Вдъхновение
В балната зала: Роден от светлината, завърнал се в светлината
Във „Въведение в поезията“ Иван Здравков споделя трепетното чувство, обзело го при прочита на началото на Поезията – безсмъртната Омирова „Илиада“. Тя го привлича неудържимо, потриса го и става негов еталон, чрез великата творба той проглежда за Поезията. Това върховно изживяване е неизличимо и творбата остава за него завинаги образец за Поезия. А Иван Здравков / прочети повече
Малкото е повече: Свинтила означава светлина. Памет за Владимир Свинтила.
Владимир Георгиев Николов с псевдоним „Свинтила”* (29.04.1926 – 13.01.1998) е интелектуалец от втората половина на миналия век, превеждал на седем езика (италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език) и владеещ още няколко, енциклопедист, родолюбец с възрожденско потекло и дух, ренесансов човек, посветил творчеството си на българската култура, народознание и народопсихология. Макар / прочети повече
Зограф: Доктор зад обектива
Интуитивно винаги сме усещали, но пандемията показа по драматично конкретен начин, че лекарската професия е всекидневен героизъм, който подобно на този по време на война може да ти струва и живота. Професия, която се упражнява на територията на страданието и ако спасените от теб пациенти я напускат, ти не можеш – оставаш там за следващите… / прочети повече
Самотни във времето: Йордан Стратиев
Йордан Стефанов Стратиев е български поет и преводач, роден е на 21.03.1898 г. в град Асеновград. Завършва гимназия в София и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1921). Владее френски, румънски, сръбски и руски език. От 1923 г. до малко след промените на 9 септември 1944 година работи в Министерството на външните работи – дипломат / прочети повече
Любомъдрие: Интелектуалците в Четвъртата индустриална революция
Катя Михайлова е доцент по социология на комуникациите към катедра „Икономическа социология“ в УНСС. Възпитаник е на Факултета по журналистика и масови комуникации, СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторска дисертация по журналистика през 2006. Преподава социология в УНСС, комуникации в УНИБИТ и методология на научното изследване в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор е на / прочети повече
Незабравимите: БОГАТАШЪТ – ПРАВЕДНИК
Въпреки че от десетилетия колекционирам имена на личности, останали в сянката на историята или изпепелени в блясъка на известните, допреди няколко месеца не бях нито чел, нито чул нещо за Александър Георгиев с прозвище Коджакафалията. Интригува ме случайно името му в статия в интернет и твърдението, че това е най-големият сред дарителите в следвъзрожденското време / прочети повече
Аз съм синонимният човек на самотата…
Иван Теофилов е един от най-стойностните ни национални поети от втората половина на ХХ век. Той е сред тъй наречените „тихи“ лирици със солидно присъствие в българската поезия. През целия си творчески път се опази от евтиния възторг, от кухия патос, от възпевните интонации. Той се интересува преди всичко от вътрешния глас, който идва от / прочети повече
Зограф: Светът е загубил моралното си равновесие
Йордан Людмилов Нанчев е роден на 2.05.1955 година в Хасково. Завършил e българска филология във Висшия педагогически институт – Шумен (1979) и право в СУ „Св. Климент Охридски” (1998). Член на Съюза на българските писатели (2011).Доктор по книгознание, библиотекознание и библиография в УниБИТ (2012). Работил е като учител, специалист в Окръжния съвет за култура, уредник / прочети повече
Любомъдрие Николай Милчев: Добра е неподозираната поезия, която си повтаряш.
Никола Иванов разговаря с поета Николай Милчев Николай Милчев – роден е на 1.02.1958 г. в Плевен. Завършва българска филология във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Водил е предаването „Поетична сряда” в Телевизия 2001. Бил е заместник-главен редактор на в. ”Средношколско знаме”. Работи в системата на образованието, в момента е учител по български / прочети повече
Самотни във времето: За интелектуалците.
Повод за следващите редове са уводните разсъждения за интелектуалците, които проф. Костов публикува в предишния брой на Inspiro. Тогава бях и под впечатлението от наскоро прочетената книга на френския историк Франсоа Дос Сагата на френските интелектуалци *. Прочитът на тази мащабна анкета ме подтикна да откроя няколко френски възгледи за интелектуалците. С тяхна помощ бих / прочети повече