Три етюда за българите

Държавата иска на всяка цена да бъде най-важното животно на земята.

Фридрих Ницше, “За големи събития”
от “Тъй рече Заратустра”

За да се възпроизвеждат, раковите клетки се делят неограничено и забравят да умират. Освен това на „входните им врати” (мембраните, които ги ограждат) е написано: don’t eat me!  – почеркът е на сигналния протеин CD47. В политиката, болна от рак (онкополитика), този клетъчен императив означава “имунитет на политиците към съдебни дела”. Така раковите клетки продължавт да се делят неограничено чрез митоза и неоза¹, забравят да умират чрез апоптоза, некроза, онкоза и/или пироптоза² и метастазират в различни органи. През декември 2010 г., обаче, учени от Станфордския университет в Калифорния видяха, че на “входните врати” на раковите клетки е написано и: eat me! – почеркът е на протеина calreticulin³. Макрофагите прочитат  надписа, доближават се до раковите клетки и ги изяждат.

Очевидно обществото на клетките е много по-гражданско, отколкото обществото на хората. За да имаме здрави хора в здрава политика, „Не ме яжте!” и „Изяжте ме!” трябва да бъдат изписани на входните врати на парламента. Но за това са нужни макрофаги със „здрав дух в здраво тяло” (mens sаnа in corpore sano).

Ще трябва обаче да отида до рибарското селище на „Траката” да запитам Коста Радев какво точно е имал предвид, като е написал:

Когато е в хармония със тялото

душата не флиртува ли със дявола?

Пренесени към “здрави хора в здрава политика”, тези стихове звучат така:

 Когато са в хармония със политиката

 хората не флиртуват ли със дявола?

Говорим за народопсихологията на българите и един от приятелите цитира по памет думи на професор Петър Мутафчиев – след време видях, че са от „История на българския народ”, издателство на БАН, 1943 г., стр. 89. Там пишеше: „Когато прабългарите виждали сред сънародниците си някой, който особено се отличава по талант и ум от останалите, казвали, че повече му прилича да служи на Бог и го обесвали на някое дърво. Така изпращали в отвъдното надарените.”

„Такъв беше обичаят в последните няколко десетилетия и на съвременните потомци на прабългарите, които си бесиха всичко кадърно“ – каза един от приятелите.

Друг продължи: “Тогава деканите и ректорите се събираха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя човек има много хипотези, изследвания, публикации, канят го да работи в чужбина. Ако го оставим тъй, всички ще повярват в него и ще дойдат студентите и ще ни изгонят от кабинетите. След тоя съвет се сговориха да го изгонят от университета. А главните асистенти и доцентите се сговориха да изгонят и най-близките му ученици” – след време видях, че това са перифрази от Йоан 11: 47, 48, 53; 12: 10.

Тогава си спомних една екскурзия от Рим до лятната къща на д-р Луиджи Алое в Палестрина – малък, античен град, покатерен по склоновете на планината Пренестина, на около 40 км източно от Рим. Пътувахме с ланчията на Луиджи по Via Prenestina – старото й име е Via Gabina, на името на град Габий, докъдето преди векове е стигал пътя. Тогава той ми разказа за „Историята на Рим”, оригиналното заглавие на книгата било Ab urbe condita – „история на града от неговото създаване”. Книгата била написана преди повече от две хиляди години от известния историк Тит Ливий. Спомних си за “История на Бургас” и професор Иван Карайотов и продължих да слушам разказа на Луиджи: „Луций Тарквиний – последният римски цар (до 510 пр. Хр.), бил много жесток тиранин. Синът му живеел в град Габий. Той изпратил при баща си пратеник да пита какво да прави с най-умните хора в града. Бащата го завел в градината и с коса отрязал главите на най-високите макове. Върнал се пратеникът при царския син и му разказал метафората на баща му. Синът последвал съвета на баща си и обезглавил най-умните хора в града.“ От тази древноримска история, разказана от Луиджи по пътя за Палестрина, идва наименованието „синдром на високите макове” (tall poppy syndrome) – народопсихологична болест, често изявена и при българите. От Адам, заради откъснатата ябълка от дървото на познаване на доброто и злото, през Прометей за откраднатия от Зевс огън и даден на хората до прокълнатите поети и учени, високите и красиви глави на маковете са подложени на мъки.

„Tempo est di mutamenti” (време е за промени) – каза Луиджи. Някой трябва да е Homo ex machina⁴, да дойде, да даде позитивния тон – хорът (може би) е готов да запее. Иначе ще продължаваме да слушаме “песента на козите” – трагедия (гр. tragos – коза, aeidein – пея).

И да се въртим в “порочния кръг” на възхвала-и-отричане, ура-и-ууу, надежда-и-разочарование – един перманентен film noir, патоморфология по Франсис Бейкън, неговите Three Studies for a Portrait of Lucian Freud (Три етюда за портрет на Лушън Фройд), наскоро продадени за 27 милиона евро в лондонската аукционна къща “Сотбис”. Мизантропичен, сексуално модифициран, „аморален, но не престъпник”, както самият той се определя, Франсис Бейкън е известен жудожник, далечен роднина на още по-известния английски философ Франсис Бейкън (1561-1626)⁵. Художникът като че ли е знаел съдбата на високите български макове и е нарисувал бяло-зелено-червено върху едно от лицата на „Трите етюда” за неговия приятел и колега Лушън Фройд – внук на Зигмунд Фройд (вижте приложената картина).

© Francis Bacon: Three Studies for a Portrait of Lucian Freud.

Дали Франсис Бейкън е взел заглавието на “Етюдите” си от Studies on Hysteria („Изследвания на хистерията”) на Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер, публикувани през 1895 г., е само предположение на философа Александър Стойчев. Прочетох „Изследванията” и там попаднах на още няколко тъжни истории – тази на Анна О. (Берта) – пациентка на Бройер, и особено историята на Катарина – пациентка на Фройд, изнасилена не от чичо си, а от баща си, както по-късно уточнява самият Фройд – и двете с диагноза “хистерия”. Като българите, които отново навлизат в предизборна хистерия за президент и кметове.

1. Rajaraman R, Guernsey DL, Rajaraman MM, Rajaraman SR. Stem cells, senescence, neosis and self-renewal in cancer. Cancer Cell Int 2006; 6: 25.

2. Fink SL, Cookson BT. Apoptosis, pyroptosis, and necrosis: Mechanistic description of dead and dying eukaryotic cells. Infect Immun 2005, 73: 1907-1916.

3. Chao MP, Jaiswal S, Weissman-Tsukamoto R, Alizadeh AA, Gentles AJ, Volkmer J, et al. Calreticulin is the dominant pro-phagocytic signal on multiple human cancers and is counterbalanced by CD47. Sci Transl Med 2010: 2:63-94.

4. Перифраза на Deus ex machina (Бог от машина) – неочаквана помощ, описвана в гръцките трагедии, където тежките състояния се разрешават от Бог, спуснат от машина.

5. Животът на Франсис Бейкън и Лушън Фройд е описан и от Вилфрид Щайнер в романа му „Мракът на Бейкън“