По данни на „Амнести Интернешънъл“ през последното десетилетие по света от автомобили са убити над един милион души. В потока на моторните превозни средства е разтворена престъпност. Разтворът е по-наситен, отколкото може да се предполага. Жестоката статистика навява мисълта, че бушува най-абсурдната война. Ражда се автомобилистът Разколников.
Съществен дял от транспортната престъпност, следствие на която е отнет чужд живот, се отрежда на алкохолно повлияните шофьори, чиято криминогенност е с висок процент. Българският законодател не е дал законово определение на понятието „пияно състояние“. Върховният касационен съд е застъпил тезата, че пияното състояние по смисъла на чл. 343, ал. 3 от Наказателния кодекс е налице, когато шофьорът поради погълнат алкохол е изпаднал в състояние на непригодност да управлява правилно и безопасно моторно превозно средство. Според съдебно-медицинските критерии алкохолното опиване влияе отрицателно върху динамичния стереотип, разкъсва функционалния му комплекс, прави възприятията, преценката и изпълнението им неточни, забавени и несигурни. Шофьорите, погълнали алкохол, са лишени от съобразителност, самокритичност и съсредоточеност, подценяват опасностите, вземат прибързани решения, водещи до пътни конфликти, преимуществено с тежки резултати. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че пияното състояние е налице винаги, когато в кръвта на шофьора е налице концентрация на алкохол над 0,5 промила. Това схващане за „нормална“ алкохолна концентрация е дискусионно. Съдебните медици Вамощи, Понсолд, Прозоровски, Рене Васос и др. са на различни становища по въпроса дали алкохолното влияние настъпва след 0,5 или след 0,8 промила.
В редица страни с интензивно автомобилно движение като Австрия, Франция и Германия е разрешено да се шофира с алкохолна концентрация до 0,8 промила. Това навежда на извода, че алкохолното повлияване настъпва със сигурност над тези гранични стойности. В България може да се приеме, че след консумация на алкохол над 0,8 промила е налице повишена опасност при управлението на моторно превозно средство.
Жан Бедур, който е специалист по изследване на автомобилните произшествия във Франция – държава, в която най-остро е поставен въпросът за алкохолния проблем, отстоява разбирането, че алкохолът нарушава вниманието и рефлексите, създава илюзията за сигурност и самочувствие, тъкмо когато е погълнат алкохол в границите на 0,8 промила.
Понякога не се прави разлика между опиването и опиянението, които имат своя съдебно-психиатрична проблематика. При опиването се забелязват психични проблеми, които имат само количествен характер. Съвсем друга е характеристиката на опиянението. То настъпва често след поглъщане на спиртни напитки, които предизвикват качествени промени на съзнанието.
Автотранспортната престъпност и в частност тази, извършена в пияно състояние, не е осъзната напълно. А тя се е вселила с най-трагични и непоправими последици, които започват да звучат като нещо делнично. Пияният шофьор, когото уподобявам на Разколников, и тъкмо затова е необходима съпротива срещу автомобилиста Разколников.