Вдъхновение

paraklis

Коста Костов: Шепа пръст върху вас, които… (в памет на моя баща Васил Костов)

Блага Димитрова   „Рано или късно всеки един преживява специалното си завръщане вкъщи. Видял си, че хората не са онова, което ти се е искало да бъдат. Разбрал си, че съдбата играе на руска рулетка не само с живота на другите, но и с твоя. И най-неочаквано пистолетът в играта не те е пощадил. Разбрал / прочети повече

Hr Fotev

Страница на майстора – 25 март: Две благи вести

Георги Чалдъков и приятели   Д-р Георги Чалдъков, Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна, E-mail: chaldakov@yahoo.com   Tabula gratulatoria за една метафорична икона   Метафората е най-щедрата човешка дарба. Хосе Ортега-и-Гасет   25 март – възвестяване, че след девет месеца ще се роди Исус Христос – Спасителят. На този ден през 1934 / прочети повече

Todor Kabl

Незабравимите – Тодор Каблешков: „Тоя човек ще бъда аз“

Симеон Янев, писател   „Има едно средство да се освободи България не само с най-малко жертви, но и почти без жертви. То изисква да се намери един човек, който да се реши да пожертва себе си. Тоя човек ще бъда аз.”     Тодор Каблешков, апостол на Копривщица: „Тоя човек ще бъда аз.”   Тези / прочети повече

Duke Ell

Музика – Из историята на джаза – 9: Раждането на бигбенда

Стоян Атанасов, професор, преподавател по френска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски”   Появата на големия джазов оркестър – на пръв поглед чисто количествено явление – е резултат на качествена еволюция, която наблюдаваме от началото на 20-те години на миналия век в редица големи градове на САЩ, но най-вече в Ню Йорк. Потърсим ли / прочети повече

Konst Konst

Самотни във времето – Модерният хуманист Константин Константинов (1890 -1970)

Светлозар Игов – последният енциклопедичен мохикан на българската литература, литературен критик с размах на исполин от върховете на световния Парнас.   „Самотни в нашето време“ – така нарича проф. П. Динеков редица български интелектуалци, останали извън светлината на прожектора, но осветили с присъствието си културната история. Трагичните въпроси за интелектуалеца и политиката, за писателя и / прочети повече

Valent Rad

Бална зала – Бялото ловно поле на листа (поетесата Валентина Радинска)

Никола Иванов, литературен критик     Валентина Радинска; снимка: slivensega.wordpress.com   Валентина Радинска е от националните ни поетеси, които навлизат в българската лирика зрели, сякаш нямат детска и младежка възраст. Още в първата й стихосбирка „Към мен върви човек” (1977) пред нас застава лирическа героиня, мъдра и вдълбочена не според възрастта си. Откриваме не според / прочети повече

Kost Pamp

Костадин Пампов: Буда и Кастанеда*

  Костадин Пампов, преподавател по философия и история в ЕГ „Бертолт Брехт”, гр. Пазарджик      Изплашено врабче влетяло в пазвата на древноиндийския мъдрец Буда.   Долетял сокол и поискал врабчето, за да го изяде.   Мъдрецът отговорил, че ще запази живота на врабчето. Тогава соколът казал на Буда, че трябва да му даде нещо в / прочети повече

Konst Koro

Поход на свободата

  „Духът на мястото” – поетът Константин Павлов и професор Коста Костов   Моите Учители ме учеха, че цялото съществува преди неговите части (Аристотел). Така е и с душата на един народ, общество, общност или институция. В тях през цялото време се скита „духът на рибата” (Б. Христов) или блуждаещият дух на бъдещия герой, който / прочети повече

Pisat Kafe

Забравените кафенета и клубове или превръщането на духа в материя е пагубно за всяка нация

Д-р Георги Чалдъков, Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна, E-mail: chaldakov@yahoo.com   Нищо друго, измислено от човека, не е породило толкова много радост, колкото доброто кафене и кръчма.“ Самюел Джонсън (1709-1784)   Да си усладим душите, да си подумаме – това са желания с постоянна давност не само за българите. Потвърждават ги / прочети повече

moral 2

Из историята на джаза – 8: Пианото в Ню Йорк

Професор Стоян Атанасов, преподавател по френска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски”   Сред инструментите, използвани в ранния нюорлиънски джаз, пианото или отсъства, или е просто част от ритмичната секция. Впоследствие, след Първата световна война и най-вече в Ню Йорк, то излиза на преден план в новата музика и оказва решаващо влияние за нейната / прочети повече