Третото око
Третото око: За Украйна – отвъд политиката (Част V)
Зараждането и разпространението на украинското национално самосъзнание в земите на Галиция имат своите пречки в лицето на крайната икономическа изостаналост и социално-етнически разделения. С една дума, земята принадлежи на едрите полски земевладелци-католици и се обработва от крайно бедните православни украински селяни. По тази причина украинското национално движение там се развива в ожесточена опозиция срещу поляците, / прочети повече
Третото око: За Украйна – отвъд политиката (Част IV)
Ако интелигентният ни читател потърси повече информация за възникването и развитието на Украинското възраждане, ще установи, може би без изненада, че възрожденските процеси в украинското общество в огромна степен наподобяват подобните процеси в българското. Времето (века), разпокъсаността, липсата на собствена държавност и чуждото политическо потисничество са достатъчни за подобна аналогия със собствената ни историческа съдба. / прочети повече
Третото око: За Украйна – отвъд политиката (Част III)
Ролята на казаците в миналото на Източна Европа е изключително показателна за политическата употреба на историята според нуждите на съвременните националистически пропаганди. Бързата проверка из мрежата отново доказва силното руско присъствие в нея и по тази тема, с цел да се подмени историята и да се докаже руският им произход и принадлежност. Относно корените / прочети повече
Третото око: За Украйна – отвъд политиката (Част II)
Основаването на Киевска Рус от първите потомци на Рюрик сложил край на краткото съществуване през IX в. на каганата Рус, както се е наричала първата държава на варягите в земите около Киев. Титлата „каган“ не трябва да ни подвежда за етническия характер на държавата. Най-вероятно тя била възприета от владетелите на народа рус по примера / прочети повече
Третото око: За Украйна – отвъд политиката (Част I)
На фона на все още бушуващата война в Украйна много хора по света, без да познават дори и най-общо миналото на двете воюващи страни, Русия и Украйна, си позволяват да заемат позиция за конфликта в полза на едната или на другата страна. В резултат, аргументите са значително олекотени, понеже се основават на емоционални, а не / прочети повече
Третото око: Глаголица и кирилица – начин на употреба (Част V)
Изграждането на двете книжовни школи в кратко време превръща Българската държава в един от главните центрове за разпространение на християнството не само в своите територии, но и далеч отвъд тях. Основите им са положени в периода 887 – 893 г. и скоро те се специализират в няколко направления. На югозапад Климент развива активна преводаческа / прочети повече
Глаголица и кирилица – начин на употреба (Част IV)
В изпълнение на договореностите между Великоморавия и Византия, през есента на 863 г. двамата братя се отправили към моравската столица Велеград, където били посрещнати с подобаващи почести и уважение. Така се поставя началото на най-важната мисия в живота им – изграждането на самостоятелен славянски църковен диоцез в Централна Европа. В контекста на тази задача / прочети повече
Глаголица и кирилица – начин на употреба (Част III)
Принадлежността на Кирил и Методий към висшата византийска аристокрация в никакъв случай не омаловажава ролята им на славянски първоапостоли. Затова нека разгледаме тяхната активна обществено-политическа и духовна дейност. Първоначално, с покровителството на техния чичо логотетът на дрома Теоктист, главен министър и регент на император Михаил III, те получили отлично образование, а то от своя страна / прочети повече
Глаголица и кирилица – начин на употреба (Част II)
Предпоставките и причините, довели до покръстването на българския народ, са изследвани и обяснени достатъчно обективно и задълбочено. Всеки от нас най-обобщено ги е изучавал още в училище. Не всеки обаче е наясно, че те са толкова комплицирани и преплетени във външен и вътрешен план, че за неспециалистите е трудно да обхванат и осмислят целия мащаб / прочети повече
Глаголица и кирилица – начин на употреба (Част I)
На 11 май 1851 г. в гр. Пловдив се случва едно знаменателно събитие, което има изключителни последици за формирането и духовното укрепване на българската нация през Възраждането. На тази дата Найден Геров организира първото честване на делото на светите братя Кирил и Методий в своето училище,наречено на тяхно име. Този празник на буквите и просветата / прочети повече