Вдъхновение
Музика: Най-голямото вдъхновение е любовта
Беседа с Антони Дончев Пианист, композитор и диригент на Биг-бенда на Българското национално радио Откъде и как тръгна към музиката? От семейството. Баща ми, Кирил Дончев, е музикант. Бил е ръководител на оркестри в Бургас и София. С гордост мога да кажа – най-значимият и търсен композитор на театрална и филмова / прочети повече
Вдъхновение: Специално лице
Но ето въздухът – тъй податлив на стонове и шум: снове, кръжи, пробожда, завладява и руши, едничко семето ще устои на пристъпите му в родилната си гънка, а то лежи, лети, премята се и чезне, за да се върне пак, недостижимо в магията на собствената си поява, обгърнато от кипналата плът, на вододела между подпочвената / прочети повече
Малкото е повече: 106 години от рождението на Големия принц на българската поезия Александър Геров
Когато за пръв път го видях сред пустинята на нашия живот, аз бях детето, а той – възрастният. Стоеше в мрака на стълбището пред вратата ни на третия етаж на улица „Чумерна“ 12, и ме гледаше втренчено. „Тук ли е баща ти? “ – попита. Нещо в излъчването му ме стресна, почти уплаши. Бързо се / прочети повече
Бели разкази: Клиничните пътеки на престъпността
Палнах собственоръчно на шефа пурата (да се не окаже некоя самоделка), подадох му я внимателно, па му налях у кристалната чаша узо (да му се не нервира стомахът) и докладвах на уше: Кръстник, дойдоха. Навън са, при басейна. Шефът беше Кръстник на всички ни. Още навремето построи църква, спонсор ѝ стана. И нали / прочети повече
Беседа: Бойко Ламбовски: Добрата поезия има душа, тя те грабва
От кога пишеш? От ученик, бил съм някъде шестнайсет-седемнайсетгодишен. Оттогава сериозно, инак като дете съм правел опити за подражателни стихчета и съчинения. Спомените ти от първите публикации? Спомням си, беше в сп. „Родна реч“. Подготвих цикъл от три стихотворения, сигурно съм бил на шестнайсет-седемнайсет, отнесох ги в списанието, тогава редактор му / прочети повече
Зограф: Никога не съм и мечтал за това, което имам
Коста Костов разговаря с актьора Мариан Вълев – Мъро Мариян Вълев е роден на 11 април 1969 във Варна. Завършил е гимназия във Варна и ВИТИЗ – актьорско майсторство за драматичен театър. Откъде тръгна? Как откри страстта си към изкуството, театъра, киното…? Кое те вдъхнови в желанието ти да бъдеш актьор? Надали / прочети повече
Любомъдрие: Съдбата на филоософа или философията като съдба (памет за Асен Игнатов)
Едва ли аз съм най-подходящият автор на настоящия текст. И ако го пиша, правя го, защото по стечение на куп обстоятелства, които би било пошло да разисквам публично, няма кой друг да го стори вместо мен. А не съм особено подходящ като автор, преди всичко защото с Асен Игнатов ме свързва едно почти полувековно приятелство, / прочети повече
Незабравимите: „Тоя човек ще бъда аз“
Има едно средство да се освободи България не само с най-малко жертви, но може би почти без жертви. То изисква да се намери един човек, който да се реши да пожертва себе си. Тоя човек ще бъде аз. Тези думи принадлежат на Каблешков, апостола на Копривщица, човекът, който заповяда първата пушка на Априлското / прочети повече
Малкото е повече: Болница
Замислена, спокойна сграда. И тишината на замръзнала чешма. Наоколо с престилки бели стоят брезите. Привидно весели, като роднини, дошли на свиждане, те шепнат със листа в прозорците: „Ще мине всичко. Ще се върнете при нас.“ Снимка Росен Калпачки / прочети повече
Бели разкази: Винена жажда
Бисер Тошев е роден през 1973 г. в гр. Лом. Завършил е политически науки. Бил е журналист в редица печатни и електронни издания. Работи като изследовател в маркетингова агенция. Снимка: https://www.facebook.com/biser.toshev/ Веднъж, след една от операциите ми на главата, за които се надявам много да не ми личи, страшно ми се / прочети повече