Вдъхновение
Вдъхновение: За кого бие камбаната
Човекът не е остров, вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както, ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък. Всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от / прочети повече
Бели разкази: Рог
Васил беше решил докрай да се отпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името ѝ. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, Васил се бе престорил, че ѝ вярва, но плитките сиви ивички по раменете и върху кожата на главата, когато разгърнеше косите ѝ, / прочети повече
В балната зала: Мойте стихове са рожба на сърцето ми
Янаки Петров е роден на 28 февруари 1947 г. в село Голямо Буково, Бургаско, в миньорско семейство. Завършва техникум по морски и океански риболов (1967) и българска филология в Софийския държавен университет (1978). Работи като миньор, печатарски работник, библиотекар, редактор в изд. „Български художник“ (1978), сп. „Деца, изкуство, книги“ (1979), алманах „Море“. Член на Съюза / прочети повече
Беседа: Марко Ганчев: Добрата поезия е съдбовна и красива
Откога пишеш? Още от предучилищна възраст, когато не знаех да пиша, а само да чета. Имах усещането, че всичко стихотворно от детските книжки, което декламирах, покатерен върху покрива от каменни плочи на пещта, долепена до къщата ни в двора, съм го написал аз. Спомените ти от първите публикации? Смехотворни са. Първата / прочети повече
Самотни във времето: Сирак Скитник
Сирак Скитник е псевдоним на Панайот Тодоров Христов. Роден е в Сливен на 4 ноември 1883. Много ерудиран, той е с голям престиж сред интелектуалците до средата на XX век. Широко известен и уважаван като критик, живописец, график, илюстратор, декоратор, сценограф, драматург, постановчик, поет, публицист, общественик, радио-ръководител, и до днес специалисти в редица културни сфери / прочети повече
Любомъдрие: Френският хуманизъм
След залеза на структурализма, който в продължение на 20 години (1960 – 1980) бе водещо идейно-естетическо течение във Франция, а и в целия свят, някак от само себе си се наложи един по-традиционен и по-уравновесен естетически възглед1, наричан хуманизъм. Възприеха го мислители като Марсел Конш (роден през 1922 г.) ; Люк Фери (род. през 1951 / прочети повече
Предисловие: Демокрацията не е за щастливи роби
Пак ще гоним демони и ще събираме разпилени пръчки за здрав сноп. Спас Господов от „Истинската история на Спас Господов“ на Антон Баев казва: „Когато Господ раздавал късметите на народите, за българите останала пръчката. Кубрат я превърнал в цял сноп, а после синовете му разпилели снопа. Архетипът на снопа не е изоставил въображението на българина. / прочети повече
Вдъхновение: Мълчание
– Тате, ще следвам философия. Искам да стана философ! – Синко, избери си друга професия. С тази ще трябва да оправдаваш грешките на другите – отвръщаше баща ми. –Системата е такава. Не станах философ. Избрах друга професия. Системата се смени. И нови грешки. А философите мълчат. И поетите мълчат. Интелигенцията също мълчи. / прочети повече
Малкото е повече: Триумф на несправедливостта и във футбола
Нека имам мъже до себе си, които са тлъсти, с прегладени глави и сънливи. Касий има мършав и гладен поглед; той мисли твърде много: такива хора са опасни. Цезар в „Юлий Цезар“, Акт I, Сцена 2 на Уилям Шекспир В „Книга за българския народ“, пубикувана в 1897 г., Стоян Михайловски е написал: / прочети повече