Вдъхновение
Вдъхновение: Победа
Чугунен – есенен, лежа в овесите. Вечер – по мръкнало, тъй както мъртвите: тъй както Яворов, тъй както Ясенов, тъй както българо-чешкият Мърквичка. Под ъгъл – в корена, ъгъл – в короната, изтича вечното – небето, синьото; и кротък вятър връща бонбоните – там – от неделите, там – от годините. Часът на лампите разгръща / прочети повече
Малкото е повече: Афоризми*
Според Ларошфуко красноречието предполага да кажеш всичко, което трябва, но не повече, отколкото трябва. Това твърдение е в съответствие с максима на Софокъл, според когото много да говориш и много да кажеш, са много различни неща. В същия смисъл Некрасов пояснява, че когато говориш, на думите трябва да е тясно, а на мисълта – / прочети повече
Фотография: Носталгия по бъдещето
Носталгия по бъдещето / прочети повече
Бели разкази: В сенките на старите шлепове
Има нещо силно целебно в дунавския въздух край Лом. Когато се случи да боледувам по-дълго и илачите не помагат, аз си зная рецептата – Ломско шосе, Петрохан и право при Дунав край Лом. Още с първата разходка край брега кашлицата намалява, кръвното се нормализира, погледът се избистря, пулсът влиза в ритъм, а дробовете задишват по / прочети повече
В балната зала: Победих без победа
Иван Дашев Радоев е роден на 30.03.1927 г. в гр. Пордим. Учи гимназия в Плевен, следва право (1947 – 1949) и българска филология (1949 – 1951) в Софийския университет. Работи като редактор във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“, Българска телевизия, като драматург в Народната опера – София (1963 – 1968), в театър / прочети повече
Самотни във времето: Майстор на късия разказ
Съществува твърдение, че разказът е „царят“ на литературата. Особено късите му форми. Защото се смята, че това е най-трудният литературен жанр. Можем да се отнесем с известен скептицизъм към подобни мнения, но дори чисто статистически като че ли най-малко в световната литература са майсторите на късия разказ. Сред съвременната ни национална литература можем да / прочети повече
Нова книга: Когато една бездна кани на гости друга бездна
Костадин Василев Пампов е роден на 23 януари 1956 г. в с. Черногорово, Пазарджишко. Завършва специалностите „Философия“ и „Реторика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1981 г. Дългогодишен преподавател по философски науки в Езикова гимназия „Бертолт Брехт“, гр. Пазарджик. „Което трябва, но не повече. В света на афориз- мите“ е шестата му книга. / прочети повече
Любомъдрие: Да имаш и да нямаш
На Тео, чиято синовност озари позакъснялото ми бащинство. “Ние познаваме само цената на нещата – не и тяхната ценност.” О. Уайлд (“Ветрилото на лейди Уиндърмир”) „Богатствата, които не са в душата ни, не ни принадлежат” Демофил („Сентенции”) Бързам, неистово бързам да изпреваря евентуални обвинения в асоциалност. Наслушах им се, нагледах им се и / прочети повече
Вдъхновение: Болният
Аз съм болен. От години лежа под прозореца плътно затворен. На балкона пред мене – два реда въжа. Крива стряха. Коминът – съборен. Идва есен. Дъждът заваля. Бях ли женен? Къде е жена ми? Къде е златарина, който изля за нашите пръсти две кръгли измами? Аз си спомням далечни, неясни неща! Колко смешни / прочети повече
Нова книга: Момчето, което нямаше обувки
В прекалено дългия си живот съм се възхищавал на забележителни футболисти, които са ме привличали със своя футболен талант. Трима от тях са кодирани във вече носталгичната ми памет: Георги Аспарухов, Георги Соколов и Божидар Искренов. Те бяха дълбоко свързани със своето призвание. От играта им лъхаше лекота и вдъхновение. Наскоро „Радостта на народа“ / прочети повече