Вдъхновение
Борис Христов: Самотният човек
Самотният човек Той има белег на челото си и сяда винаги на края. Дори когато е висок, самотният човек е малък. Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла, остане ли без работа – и мъкне вехтото си одеяло. Глава на кон в полето свети и самотният човек отива / прочети повече
Обречен на успех – Найден Геров
Симеон Янев, писател Всеки допир до Възраждането в днешната комерсиална и нихилистична епоха, оспорваща основни представи и понятия за него, е една възможност да се срещнем с хора, които са по-щастливи от нас въпреки безправието, в което са живели. Тяхното щастие произтича от това, че животът им се осмисля от цели, които ги лишават / прочети повече
Из историята на джаза – 15: Чарли Паркър – гений на модерния джаз
Стоян Атанасов, професор, преподавател по френска литература в Софийски университет „Климент Охридски” Всяко ново естетическо течение е дело на ярки творци, чиито находки и стремежи за обнова в определен момент се съчетават в хомогенно цяло. Макар и малко на брой, тези творци са колективен съзидател. Така появата на бибопа в джаза в началото на / прочети повече
120 г. от рождението на Дюк Елингтън – Секретното звуково оръжие
Владимир ГАДЖЕВ, джазов критик и писател През 1955 г. в-к The New York Times определя джаза като „секретното звуково оръжие” (The Secret Sonic Weapon) на САЩ, превърнат в инструмент на нейната външна политика. Това остроумно, но и доста точно определение е следствие от решението на Държавния департамент да отговори на съветската пропаганда, описваща страната / прочети повече
Димитър Бочев: Вабанк с Мефистофел
Димитър Бочев* От антични времена до ден днешен около най-съществените теми на битието кръжат най-много митове. Същественото е непоносимо и се нуждае от декора на въображението, за да бъде понесено. И въображението услужливо му предоставя този декор. Любовта, да речем, най-често се бърка с някакъв чудовищен фатализъм, с предопределеност, с една или друга форма / прочети повече
Георги Спасов: И живях, сякаш само да удължавам тъгата си
Никола Иванов, литературен критик Поетът и писателят Георги Спасов си отиде твърде млад – само на 58 години. Като всеки талантлив човек и у Георги Спасов беше осезаемо усещането му за автентичност. Това чувство силно впечатлява в първите му поетични книги – „Вест” (1979 год.) и „Добрият човек” (1981 год.). Усещането / прочети повече
Захари Каменов и откриването на Итака*
Д-р Панайот Ляков Легендите са вечно живи, защото хората „влизат” постоянно в някоя от тях и се идентифицират с героите им. Така че всеки има своята Итака, ако я приемем като обобщен пристан на блянове и любовни копнежи, на вдъхновение и просветление, които те очакват. Но преди да тръгнеш към своя оазис на щастието, / прочети повече
Георги Рупчев: Сънувал съм живота си, живеел съм в съня си
Никола Иванов, литературен критик В неголямото по обем поетично творчество на Георги Рупчев срещаме един много талантлив, раним, дълбоко чувствителен, самобитен и съдбовен поет. Откриваме творец с богат вътрешен свят, с особена индивидуална специфична и различима чувствителност. Неговата поезия е полифонична, защото, макар да извежда един основен акцент в творбите си, винаги го допълва / прочети повече
Очакване на… българите
Панайот Ляков – Кого очакваме стълпени на площада? – Днес ще пристигнат Варварите. – Защо сега достойните оратори не дойдат свойте речи да държат. – Защото Варварите ще пристигнат днес. – Защо настъпи смут и безпокойство изведнъж? ( Защо се помрачиха в миг лицата ) Защо площадите и улиците се изпразват бързо и / прочети повече
2 юни
Камелия Кондова Синът ми със заря в очите и до колене във живота – се връща, за да ме попита как се умира като Ботев. Направо за смъртта въпроса. (А няма отговор и в нея.) Но как да му разкажа просто как като Ботев се живее? И как от днешното ми ниско / прочети повече
