Третото око
Глаголица и кирилица – начин на употреба (Част II)
Предпоставките и причините, довели до покръстването на българския народ, са изследвани и обяснени достатъчно обективно и задълбочено. Всеки от нас най-обобщено ги е изучавал още в училище. Не всеки обаче е наясно, че те са толкова комплицирани и преплетени във външен и вътрешен план, че за неспециалистите е трудно да обхванат и осмислят целия мащаб / прочети повече
Глаголица и кирилица – начин на употреба (Част I)
На 11 май 1851 г. в гр. Пловдив се случва едно знаменателно събитие, което има изключителни последици за формирането и духовното укрепване на българската нация през Възраждането. На тази дата Найден Геров организира първото честване на делото на светите братя Кирил и Методий в своето училище,наречено на тяхно име. Този празник на буквите и просветата / прочети повече
Природата – Вдъхновение и здраве
Радослав Вълков е учил специалност „зоология“ в Roehampton University, London. През 2010 г. e удостоен с престижното международно екологично признание „Млад природен фотограф на 2010“ от Акредитираната Институция за мениджмънт на околната среда и водите във Великобритания (CIWEM). Сътрудничи с най-големия в света тръст за защита на безгръбначните животни „Buglife“, за който активно пише блог / прочети повече
История и цивилизация (Част II – Цивилизацията)
„Цивилизацията, Марийке, е слънцето на днешний век, което грее днес над цяла Европа…“ Добри Войников „Криворазбраната цивилизация“ Този цитат от най-очарователната ни, но и най-мъдра комедия от нашето Възраждане, най-точно изразява отношението на днешното човечество към това, което наричаме „цивилизация“. Разбира се, в условията на съвременната глобализация трябва да заменим „Европа“ със / прочети повече
История и цивилизация. (Част I – Историята)
“Historia magistra vitae est” (Историята е учителка за живота) Латинска сентенция Представителите на по-зрялото поколение вероятно си спомнят, че когато бяхме ученици, изучавахме предмети с по-прости и ясни наименования като химия, биология, география, история и т.н. В началото на XXI в., в контекста на многобройните образователни реформи у нас, повечето от тях / прочети повече
Копнеж за свобода (Чипровското въстание от 1688 г. и съдбата на неговите водачи) част II
Готовността на населението в днешните северозападни български земи за въстание не представлявала достатъчно основание за незабавно надигане срещу османската власт. Обикновено, когато се разглежда османската история през XVII в., се набляга на началото на упадъка на империята, първи признак за който е разгромът на османския флот в битката при Лепанто от 1571 г. Действително, настъпилата / прочети повече
Копнеж за свобода (предпоставки и причини за Чипровското въстание от 1688 г.) част I
От най-дълбока древност до днес хората винаги са обичали празненствата и различните чествания по най-разнообразни поводи. Независимо дали празнуват пролетното равноденствие, началото на лятото или празника на някой бог (богиня), всички с нестихващ ентусиазъм се включвали в празнуването. Честванията, от своя страна, обикновено се свързват с различни исторически събития, отразени дълбоко в паметта на народите. / прочети повече
В името на Бога, вярата и отечеството (Архиепископ Петър Парчевич – католическият мисионер на свободата). Част II.
Австрийският владетел Фердинанд III, който е и император на Свещената римска империя на германските народи, първоначално се отнесъл въздържано към предложенията на Парчевич поради редица конюнктурни съображения, свързани с обстановката в Европа скоро след края на 30-годишната война (1618 1648). Същевременно към мисията на Парчевич проявяват сериозен интерес испанският посланик във Виена граф де Ломеарес, / прочети повече
В името на Бога, вярата и отечеството. (Архиепископ Петър Парчевич – католическият мисионер на свободата) част I
Малцина са нашите сънародници, които са чували името на архиепископ Петър Парчевич. Като изключим общността на историците и на българските католици, за огромната част от българите името му е известно само като наименование на улица (в София, Пловдив, Ст. Загора и други градове), училища (в Пловдив, Раковски и Чипровци), квартал в гр. Раковски и др. / прочети повече
Тракийската морска култура и таласократия (част II – Тракийската таласократия)
Темата за „морските народи“ е изключително интересна и занимателна. Тя обаче е обект на много исторически и лингвистични спекулации, в които се твърди, че те са предимно с тракийски произход. За съжаление, наличните сведения за тях са твърде оскъдни, за да можем да правим категорични съждения за етническата им принадлежност. По-важното е, че техните действия / прочети повече