвоприношения, а духовете на убитите все още бродят тревожно наоколо. В търсене на покой. Или на възмездие. Често такива немирни души пакостят на невинни хора в своите кръжения. На такива места човек може да бъде нападнат. Да му бъде изпита енергията. / прочети повече
В балната зала: Поезия без луфтове
Неделчо Ганев е от рядката порода на поетите „бели врани“ не само за българската литературна традиция. В стиховете му се преплитат изкуство и рационални науки. Ще срещнем смесване на математически, физични и химични формули, анатомия, биология, паневритмия, медицина, астрономия, астрология, Сириус, Големият взрив, космически кораби, метеори, бинарни букви и числа, кванти, кварки, квази, квантов сок, / прочети повече
Самотни във времето: Дисидентът
Йордан Русков е български поет и дисидент от Пловдив. Роден е в Плевен през 1926 г. в семейство на бъчвар. Израства и живее в Пловдив, където завършва гимназия през 1944 г. Още като ученик сътрудничи на списанията „Детски живот“, „Светулка“, „Другарче“ и „Простори“. Първите си стихове за възрастни печата също като гимназист в сп. „Българска реч“, в. „Вечер“ и / прочети повече
Вдъхновение: Досада
Досадно е да си клиент на глупостта на хората. Досадни са лъжите и плоските капризи. Досаден е животът ми порядъчно изпортен. И скелета на спомена, от времето изгризан. Аз зная, на скамейката ти се занасяш с другия. Косите ти тежат от здрач и ги докосваш с рамо. Разказваш му с ирония за първото си / прочети повече