Вдъхновение

Музика: Из историята на джаза – 24, Джон Колтрейн (1926 – 1967)

(част втора)   Разказът ми за музиката на Джон Колтрейн от предишен брой на INSPIRO стигна до 1957 г. Тогава саксофонистът свири с Телониъс Монк, който му разкрива тайните на своя стил. 31-годишният Колтрейн търси вечно нови форми, ходи често в жилището на Монк и го отрупва с въпроси. В отговор Монк сяда на пианото, / прочети повече

Любомъдрие: Интелектуалците и мъдростта

„Човечеството поумнява, но не помъдрява“, пише проф. Костов в предисловието на 61 брой на INSPIRO. Защо ли?   Може би, поради непосилната лекота на битието, в което изкарва хляба си? Или заради бляскавият панаир на суетата, на който посвещава свободното си време? А може би, защото е загубило връзката си с Бога, от която идва / прочети повече

Любомъдрие: Ивайло Знеполски – социалният мислител на кръстопътя на идеите

Богатият опит на Ивайло Знеполски като анализатор и строител на днешната ни култура и на обществото ни в преход е залегнал в основата на множество публикации1. За всеки хуманитарист те са от особено значение: позволяват ни да осмислим близкото минало, да се държим като съзнателни граждани на днешното общество и да насочваме поглед с по-бистър / прочети повече

Незабравимите: Една прелюдия към психопортрета на Георги Бенковски

1. Невъзможно е да се помисли за Априлското въстание, без да се събуди в българската памет образът на Георги Бенковски, един от неговите организатори и несъмнено най-големият от водачите му. Но колкото по-неразгадаема изглежда за нас омаята на това въстание, чийто успех е категорично отхвърлян тогава и днес от всеки трезвомислещ човек, толкова като че / прочети повече

InSpiro_Korica_br4_2021__169x225

Неделята, която беше в понеделник

Насред потопа – спасителна суша. (Крача до мъжка риза.) Чува се даже – ако се вслушаш. Смирненски кашля наблизо.   А аз – виновна, че съм щастлива, топля ръка – в ръката. (Откак се помня, все си отивам – на приказката в средата.)   Сега не искам. Сега е важно, че е небрежно прашна, че / прочети повече

В балната зала: Роден от светлината, завърнал се в светлината

Във „Въведение в поезията“ Иван Здравков споделя трепетното чувство, обзело го при прочита на началото на Поезията – безсмъртната Омирова „Илиада“. Тя го привлича неудържимо, потриса го и става негов еталон, чрез великата творба той проглежда за Поезията. Това върховно изживяване е неизличимо и творбата остава за него завинаги образец за Поезия. А Иван Здравков / прочети повече

Малкото е повече: Свинтила означава светлина. Памет за Владимир Свинтила.

    Владимир Георгиев Николов с псевдоним „Свинтила”* (29.04.1926 – 13.01.1998) е интелектуалец от втората половина на миналия век, превеждал на седем езика (италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език) и владеещ още няколко, енциклопедист, родолюбец с възрожденско потекло и дух, ренесансов човек, посветил творчеството си на българската култура, народознание и народопсихология. Макар / прочети повече

Зограф: Доктор зад обектива

Интуитивно винаги сме усещали, но пандемията показа по драматично конкретен начин, че лекарската професия е всекидневен героизъм, който подобно на този по време на война може да ти струва и живота. Професия, която се упражнява на територията на страданието и ако спасените от теб пациенти я напускат, ти не можеш – оставаш там за следващите… / прочети повече

Самотни във времето: Йордан Стратиев

Йордан Стефанов Стратиев е български поет и преводач, роден е на 21.03.1898 г. в град Асеновград. Завършва гимназия в София и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1921). Владее френски, румънски, сръбски и руски език. От 1923 г. до малко след промените на 9 септември 1944 година работи в Министерството на външните работи – дипломат / прочети повече

Любомъдрие: Интелектуалците в Четвъртата индустриална революция

Катя Михайлова е доцент по социология на комуникациите към катедра „Икономическа социология“ в УНСС. Възпитаник е на Факултета по журналистика и масови комуникации, СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторска дисертация по журналистика през 2006. Преподава социология в УНСС, комуникации в УНИБИТ и методология на научното изследване в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.  Автор е на / прочети повече