„Едни други хората се снимат,
така доказват, че реално ги е имало…“
The Kinks, People take pictures…, 1968
„Старостоличани“ – така нарича съгражданите си Иван Вителов, кметът на Търново, който поздравява в своята реч Фердинанд, дошъл да обяви Независимостта на България през септември 1908 година. А без някогашните фотографи всеки, даже и най-хубавият разказ за града, остава непълен. Веднага след Освобождението отделни снимки, правени в Търново, са съхранени с имената на Онорий Марколеско, Вейднер и Едуард Либих, Адолф Волфрам, Димитър Василиев и др. Още с появата си, първите фотографи тук са наречени благозвучно и романтично с думата „светлописци“. Това е най-точното определение за тези творци, които с помощта на светлината и сянката ни оставят богато наследство, което днес ни дава безценна информация.
Най-популярни стават снимките на австриеца Адолф Жозеф Бронфен, който се установява в старопрестолния град през 1885 и работи тук до 1925 година. Ателието му се е намирало срещу новопостроената девическа гимназия в града. Снимката на тази сграда е най-старата датирана негова снимка – от 1885 г. В първите години след установяването си Бронфен прави портретни снимки на стотици търновци – мъже, жени, занаятчии, търговци, военни. По-известни от тях са портретите на съпругата и дъщерята на Хр. Ботев – Венета и Иванка, на жената на Хр. Караминков – Аника Костова, на Поликсена Тотева, внучка на видния адвокат Марко Тотев. Негови са снимките на Трифон Кънчев – кмет на града, Иван Панов Семерджиев, Александър Протогеров, Христо Македончето и много други (Фиг. 1, 2). С много добро качество се отличават неговите семейни и сватбени снимки. Негови фотографии печелят медали на изложения в Марсилия (1899) и в Кан (1900 г.) ( Фиг. 3).
Обективът на Бронфен е запечатал образите на редица дейци от културния и обществения живот на града: първите учители от училище „Йосиф I“ през 1894; Търновския певчески хор, 1895; собственици и акционери от бирената фабрика, 1896; Юнашкото дружество, 1897; войници от 18 Етърски полк на 22 септември 1908; Поборническото дружество, 1908; Мъжката гимназия като лазарет по време на Балканската война през 1912 – 1913 година.
Адолф Бронфен постоянно работи и като пътуващ фотограф из селищата в Търновско. Той се изявява и като пропагандатор на природните и архитектурните забележителности на Търново. През 1900 година той издава поредица от 20 пощенски картички с панорами на града и снимки на значими сгради. В най-големи тиражи са издадени хълмът Царевец, панорама на града с ж.п. моста и със Стамболовия мост, Света гора, Търново с Трапезица, Асенова махала. (Фиг. 4) Неговият апарат е уловил чара на Конака, съграден от майстор Кольо Фичето, на прочутия хотел „Борис“ и на много, много още обекти. През двадесетте години на века работи със съдружник – Иван Николов, който по-късно се отделя от стария майстор в самостоятелно ателие, но голямото име от тандема си остава Бронфен.
Фотографската техника в момента е съвсем различна, ала и днес, над 100 години по-късно, мнозина продължават да изпитват същата магия във фотоателиетата като бабите и дядовците си. Снимките, които ни отварят очите да гледаме през времето…
