Третото око
Страсти и кръв на хиподрума в древен Рим и Константинопол; част II: Последното убежище на свободите на „римския народ“
Александър Иванчев, учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин–Кирил Философ” Съзнателно провежданата политика „хляб и зрелища“ ефективно отвличала народа от съществените му проблеми и улеснявала контрола над него (да не забравяме извечния римски принцип „divide et impera“ – разделяй и владей). При пренасянето на властовия център от Рим в Константинопол, / прочети повече
Страсти и кръв на хиподрума в древен Рим и Константинопол
Част I: Циркус Максимус – спортното сърце на Вечния град Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ” В нашето време спортът заема изключително важно място в битието и съзнанието на човечеството. Доказателства за това са и олимпийските игри във всичките им варианти, световните и континентални / прочети повече
Можеше ли България да бъде индустриална сила? (щрихи от стопанската история на света и Габрово – част II)
Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин–Кирил Философ” Предприемчивият, съзидателен и първооткривателски дух на габровци може да се открие още в ранната история на селището. Почти всеки е чувал популярната легенда за основаването на града преди около 250 години от митичния Рачо Ковача, който бил странстващ майстор-ковач. / прочети повече
Можеше ли България да бъде индустриална сила? (щрихи от стопанската история на света и Габрово – част I)
Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин–Кирил Философ” Още в началото е добре да отбележим, че съпоставянето на Габрово и света в подзаглавието не би трябвало да предизвиква иронична усмивка в уважаемите ни читатели, защото, както ще видим в края на втората част от скромното ни писание, / прочети повече
Проституцията в следосвобожденска България 1878–1912 г. (2 част)
Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” С появата си след Освобождението проституцията скоро навлязла по-сериозно в полезрението на нашето общество. В края на XIX и началото на ХХ в. в световен мащаб протекла многостранна дискусия относно това какво да се прави с нея. В / прочети повече
Проституцията в следосвобожденска България 1878-1912 г. (1 част)
Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” Наскоро попаднах на анотация във в. „Сега“ за новоиздадена на български език книга на норвежкия автор Нилс Юхан Рингдел, „Най-трудната професия“, посветена на историята на проституцията в различните общества от древна Месопотамия до днес. Естествено, се замислих / прочети повече
Българският ген сред руския елит
Темата може да звучи твърде претенциозно и дори абсурдно за по-незапознатите с нея. В онези с по-траен интерес към нашето минало тя едва ли би предизвикала иронично-скептични усмивки. Рухването на комунистическия блок, включително и на създателя му – СССР, позволи на множество последователи да навлязат по-дълбоко в теми, които бяха табу до този момент. Една / прочети повече
Лондон – памет и приемственост
Предистория През май 1926 г. на Кралските докове в Нюхем, Източен Лондон, избухва обща стачка на работниците във въглищните мини, организирана от техните собственици и подкрепена от конгреса на профсъюзите във Великобритания. Болшинството от работниците, дошли да защитят правата си в този студен майски ден, работели в местната компания за металургия и корабостроене „Темза“. Нейният / прочети повече
В зората на модерната българска просвета II
В настоящия ни брой ще завършим темата за полагане основите на модерното светско българско образование през Възраждането. След д-р П. Берон, будителят, дал най-много за началния тласък на националната просвета, е Васил Априлов (21.07. 1789 – 2.10.1847 г.). Той е роден в будния град Габрово, в стар и заможен търговски род. Двамата му братя били / прочети повече
В зората на модерната българска просвета
“Целта на съчинението, което предлагам на благосклонния поглед на читателя, се състои в това да направя известно начало в развитието на отново възникналата новобългарска образованост… Гърците, макар че са получавали възможност да се образоват, това нещо се е правело собствено за тях самите. Те са се домогвали до националността, те не са могли да направят / прочети повече
