Предисловие
Предисловие: Здравеопазване в норма и патология
Преди време в Народното събрание се обсъждаше създаването на орган с продължителен мандат и приемственост за обсъждане на здравни политики и бъдещи реформи в здравеопазването. България отдавна е водеща по експертни съвети, които са създавани няколко пъти в годините на прехода, а резултатът е видим – раждането приключва винаги със спонтанен аборт. В разгара на / прочети повече
Предисловие: Още едно изгубено поколение
Сол Белоу пише в романа си „Равелщайн“, че успешните политици са забавни хора, защото по-трудно се управлява със строгост, а по-лесно с шега. Например Ейбрахам Линкълн бил толкова забавен, че минавал за фриволен, а военният му министър го наричал маймуна. У нас забавните политици са професионални шоумени, репетирали години наред политическо шоу, преди да ги / прочети повече
Предисловие: Стадото ражда вълци
„Смъртните са равни. Не рождението, а добродетелта ги прави различни.“ Волтер Какво парадоксално развитие на демокрацията в България! Авторитарното управление, популизмът и корупцията деморализираха политическия елит и компрометираха ценностите на представителната демокрация. Просташкият политически език, утвърдена форма на парламентарно и медийно общуване, отблъсна образованото малцинство, но привлече мнозинство с подобен на управляващите / прочети повече
Предисловие: Днешните строители на България
Шарл Монтескьо определя политическата добродетел като обич към законите на страната и съблюдаване на тези закони в постъпките. Ако към тази кратка дефиниция добавим чест, почтеност и чувство на срам, политическата добродетел ще се сдобие с принципи и ценности. При откриване на есенната сесия на Народното събрание в казаното от мнозинството представители на политическите / прочети повече
Гледайте към политиците в челна стойка
„Аз не съм политик. Бях за промяната. Не съм преследвал никакви цели освен дългоочакваната глътка свобода. Затова сега, с все по-нарастващата аномалия на днешната демокрация, се чувствам като скъсан на житейски изпит.“ Това са думи на поета Иван Теофилов, добър повод за размисъл. Някои, между които и / прочети повече
Имаме нужда от будилник за моралните ни рефлекси
В памет на Борис Георгиев (01.11.1888 – 09.04.1962 г.) Човекът е условна окръжност, с определен център и неопределена периферия. В центъра са човешките добродетели, ценности, които ни държат на пределно разстояние от животинския свят – любов, приятелство, състрадание, алтруизъм, толерантност, отговорност, щедрост, отношение към ближния като към равноправно и равноценно човешко същество с неотменими / прочети повече
Разрухата ни доведе до точката
В Украйна има разрушения от руските бомби, а при нас действителна разруха. Свикнахме с нея като бебе с напикан памперс. Бенжамен Констан има проникновено наблюдение: „Покварата намалява, като се маскира“. Маскираната поквара ни съпровожда вече десетилетия. Разрушителна мерзост, която се опитва да ни бутне отново в нищото. Пораженията от моралните компромиси са ни покрили с белези. / прочети повече
Политиците – неизбежното зло
Отново потегляме към избори, като двойкаджии на пореден поправителен. С фенер в ръка ще търсим почтени и подготвени българи, които биха нагазили в политическото блато. Непреодолимо е, че способните, с професии далеч от политиката, не желаят да се занимават с политика, защото в политиката има твърде много негодници, които не стават за нищо друго, освен / прочети повече
НОВОРАЖДАНЕ
Ние съществуваме, защото се оглеждаме в очите на другите, с които споделяме живота си – в семейството, на работното си място и в общността, в която пребиваваме. Без споделен живот няма човешко щастие. Всеки човек има нужда от оценка, одобрение, признание. Човешкото щастие е немислимо без това признание и разбиране, че сме равнопоставени в човешката / прочети повече
Надеждите за промяна още са живи
Повечето българи от отиващото си поколение (над 70 год.), изживяха младостта си в условия на абсолютна еднопартийна власт, в мълчаливо безвластие, а над едно десетилетие – в авторитарна партокрация. Разочарованията от тази имитация на „народна власт“ затвориха българина в една консервативна притихнала общност, която приема властта за нещо външно, извън ежедневното битие на отделния индивид, / прочети повече