Страница на Румен Леонидов

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Страхливият поет умира два пъти

През 2014 г. на Румен Леонидов е присвоено званието „Рицар на книгата“. Носител е и на престижната награда на Словения за поезия „Кристалът на Вилиница”. По повод на тези отличия ви представяме един текст и няколко негови стихотворения, които вероятно все още не познавате.     Румен Леонидов представи в Брюксел книгата си „Уплашеният човек” / прочети повече

ValeriPetrov

Валери Петров бе роден за поет

In Memoriam   Любимият поет на няколко поколение българи, който възпя летящите хора, отлетя към невидимия хор на вселената. Написаното обаче от Валери Петров остава тук, където почти вековното му присъствие е забележимо както Млечния път в небето на България. Майсторът на римата усъвършенства родния ни език, разкри неподозираните му тайни, насити съвременната ни поезия / прочети повече

kor-uplashenijat chovek

Господ е безработен, но понякога добре си гледа работата…*

Когато преди седемдесет и една години умира младият поет Христо Смирненски, площадът около църквата „Св. Крал“ се изпълва с хора, дошли да се простят със своя приятел, другар и съратник. Влюбените в комунистическата идея интелектуалци намират за съвсем естествено тленните останки на Смирненски да минат през лоното Божие, да бъде спазен християнският ритуал. Днес това / прочети повече

leonidov

Спящият палач

С този текст поздравявам всички читатели на списание InSpiro, което стана на 5 години. Поздравявам и неговият създател и главен редактор доц. Коста Костов, мой много специален приятел, който е Поет по дух, Джазмен по същност и истински Спортмен по характер. Блестящ професионалист, Коро има вроден усет към извисеното слово, диша чрез житейските състрадания, но / прочети повече

Румен Леонидов

Краят на света се отлага, защото предстои стогодишната война за очовечаване на човечеството

Краят на света се отлага не защото древните погрешно са провидели настоящето ни или ние лошо сме си превели предсказанията им. Напротив: през 2012 наистина идва краят, но не на света, а краят на ХХ в. И започва новото столетие, тръгва нова епоха, след финала на безсъзнателното ни поведение. Защото не хронологията на датите e / прочети повече

Румен Леонидов,

Възхвала на навика, от който се отказах или за ползата от изневярата, когато е само за кеф…*

Първата цигара винаги е най-отвратителната. Първо пафкаш, правят ти забележка, че така не се пуши, показват ти как, после започваш да гълташ дима, завива ти се свят, драйфа ти се, избива те ледена пот, натровен си като бяло мишле с черна отрова, но хем си изненадан, хем си отвратен, хем… След три дни отново пробваш / прочети повече

Умиване лицето на Богородица

По пладне някъде, на връх Никулден, на Малката Коледа, както старите хора наричат този голям християнски празник, Йордан Радичков за първи път в седемдесетгодишния си живот стана кръстник. Не на едно, на три, или на пет деца, а на 55 сирачета, дошли чак от село Гаврил Геново в столичната черква „Св. св. Кирил и Методий“. / прочети повече

InSpiro1-2011print_img_77

Сбогуване с принца

(слово за Благовещение)   Хермелиновият Христо, фокусникът Фотев, роден в Истанбул, жител на Бургас, се стопи в София и легна завинаги в покойницата, в алеята на културните дейци. Той беше част от мистерията на поезията ни, но никога не е бил деец на културата. Беше роден за удавник, а угасна на сушата като Хемингуейовия “Старец”, / прочети повече

InSpiro-4-2010_img_74

Възкресение по време на Рождество

Румен Леонидов е от най-специалната категория мъже, които моят приятел и духовен събрат Жоро Чалдъков определя като Приятели по ум и сърце – Brain and heart friends. Дори да го срещнеш в следващото си прераждане, няма да се е предал на дявола, ще преоткриеш същия готин пич и приятел, готов заради теб и с теб / прочети повече

Златна литургия за Христо Фотев

Роден на Благовещение, 25 март 1934 г., днес Христо Фотев щеше да бъде на 76 години. В бургаския „пейзаж от алкохол и блясък“ той написа най-сантименталните си посвещения за морето, България, свободата, жените, пристанището, делфините…    Майките ни, рано остарели, сънуваха хамбарите задръстени. По пръстите, отдавна изтънели, се свличаха венчалните им присътени.   По-тихо, нали / прочети повече