Вдъхновение
Самотни във времето: 150 години от смъртта на Христо Петков Тъпчилещов
* Константин К. Чипев е пра-правнук на Христо П. Тъпчилещов На 22 септември се навършват 150 години от смъртта на този заслужил български родолюбец. Родом от Калофер, в средата на 19 век той е най-влиятелният търговец в Цариград. Завършил е само начално училище, но е много предприемчив и успешен в дейността си. Активен в / прочети повече
Незабравимите: Папа Франциск – понтификат, насочен към „най-малките“
„Доколкото сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили…“ На 21 април 2025 г., един ден след Великден, си отиде Папа Франциск – папа, когото светът ще запомни с активното му присъствие на световната сцена и с отношението му към световните проблеми. Римският първосвещеник има за задача / прочети повече
Вдъхновение: Стихотворение
Всяка история лее куршуми, къса бесилки всяка история, за да направи големите думи, недостижими за малките хора. Иван Динков „Автопортрет“ Авторска фотография: Росен Калпачки / прочети повече
Музика: Най-голямото вдъхновение е любовта
Беседа с Антони Дончев Пианист, композитор и диригент на Биг-бенда на Българското национално радио Откъде и как тръгна към музиката? От семейството. Баща ми, Кирил Дончев, е музикант. Бил е ръководител на оркестри в Бургас и София. С гордост мога да кажа – най-значимият и търсен композитор на театрална и филмова / прочети повече
Вдъхновение: Специално лице
Но ето въздухът – тъй податлив на стонове и шум: снове, кръжи, пробожда, завладява и руши, едничко семето ще устои на пристъпите му в родилната си гънка, а то лежи, лети, премята се и чезне, за да се върне пак, недостижимо в магията на собствената си поява, обгърнато от кипналата плът, на вододела между подпочвената / прочети повече
Малкото е повече: 106 години от рождението на Големия принц на българската поезия Александър Геров
Когато за пръв път го видях сред пустинята на нашия живот, аз бях детето, а той – възрастният. Стоеше в мрака на стълбището пред вратата ни на третия етаж на улица „Чумерна“ 12, и ме гледаше втренчено. „Тук ли е баща ти? “ – попита. Нещо в излъчването му ме стресна, почти уплаши. Бързо се / прочети повече
Бели разкази: Клиничните пътеки на престъпността
Палнах собственоръчно на шефа пурата (да се не окаже некоя самоделка), подадох му я внимателно, па му налях у кристалната чаша узо (да му се не нервира стомахът) и докладвах на уше: Кръстник, дойдоха. Навън са, при басейна. Шефът беше Кръстник на всички ни. Още навремето построи църква, спонсор ѝ стана. И нали / прочети повече
Беседа: Бойко Ламбовски: Добрата поезия има душа, тя те грабва
От кога пишеш? От ученик, бил съм някъде шестнайсет-седемнайсетгодишен. Оттогава сериозно, инак като дете съм правел опити за подражателни стихчета и съчинения. Спомените ти от първите публикации? Спомням си, беше в сп. „Родна реч“. Подготвих цикъл от три стихотворения, сигурно съм бил на шестнайсет-седемнайсет, отнесох ги в списанието, тогава редактор му / прочети повече
Зограф: Никога не съм и мечтал за това, което имам
Коста Костов разговаря с актьора Мариан Вълев – Мъро Мариян Вълев е роден на 11 април 1969 във Варна. Завършил е гимназия във Варна и ВИТИЗ – актьорско майсторство за драматичен театър. Откъде тръгна? Как откри страстта си към изкуството, театъра, киното…? Кое те вдъхнови в желанието ти да бъдеш актьор? Надали / прочети повече
Любомъдрие: Съдбата на филоософа или философията като съдба (памет за Асен Игнатов)
Едва ли аз съм най-подходящият автор на настоящия текст. И ако го пиша, правя го, защото по стечение на куп обстоятелства, които би било пошло да разисквам публично, няма кой друг да го стори вместо мен. А не съм особено подходящ като автор, преди всичко защото с Асен Игнатов ме свързва едно почти полувековно приятелство, / прочети повече