Вдъхновение
Приятелство…
Марлене Дитрих – мисли за приятелството; снимка: artspace.com; Приятелство… Малко хора разбират смисъла на тази дума. Приятелството е като майчина любов, братска любов, вечна любов, сънувана любов, мечтана любов. Това не е любов, която се осъществява под прикритието на любовта. Тя е чиста, нищо неизискваща, затова е вечна. Приятелството е свързвало повече / прочети повече
Консерваторът Тодор Икономов и нашето време
Симеон Янев, писател Без Тончо Жечев и неговия „Български Великден“ Тодор Икономов вероятно още много години щеше да почива в архивите на историята, неразбран както от съвременниците, така и от потомците. Роден в Жеравна, в котловината на гениите на Българското възраждане, земляк на Софроний и породените от него князе и сановници, на възрожденския Раковски / прочети повече
Из историята на джаза – 10: Епохата на суинга
Стоян Атанасов, професор, преподавател по френска литература в Софийски университет „Климент Охридски” Така се нарича джазовата музика през 30-те и 40-те години на ХХ век. Тя се явява преход между класическия и модерния джаз. Нещо повече, в епохата (или в ерата) на суинга това изкуство достига своя апогей. От регионална музика (в Ню Орлиънс, / прочети повече
Анатоли Вапиров на 70 – Спомените на вампира
Владимир Гаджев, джаз критик и писател Да започнем с новината, която без всякакво съмнение ще събуди интерес сред посветените в музиката: саксофонистът Анатоли Вапиров пише мемоари за битието си на джазмен. Този литературен труд на варненеца може да се окаже много важен за нашата колективна памет, за историята на джаза не само в България, / прочети повече
Като твори и пише, човек воюва (или защо да помним архитект Никола Николов)
Арх. Анета Василева, архитектурен критик и публицист, доктор по история и теория на архитектурата с фокус върху архитектурата от втората половина на ХХ век. „…съвремието никому не прощава страха и неувереността в собствените сили. Твърдо отстоявам творческата си позиция, защото вярвам в нея, убеден съм, че е правилна. В края на краищата като твори / прочети повече
Поет със знакови стихотворения – Никола Иванов, литературен критик
„Вцепененото цвете Иван Цанев. Оживява чрез усмивката само.” Константин Павлов Иван Цанев и Борис Христов са двамата ни най-значими живи национални поети, защото са съвременни класици в българската лирика. След Далчев, Александър Геров и най-представителните поети от така нареченото априлско поколение, Иван Цанев несъмнено е един покъсен, следващ етап в традицията на нашата / прочети повече
Сънят* – Костадин Пампов
Костадин Пампов - преподавател по философия и история в ЕГ „Бертолт Брехт“, гр. Пазарджик По идея на Атанас Далчев Двамата поети често се разхождали по алеите на градския парк. Говорили си за много и различни неща. По-младият обикновено питал, а по-възрастният отговарял. Въпросите на единия и отговорите на другия били иносказателни. Веднъж / прочети повече
Коста Костов: Шепа пръст върху вас, които… (в памет на моя баща Васил Костов)
Блага Димитрова „Рано или късно всеки един преживява специалното си завръщане вкъщи. Видял си, че хората не са онова, което ти се е искало да бъдат. Разбрал си, че съдбата играе на руска рулетка не само с живота на другите, но и с твоя. И най-неочаквано пистолетът в играта не те е пощадил. Разбрал / прочети повече
Страница на майстора – 25 март: Две благи вести
Георги Чалдъков и приятели Д-р Георги Чалдъков, Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна, E-mail: chaldakov@yahoo.com Tabula gratulatoria за една метафорична икона Метафората е най-щедрата човешка дарба. Хосе Ортега-и-Гасет 25 март – възвестяване, че след девет месеца ще се роди Исус Христос – Спасителят. На този ден през 1934 / прочети повече
Незабравимите – Тодор Каблешков: „Тоя човек ще бъда аз“
Симеон Янев, писател „Има едно средство да се освободи България не само с най-малко жертви, но и почти без жертви. То изисква да се намери един човек, който да се реши да пожертва себе си. Тоя човек ще бъда аз.” Тодор Каблешков, апостол на Копривщица: „Тоя човек ще бъда аз.” Тези / прочети повече
