Вдъхновение
Любомъдрие: Критическият хуманизъм през XX век и заслугите на Цветан Тодоров
След като премина модата на структурализма, наложил се във Франция и в цяла Европа, един от неговите най-ярки представители, Цветан Тодоров, формулира принципите на критическия хуманизъм. Това той направи в три книги: Завладяването на Америка (оригинално издание от 1982 г., превод на български от 1992 г. и от 2010 г.), Ние и другите (ориг. издание / прочети повече
Самотни във времето: Д-р Васил Берон – лекар, просветен деец и археолог
„На този свят, приятелю, человеку трябва да знае и на приятното и весело да се радва, и мъжки неприятното и печално да претърпява.“ „Много ми е жално като гледам, че нашите съотечественици се отнасят толкова нечувствително и даже безчеловечно към всичко и към всяко умствено произведение, а особено което е имало зла чест да / прочети повече
Музика: Джазът е символ на сбободния човек
Предговор към книгата „Гигантите в джаза“ „Животът много прилича на джаза – Получава се най-добре, когато импровизирате.“ Джордж Гершуин Разбира се, всичко започна от Бийтълс през 60-те, първото музикално вдъхновение по моя дълъг път към джаза. В средата на 70-те, когато повечето ми приятели слушаха още класически рок, аз вече слушах / прочети повече
Незабравимите: Първоучителят
Наречен Философ приживе и светец след смъртта си и след повече от единадест века и половина той продължава да бъде първоучител и духовен баща на славянството, а с това ще остане и в благодарния спомен и на всички следващи поколения. Земята още е била плоска по авторитетната карта на Птоломей и слънцето се е / прочети повече
Вдъхновение: Нещо хубаво
Вървях между треви зелени свободен като ручей и нещо хубаво край мене очаквах да се случи. От всяка слънчева пролука струеше светлината, а някой звънко засвирука мелодийка позната… Кому ли свирна този някой? Озърнах се… отляво едно синигерче в клонака видях да се разпява. Аз го загледах отдалече как цялото трептеше, не / прочети повече
Малкото е повече: Бляскава Испания
Футболът е вълшебно огледало, в което намираме отразени собствените си мечти, лице и душа. Нещо повече: Той е една от най-красивите версии на безсмъртието. Пишейки тези редове, все още не е заглъхнало ехото от финалната битка на седемнадесетото европейско първенство по футбол, все още не са заглъхнали вълненията, а заедно с тях и коментарите / прочети повече
Бели разкази: За тебе, докторе
На Коледа нямаше да работи нито един магазин в квартала, а той не си беше купил хляб. Валеше дъжд, беше студено, витрините сияеха, отрупани с коледни елхи, хора бързаха да купуват подаръци. Иван нямаше на кого да купи подарък – живееше сам. Вече завършваше образованието си. Все още беше студент, медицината го беше погълнала / прочети повече
В балната зала: Критикът мъченик
Несъмнено Владимир Василев е водещият и най-авторитетен български литературен критик между двете световни войни, а редактираното от него списание „Златорог“ е своеобразен литературен законодател. Към неговите страници се стремят най-талантливите (пък и всички) български писатели и литератори, защото са смятали и приемали като висока чест да бъдат публикувани там. Причина за това е, че единственият / прочети повече
Беседа: Поезията е вдовицата на живота
Не крия. Таях в себе си носталгичния порив да бъда с Иван Динков. Казвам носталгичен, защото той и неколцина още са поетите на моята младост. Те, но най-вече той и Константин Павлов ми разкриха поетичните хоризонти, направиха ме чрез стиховете си, вярвам, малко повече човек. С Динков съм. Както обикновено е вглъбен. Отдалечил / прочети повече
Зограф: Адолф Бронфен – светлописецът на Търново и търновци
„Едни други хората се снимат, така доказват, че реално ги е имало…“ The Kinks, People take pictures…, 1968 „Старостоличани“ – така нарича съгражданите си Иван Вителов, кметът на Търново, който поздравява в своята реч Фердинанд, дошъл да обяви Независимостта на България през септември 1908 година. А без някогашните фотографи всеки, даже и / прочети повече