Третото око

Sofis

Проституцията в следосвобожденска България 1878–1912 г. (2 част)

Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”   С появата си след Освобождението проституцията скоро навлязла по-сериозно в полезрението на нашето общество. В края на XIX и началото на ХХ в. в световен мащаб протекла многостранна дискусия относно това какво да се прави с нея. В / прочети повече

Prostit 3

Проституцията в следосвобожденска България 1878-1912 г. (1 част)

Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”     Наскоро попаднах на анотация във в. „Сега“ за новоиздадена на български език книга на норвежкия автор Нилс Юхан Рингдел, „Най-трудната професия“, посветена на историята на проституцията в различните общества от древна Месопотамия до днес. Естествено, се замислих / прочети повече

Kazan

Българският ген сред руския елит

Темата може да звучи твърде претенциозно и дори абсурдно за по-незапознатите с нея. В онези с по-траен интерес към нашето минало тя едва ли би предизвикала иронично-скептични усмивки. Рухването на комунистическия блок, включително и на създателя му – СССР, позволи на множество последователи да навлязат по-дълбоко в теми, които бяха табу до този момент. Една / прочети повече

G Baychev

Лондон – памет и приемственост

Предистория През май 1926 г. на Кралските докове в Нюхем, Източен Лондон, избухва обща стачка на работниците във въглищните мини, организирана от техните собственици и подкрепена от конгреса на профсъюзите във Великобритания. Болшинството от работниците, дошли да защитят правата си в този студен майски ден, работели в местната компания за металургия и корабостроене „Темза“. Нейният / прочети повече

aprilov

В зората на модерната българска просвета II

В настоящия ни брой ще завършим темата за полагане основите на модерното светско българско образование през Възраждането. След д-р П. Берон, будителят, дал най-много за началния тласък на националната просвета, е Васил Априлов (21.07. 1789 – 2.10.1847 г.). Той е роден в будния град Габрово, в стар и заможен търговски род. Двамата му братя били / прочети повече

Д-р Петър Берон и заглавната страница от „Рибния буквар“

В зората на модерната българска просвета

“Целта на съчинението, което предлагам на благосклонния поглед на читателя, се състои в това да направя известно начало в развитието на отново възникналата новобългарска образованост… Гърците, макар че са получавали възможност да се образоват, това нещо се е правело собствено за тях самите. Те са се домогвали до националността, те не са могли да направят / прочети повече

1. Връх и село Бугараш

„Българската ерес“ извън България

(продължение от брой 34)   В продължение на написаното в миналия брой трябва да се отбележи, че една от основните отличителни черти на богомилството е липсата на строго единство в догматично и нравствено отношение. Като почти непрекъснато преследвана ерес, то било лишено от възможността на официалните християнски деноминации (православието и католицизма) да поддържа своето единство / прочети повече

Богомилски символ на единството на двете сили

Поп Богомил, богомилството и българите

Страници от българската история   Преди три години при посещение в музея към катарския замък Пюивер в Пиренеите уредникът на музея, румънски емигрант, беше окачил до входа голямо табло за произхода на катаризма, където с големи букви бе написал, че богомилството се е появило в Румъния. Разбира се, подобна наглост дълбоко ме възмути и острите / прочети повече

5. Pic

Лондон – градът, който не те оставя безразличен

…както някои люде, така и някои градове са овладени от гения на музиката, той дава на тяхната каменна обвивка трептение, което привежда всяка душа в съзвучие.   Стефан Цвайг   Посетил съм десетки градове в света, които имат своя специфична атмосфера и радват окото, но само три носят Духа на мястото – Барселона, Сан Франциско / прочети повече

Hron-cipev-fig1

Pay the Cost to be the Boss или Европейският изпит по сомнология

„Ако ще опитваш, стигни до края. Иначе изобщо не започвай.” Тези слова от безсмъртната поема на Буковски често изплуват в съзнанието ми през последната година. Гледайки „Голямата вълна при Канагава” на японския гений Хокусай в Националния музей на изкуствата в Барселона, усещах как вълната се надига в мен, поглъщайки в масивното си водно тяло всичко, / прочети повече