Вървях между треви зелени
свободен като ручей
и нещо хубаво край мене
очаквах да се случи.
От всяка слънчева пролука
струеше светлината,
а някой звънко засвирука
мелодийка позната…
Кому ли свирна този някой?
Озърнах се… отляво
едно синигерче в клонака
видях да се разпява.
Аз го загледах отдалече
как цялото трептеше,
не исках никак да му преча
и радостно ми беше.
И мислех си така, в сърцето
без капчица омраза,
за нещо хубаво…което…
синигерът ми каза!
Снимка: Георги Байчев