Вдъхновение
Любомъдрие: Да имаш и да нямаш
На Тео, чиято синовност озари позакъснялото ми бащинство. “Ние познаваме само цената на нещата – не и тяхната ценност.” О. Уайлд (“Ветрилото на лейди Уиндърмир”) „Богатствата, които не са в душата ни, не ни принадлежат” Демофил („Сентенции”) Бързам, неистово бързам да изпреваря евентуални обвинения в асоциалност. Наслушах им се, нагледах им се и / прочети повече
Вдъхновение: Болният
Аз съм болен. От години лежа под прозореца плътно затворен. На балкона пред мене – два реда въжа. Крива стряха. Коминът – съборен. Идва есен. Дъждът заваля. Бях ли женен? Къде е жена ми? Къде е златарина, който изля за нашите пръсти две кръгли измами? Аз си спомням далечни, неясни неща! Колко смешни / прочети повече
Нова книга: Момчето, което нямаше обувки
В прекалено дългия си живот съм се възхищавал на забележителни футболисти, които са ме привличали със своя футболен талант. Трима от тях са кодирани във вече носталгичната ми памет: Георги Аспарухов, Георги Соколов и Божидар Искренов. Те бяха дълбоко свързани със своето призвание. От играта им лъхаше лекота и вдъхновение. Наскоро „Радостта на народа“ / прочети повече
Самотни във времето: Един позабравен символист
Стефан Константинов Тинтеров – Вен Тин, роден на 22 март 1885 година в Бургас, е български поет символист. Кратък е и житейският му път. В Бургас завършва основно образование. Учи в Пловдив – в класическия отдел на мъжката гимназия. Следва в Софийския университет – Юридически факултет. По време на студентството си дълго време е стенограф / прочети повече
Нова книга: Една необикновено хубава книга*
Често ме питат, защо пиша текстове извън медицината, моя основна професия? Отговарям като Монтен в неговите „Опити”: „Казвам на всеослушание много неща, които не бих искал да кажа никому”. Казано по друг начин, ако премълча думите, които не бива да изричам, страдам от онези, които съм казал. Чрез писането споделям с другите онова, което / прочети повече
Любомъдрие: Идеи и механизми за преход от война към мир в историческа перспектива
Все по-осезаемо става усещането, че дългият период на мир в Европа е към своя край, а междудържавните конфликти отново се завръщат. Войните, съпътстващи разпадането на Югославия през 90-те години, макар и кървави, имаха предимно граждански характер. Днес обаче сме свидетели на класическа агресия между държави, което налага да се замислим не просто върху начините за / прочети повече
Вдъхновение: Богоявление и рождество на гения
Каква ирония – според Григорианския календар (нов стил), въведен в България на 1 април 1916 година, вече 108 години рожденият ден на Христо Ботев се отбелязва на Йордановден (6 януари 1848 г.), а не на Рождество, когато всъщност е роден – 25 декември 1847 г. (стар стил). Ако беше се родил на Йордановден, Ботев / прочети повече
Бели разкази: Другарят Алцхаймер
За трети път идваха на превръзка и яката на ризата му пак беше снежнобяла. По погледа и неуверените движения се познаваше, че светът минава около него, а той обитава свои си пространства. Тя го държеше за ръкава. Беше смъкнала ризата му надолу с постоянната си женска грижа. Нейната блуза завършваше с плетена якичка, създадена по / прочети повече
Беседа: Човекът на изкуството е винаги недоволен. 80 години Руси Чанев
Откъде тръгнахте? Как открихте актьора в себе си? Роден съм в Бургас. Там винаги е имало добър театър, но в моето детство беше страхотен. Беше разтурен, но остави неизлечими следи у мен, защото негови актьори ръководеха детските драматичните състави, в които участвах. Какво имахте да казвате чрез театъра? Мислите ли, / прочети повече
Нова книга: Поетът и критикът
Никола Иванов – този просветен монарх в полето на литературната критика ни поднася нещо необикновено – творческия и житейския път на Иван Динков – храбрият поетичен идалго, „българин на два етажа – с таван и зимници”, в поезията на когото има не сълзи в очите, а очи в сълзите. В дни / прочети повече