Вдъхновение
Незабравимите: Един само буден…
Той имаше една единствена цел на живота си – да възкреси България. Понеже нямаше никакви оръжия, избра най-силното – любовта си. Тя му беше и щит, и копие. Възторжен и влюбен в целта си като алхимик, той поиска да разруши делото на пет века в един човешки живот. Да превърне робите в бунтовници – това / прочети повече
Вдъхновение: Късна среща
Каква съдба след толкова години събра ни тоя шумен ресторант? Звънят нелепо чаши и чинии гнети, пропукан, ниския таван. Оркестърът гърми. И полилеят се клати застрашително над нас! Не мога аз щастливо да се смея и с другите да пея с весел глас… И ти, която някога обичах с такава нежност, болка и / прочети повече
Малкото е повече: И се търкулна сълза по лицето (памет за Иван Динков)
Колчем съм искал да разкажа за свое преживяване или пък за близък човек, толкова пъти са ме осенили мислите, принадлежащи на писателя Константин Константинов: „Споменът не е мъртвина. Той е другата действителност, в която присъстваме“. Добавям: Споменът е първичната връзка с човека, живата вода на нашата памет. Приятелят, за когото пиша, не е / прочети повече
В балната зала: Авторът на „Сине мой“
Стамен Стаменов Панчев е български поет и учител, загинал в Балканската война. Роден е на 1 декември 1879 година в Орхание. Бащата на Стамен Панчев е кмет на Орхание в периода 1898 – 1901 г.След като завършва основното си и прогимназиално образование, решава да завърши педагогическата гимназия в Кюстендил. Завършва гимназията с отличие и се връща / прочети повече
Самотни във времето: Памет за Григор Чешмеджиев
Григор Иванов Чешмеджиев е български писател, журналист, литературен критик, политик, общественик. Роден е на 4 март 1879 г. в град Пещера. Баща му е дребен търговец на дървен материал. Завършва първоначалното си образование в родния си град и мъжката гимназия „Александър Първи“ в Пловдив, където му е преподавател Димитър Благоев. Учителства в Пещера. Завършва право / прочети повече
Любомъдрие: Изгнаникът
Всъщност изгнаник бях и аз, авторът на тези редове, изгнаници бяха и много от героите на настоящата книга – писатели, политици, творци, исторически личности, обикновени хора, обединени от една горчива необикновеност: всички те бяха насилствено лишени от родина. И още нещо ги обединяваше, вече посмъртно: неразбирането и неблагодарността на потомците. Чрез изгнанието си и чрез / прочети повече
Любомъдрие: Френският хуманизъм през XVI век
Хуманизмът води началото си от Франция. Той преминава през три етапа – класически (XVI век), просвещенски (XVIII век) и съвременен. Съвременният или критическият хуманизъм бе формулиран най-последователно във Франция от Цветан Тодоров. За него ще говоря в третия материал по темата. Класическият хуманизъм се утвърждава във Франция по времето на Ренесанса. Този период, предшестван / прочети повече
Незабравимите: Обичан и мразен, но недостижим
Всред няколкото фигури на забележителни държавници във времето на третата българска държава, въпреки вече съвсем не късата ѝ история от близо век и половина, има само един безспорен държавник, който няма съперници в неувяхващата си популярност за добро и за лошо, както в национален, така и в европейски мащаб. При това той далеч не е / прочети повече
Вдъхновение: За кого бие камбаната
Човекът не е остров, вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както, ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък. Всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от / прочети повече
Бели разкази: Рог
Васил беше решил докрай да се отпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името ѝ. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, Васил се бе престорил, че ѝ вярва, но плитките сиви ивички по раменете и върху кожата на главата, когато разгърнеше косите ѝ, / прочети повече