Паметта – това истинско чудо на безсмъртието, не ни позволява да забравим хора и събития.
Преди време долетя вестта за смъртта на либийския адвокат Осман Бизанти – единият от защитниците на българските медицински сестри по СПИН процеса. И до днес пазя жива паметта си за него. Бизанти беше дълбок и чувствителен, в непрекъснат диалог с човека и с неговите проблеми. Любезен и непрекъснато зает с трескава юридическа дейност. Беше със съзнанието, че е с чувство за мисия. В Либийския процес успях да избистря представата си за честния и достойния колега. Виждах как с упорство и всеотдайност успя да преодолее онези спънки, които правосъдната система на Либия му създаваше. Бизанти е живо въплъщение на честността и трудолюбието.
Адвокат Осман Бизанти
https://www.zname.info/news/17314758851761/pamet-za-advokat-bizanti-kato-znak-sreshtu-zabravata
Неговият житейски и професионален път е метафора на статута на амбициозния и талантливия. Съзнаваше, че талантът е независимост и затова нито за миг не абдикира от най-парадоксалния процес, раждал се в Либия. По време на съдебните прения Бизанти пледираше със свой ярък и неповторим стил. Изказът беше правдив и убедителен, с изключително владеене на материята. Пледоариите му се отличаваха от безцветните и препъващи се от шаблони речи на нашите противници. Чрез пледоариите си Бизанти полемизираше с представителите на прокуратурата, не се уморяваше със силата на аргументите да доказва невинността на българките. Стремеше се да разкрие истината без остатък – неподправена и негримирана. Беше ясен и убедителен. И затова пледоариите му бяха съградени с кръвта на думите. Те могат да влязат в учебниците по красноречие. Към нас – българските адвокати, проявяваше истинска колегиалност и сърдечност. Помогна ни да се докоснем до сърцевината на процеса. Не съм убеден, че българите оценяват куража на Бизанти да бъде защитник на нашите медицински сестри и д-р Георгиев.
Днес, години след приключване на процеса, съзнанието ми е пронизано от скандиранията по негов адрес, когато напуснахме сградата на Върховния касационен съд в Триполи: „Бизанти, ти си куче, ти си жалък предател“. Бях до него. Промълви: „Разбирам ги, но връщане назад няма“. След смъртта му мисля някоя от съдебните зали на Софийската съдебна палата да носи неговото име. Бизанти заслужава. Това ще бъде знак срещу забравата.