Третото око

Elek

Можеше ли България да бъде индустриална сила? (щрихи от стопанската история на света и Габрово – част II)

Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин–Кирил Философ”   Предприемчивият, съзидателен и първооткривателски дух на габровци може да се открие още в ранната история на селището. Почти всеки е чувал популярната легенда за основаването на града преди около 250 години от митичния Рачо Ковача, който бил странстващ майстор-ковач. / прочети повече

dampfmasch

Можеше ли България да бъде индустриална сила? (щрихи от стопанската история на света и Габрово – част I)

Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин–Кирил Философ”   Още в началото е добре да отбележим, че съпоставянето на Габрово и света в подзаглавието не би трябвало да предизвиква иронична усмивка в уважаемите ни читатели, защото, както ще видим в края на втората част от скромното ни писание, / прочети повече

Sofis

Проституцията в следосвобожденска България 1878–1912 г. (2 част)

Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”   С появата си след Освобождението проституцията скоро навлязла по-сериозно в полезрението на нашето общество. В края на XIX и началото на ХХ в. в световен мащаб протекла многостранна дискусия относно това какво да се прави с нея. В / прочети повече

Prostit 3

Проституцията в следосвобожденска България 1878-1912 г. (1 част)

Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”     Наскоро попаднах на анотация във в. „Сега“ за новоиздадена на български език книга на норвежкия автор Нилс Юхан Рингдел, „Най-трудната професия“, посветена на историята на проституцията в различните общества от древна Месопотамия до днес. Естествено, се замислих / прочети повече

Kazan

Българският ген сред руския елит

Темата може да звучи твърде претенциозно и дори абсурдно за по-незапознатите с нея. В онези с по-траен интерес към нашето минало тя едва ли би предизвикала иронично-скептични усмивки. Рухването на комунистическия блок, включително и на създателя му – СССР, позволи на множество последователи да навлязат по-дълбоко в теми, които бяха табу до този момент. Една / прочети повече

G Baychev

Лондон – памет и приемственост

Предистория През май 1926 г. на Кралските докове в Нюхем, Източен Лондон, избухва обща стачка на работниците във въглищните мини, организирана от техните собственици и подкрепена от конгреса на профсъюзите във Великобритания. Болшинството от работниците, дошли да защитят правата си в този студен майски ден, работели в местната компания за металургия и корабостроене „Темза“. Нейният / прочети повече

aprilov

В зората на модерната българска просвета II

В настоящия ни брой ще завършим темата за полагане основите на модерното светско българско образование през Възраждането. След д-р П. Берон, будителят, дал най-много за началния тласък на националната просвета, е Васил Априлов (21.07. 1789 – 2.10.1847 г.). Той е роден в будния град Габрово, в стар и заможен търговски род. Двамата му братя били / прочети повече

Д-р Петър Берон и заглавната страница от „Рибния буквар“

В зората на модерната българска просвета

“Целта на съчинението, което предлагам на благосклонния поглед на читателя, се състои в това да направя известно начало в развитието на отново възникналата новобългарска образованост… Гърците, макар че са получавали възможност да се образоват, това нещо се е правело собствено за тях самите. Те са се домогвали до националността, те не са могли да направят / прочети повече

1. Връх и село Бугараш

„Българската ерес“ извън България

(продължение от брой 34)   В продължение на написаното в миналия брой трябва да се отбележи, че една от основните отличителни черти на богомилството е липсата на строго единство в догматично и нравствено отношение. Като почти непрекъснато преследвана ерес, то било лишено от възможността на официалните християнски деноминации (православието и католицизма) да поддържа своето единство / прочети повече

Богомилски символ на единството на двете сили

Поп Богомил, богомилството и българите

Страници от българската история   Преди три години при посещение в музея към катарския замък Пюивер в Пиренеите уредникът на музея, румънски емигрант, беше окачил до входа голямо табло за произхода на катаризма, където с големи букви бе написал, че богомилството се е появило в Румъния. Разбира се, подобна наглост дълбоко ме възмути и острите / прочети повече