Разговор с д-р Александър Симидчиев, председател на УС на сдружение „Въздух за здраве”
Въпрос: Какъв въздух дишат българите?
Според последния доклад на СЗО от 2018 г. явно такъв, който ни изстрелва на челни позиции (пети) в Европа по смъртност, свързана с експозиция на тази смес от азот, кислород и разни други дребни, но важни примеси.
Би ли определил с някаква метафора или хипербола „въздуха” на София, например?
Въздъх-нат. Всеки път, когато говорим по темата, се натъжаваме колко краткосрочно е мисленето ни като вид. Дори не мислим за следващото поколение – камо ли за по-следващото.
Кой или какво беше пусковият механизъм, за да се насочиш към темата „Въздух за здраве”? Това, че си пулмолог, може да е достатъчно, но не всеки пулмолог дълбае в тази тема.
Съчетание на фактори – от среща с много интересни колеги и партньори до това, че се сдобих с прекрасни внуци. Преживяването е невероятно, не само емоционално, но и по ефект върху удължаването на времевия хоризонт, с който се съобразяваме. След излизането от индустрията, където бях твърде зает, си дадох малко време за преориентиране на приоритетите и осъзнах колко важно е да сме по-близо до хората, които обичаме, и до земята, от която произлизаме и в която ще се върнем, за да дадем път на идните поколения. Това, че съм пулмолог и функционалист, само ми помогна да приоритизирам дишането там, където му е мястото – от първия до последния дъх и всичко по средата.
Къде сме в класацията по замърсеност на атмосферния въздух? Има доста спекулации по въпроса и доколко е вярно, че се доближаваме в определени моменти до китайските мегаполиси?
Китай има действена дългосрочна стратегия за справяне с въздушното замърсяване, затова те са на път към по-добро бъдеще. Вярно е, че големите градове са „горещите точки“ на този проблем, отчасти заради трафика, отчасти заради битовото отопление, отчасти заради строителството, но ако се подходи разумно и комплексно, можем да се радваме на много по-чиста околна среда в градовете си. Не е само до политици, администрация, кметство и граждански инициативи, а най-вече до индивидуалното усещане за важността на здравето и съответното му ценностно приоритизиране.
Най-важните три практически мерки, които биха подобрили „въздуха, който дишаме”?
По-важни за мен биха били трите характеристики на гражданите за справяне с този проблем – Информираност, Ангажираност и Действеност. А за мерките – дори само една би била достатъчна. Икономическо изравняване на цените на замърсяващите и чистите горива. Това би лишило от икономическа логика ползването на замърсяващи енергийни източници. Знам, че звучи малко утопично, но си заслужава да се помисли и работи в тази насока.
Съзираш ли сериозни намерения от страна на институциите да работят върху подобрение на чистотата на атмосферния въздух над българските градове?
Кратък отговор – НЕ, и причината е много банално проста. Мерките, за да са ефективни, трябва да влияят в посока промяна на поведението на широки обществени слоеве (да се чете електорат и недоволство от промяна), и заедно с това трябва да са дългосрочни (ползата ще се реализира в два-три мандата в бъдеще). При сегашната политическа конюнктура това не ми се струва възможно.
Би ли изброил няколко важни действия, които са предприети в България, за да подобрим атмосферния въздух. Какво беше направено за София?
Метрото в София вкара огромни пътникопотоци под земята и ги придвижва с електроенергия. В държавен план приехме европейските директиви (макар и веднага да почнахме да ги отлагаме).
Назови най-важната стъпка, която ще забави или предотврати „атмосферното самоубийство”?
Колективното осъзнаване на отговорността към бъдещето – в ГЛОБАЛЕН аспект, защото България е по дребна от запетайка на глобалното игрище на климатичните промени. Ако се осъзнава, а не се отрича, действията ще следват и различни умове ще мислят в обща насока за решаването на тази трудна задача. Историята е доказала, че събирането на много идеи в обща насока винаги е давало отличен резултат.
Има ли мерки, които не сме в състояние да изпълним и защо?
Краткосрочно не можем да изпълним почти нищо, защото бедността (финансова и духовна) ни подпира отвсякъде, а част от съществената причина е, че не слагаме цена на човешкия живот, поради което смъртността и здравните разходи остават като независимо разходно перо в общия бюджет на държавата, а не като разходна част (и риск) в редовете, които сега се считат за печеливши (тютюна, енергетиката, хазарта, горивата, автомобилите и др.)
Няколко важни съвети към читателите, които живеят в места със замърсен въздух?
Информирайте се. Мерете нивата на замърсителите и притискайте администрацията за ЕФЕКТИВНИ мерки, и пак мерете, и пак натискайте.
Три съвета, които можем да ползваме срещу въздушно замърсяване.
Снабдете се с апликация, която показва нивото на замърсяване около Вас (напр. http://airlief.com), следете нивата и преценете кои от съветите там са най-подходящи за Вас.
Назови една книга или документ, която задължително трябва да бъде прочетена, за да придобием представа за рисковете в една силно замърсена градска среда.
За колегите лекари – Every breath we take: the lifelong impact of air pollution – Royal College of Physicians (UK) Report of a working party – February 2016.
А литературно произведение, за което първо се сещаш, свързвайки го с темата „чист въздух”?
Войната на световете от Хърбърт Уелс – черният дим от Триподите и прекъсването на комуникацията между хората
Коя е твоята „Библия”?
Нямам една. Смартфонът и достъпът до мрежата, съчетани със здравословна доза критично мислене.
Защо остана да работиш в България?
Работил съм доста и навън, но отговорът ще е клише, което за мен е реалност: корен, семейство, приятели. Тук чувствам, че давам повече на хората, на които държа. Това осмисля съществуването ми, тъй като се самоопределям като giver.
Твоите земни и неземни учители в живота и медицината?
Човекът, който ме запали по науката – Mr. Kevin Smith – Iranzamin School Iran 1974, Другаря Иванов по математика в 22-ра гимназия 1980, Чудото Начев 1984 в МА, Проф. Ничев 1992 ДУББ, Илияна Паунова 2003 ГСК, Dominique Limet 2006 и много други, с които животът ме срещна, за да науча по нещо от всеки. Последните двама са Вики 2016 и Алекс 2018 – моите внуци.
Кои са аргументите, които би използвал, за да наречеш привилегия това, че си българин?
Не намирам предимства в националността, а в човечността. Срещал съм човеци навсякъде. Тъжно ми е обаче , че в чужбина се получават екипи, а у нас властва индивидуалността в най-първичния и непродуктивен вид.
Работил си в Канада известно време, а дълго и за чужда /небългарска/ фармацевтична компания. Назови предимствата на българина пред тези на западноевропееца, ако виждаш такива.
Като бъдем поставени в среда със западняци, сме доста по-креативни, умни, работливи, толерантни. Бързо ни забелязват и промотират до определено ниво.
Назови един наш съвременник, който е безукорен в морала и достойнството си. Има ли съвременен българин, който би посочил за духовен водач на нацията ни?
Стефан Цанев.
За съжаление обаче у нас е трудно, дори невъзможно да имаме водачи, защото никой не иска да бъде воден и всеки се изживява като такъв. Нация от вождове – преобладаващо бабаити.
Писателката Неда Антонова пише, че „човек има две родини – в едната се е родил, в другата би искал да се роди”. Има ли друга страна, в която би искал да се преродиш?
Прабаба ми казваше: „Овде и да оди щъркот, тамо ке си носи и газот”. Не съм разсъждавал по това, но знам, че където и да съм, ще се стремя към сходни дейности, затова съм щастлив там, където съм се родил.
Твоето сдружение „Въздух за здраве” се появи наскоро? Кое е скритото послание в него?
Скритото му е напълно явно. Името е същността. Фокусът е здравето, свързано с въздуха и вредата от неговото замърсяване.
Ако имаш възможност да поговориш с нашите държавни първенци, какво би им казал, за да осъществиш общата ни цел за подобрение качеството на въздуха?
Вече в 5-6 интервюта по национални медии го говоря – да си подадем ръка и заедно, равнопоставено и добронамерено да решаваме този сложен проблем. Всеки има своята гледна точка, но само съвместната, обобщена гледна точка може да сложи начало на решаването.
No one of us is as intelligent as all of us.
С кого би изпил последната си чаша вино?
Отдавна искам да почерпя Simon Sinek* едно българско мерло, но бих отложил това удоволствие поне за още осем петилетки ако ще ми е последно.
* Simon Oliver Sinek (раден 1973 г.) е британски мотивационен лектор и организационен консултант. Автор е на много книги, между които и „ Start With Why” (2009).
Въпросите зададе Коста Костов
