Тодор Ризников – особнякът

Брой № 2 (50) / април 2019, Бронходилататорите в началната и проследяваща терапия на ХОББ

Никола Иванов. литературен критик


В средата на 80-те години на миналия век се появи романът на Ивайло Петров „Хайка за вълци”. Получи се известно стъписване, защото гледната точка на автора бе в противовес на издаваните дотогава и познати идеологически клиширани подобни книги. Ивайло Петров хвърли камък в блатото, защото в романа си разкриваше неща, които се знаеха от по-старите поколения, тъй като те бяха свидетели на описаното време и събития, защото всичко беше се случило пред очите им. Ивайло Петров си позволи открито да разголи неща, които се знаеха от свидетели на случилото се, но съществуваше неофициално табу върху темата по отношение на истината. Впрочем, споровете бяха главно в идеологически, а не в художествен смисъл.

 

Но в българската литература почти 20 години преди „Хайка за вълци”, през 1965 година, се появи една книга, която не по-малко смело повдигаше завесата на случилото се в българското село и в страната ни в първите години след 9 септември 1944 година. Това бе първата част на романа на Тодор Ризников „Ловецът на диви патици”.

 

 

Писателят бърка в раната и търси причините за провала на една идеология и политика, която е в разрез с психологията на човека като индивид. Романът е охулен идеологически и само писателят Никола Радев си позволява да го защити в рецензията си за творбата.

 

През 1967 година в „Държавно издателство – Варна” Тодор Ризников представя за печат книга втора на „Ловецът на диви патици”. По ръкописа има две рецензии – на Генчо Стоев и на Кръстю Куюмджиев. Очевидно и двамата са имали бележки, но по същество са подкрепили ръкописа.

 

Междувременно през лятото на 1968 година се случват чешките събития. Пражката пролет променя ситуацията, защото цензурата и службите настръхват. Това неминуемо се отразява върху „идеологическия фронт” и страхът взема връх. В издателството настъпва смут от идейно-политическо естество.

 

Редакторът Атанас Мочуров започва сложна работа с Тодор Ризников върху текста. Очевидно смущенията и страховете са основно от идейно-политически смисъл. Атанас Мочуров още в началото заявява: „Смятам, че втората линия, в която се говори за въоръжената борба против народната власт (горяните – б.м. Н.И.) е излишна, несвързана с главната повест. Остава, че тази линия, която аз наричам патриотична, също така беше пришита с бели конци.”3

 

Горянското движение – това е първото голямо притеснение и смущение от ръкописа!

 

Всъщност истинските възражения към ръкописа откриваме в края на протокола, в изказванията на директора на издателството Стефан Николов, който разкрива Истината:

 

„- Ние взехме становище в 30 издателски коли да бъде завършен романът „Ловецът на диви патици”. Изясни се да бъдат премахнати от ръкописа македонската линия, горянската част и идейно очистят останалите части от книгата… Издаването на тази книга ще бъде една плесница, от която ще бъде мъчно да предпазим издателството. Неизбежно ще бъде поставен въпроса, защо издателството е издало тази книга, като се има предвид становището на членове на Политбюро на ЦК на БКП за миналата му работа. Стефан Николов продължава:

 

„- Не може да се защитава ръкописът, когато не отговаря на изискванията. Тогава ръкописът не подлежи на подпис. Има много груба политическа тенденция. Едно невярно тълкуване на политическия живот у нас. …

 

-Не можем да си играем в този ръкопис на либерализъм, недоразбрали, недооценили, невидяли. По този ръкопис трябва да имаме стабилна оценка, да имаме ясни и категорични позиции.

 

Така, както е премахната македонската линия, да се премахне линията на борбата на органите на МВР с горяните. Излишен разговор имахме с др. Мочуров, че ако тази линия не е премахната, ръкописът трябва да се даде на органите на МВР.

 

И така – съдбата на книгата е решена. Ръкописът е спрян за издаване! С писмо № 642/5.V.1970 година издателството уведомява Тодор Ризников, че разваля договора. В резултат на всичко случило се с ръкописа Тодор Ризников завежда дело в районния съд във Варна срещу „Държавно издателство – Варна” с иск да му бъде изплатен хонорар от по 60 лева за кола за неиздадения ръкопис по вина на издателството (гр. дело №387/71г.). Фактът, че завежда дело срещу Държавно издателство (фактически срещу държавата) в ония времена говори сам по себе си за волята на Тодор Ризников да защити ръкописа си.

 

Но Ризников не се отказва от ръкописа на „Ловецът на диви патици”. През 1977 година предлага книгата в издателство „Народна младеж”. Рецензенти на ръкописа са Тончо Жечев, Кръстю Куюмджиев и Костадин Кюлюмов. И трите рецензии са положителни и в края на 1979 година „Ловецът на диви патици” излиза като книга първа в 6 части. Към изданието от 1965 година са прибавени две нови части – пета част – „Стълб разделен” и шеста част – „По самодивски игрища”. След излизането на книгата цензурата е открила своя пропуск, но вече книгата е издадена.

 

Обаче… Тодор Ризников изчаква малко и през 1981 година, малко повече от година след излизането на допълнената книга първа, предава в същото издателство останалата неиздадена част от „Ловецът на диви патици”. Но вече бдителността е на ниво и шансът за излизане на ръкописа е нулев. И този пореден опит на Тодор Ризников да доиздаде целия ръкопис на романа си „Ловецът на диви патици” се оказва безуспешен.

 

След повече от 40 години найсетне имаме възможност да се срещнем с една инкриминирана книга, която опровергава донякъде тезата, че през комунистическия период в българската литература отсъстват текстове от „чекмеджето”. Книга втора на романа-хроника „Ловецът на диви патици” на Тодор Ризников най-после е пред читателите, които харесват и предпочитат сериозната и стойностна литература.

 

В „Ловецът на диви патици” за пръв път в българската литература откриваме темата за горяните. Един популярен български автор наскоро си позволи да се хвали и манипулира, че той е първият, който е писал за горянството. Даже си докара и някаква международна награда, струва ми се. Освен това Ризников за пръв път си позволява да засяга и македонската линия, когато българските служби и милицията с насилия принуждават българите от пиринска Македония да се определят като „македонци”, което си е национално предателство.

 

Името на писателя Тодор Ризников и отношението към неговите ръкописи е свързано и с друг случай, който е един от най-големите куриози и скандали в българската литература. В отчаянието и безизходицата си Ризников казва на редактора, че и гениално произведение да напише, то няма да бъде отпечатано, защото има създадено отношение към него. Тогава редакторът му отговаря, че не е вярно и ако напише нещо като Толстой, веднага ще го издадат. И… Ризников преписва повестта на Толстой „Смъртта на Иван Илич” и я предава в издателството като свой ръкопис със заглавие „Кръговрат от Нищото”. Само героите вече са с български имена… След редица художествени бележки заключението на издателството е категорично: „Издателството отхвърля тази повест като възможност за работа”!

 

Тодор Ризников беше голям родолюбец.

 

Събира и материали за „Веда словена”. Обикаля Родопите и записва главно в помашките райони автентични български народни песни. За да не се смущават, като го видят селяните, и да пеят свободно песните по време на работа в гората, той се покатерва рано сутрин по върховете на дърветата, като филма „Кацнал на едно дърво”, и по цял ден се крие в клоните и записва. Събраните песни са в обем над две хиляди! страници. Надявам се институциите да проявят интерес и да се намери издател за този му ръкопис. След промените през 1989 година Тодор Ризников беше предоставил апартамента си в София на младите анархисти, а той се премести и заживя в Мадарската пещера край Шумен. Външно Ризников имаше удивителна прилика с Карл Маркс, носеше и същата брада. Като пещерен човек с осанката си той привличаше интереса на десетки чуждестранни и български туристи и те се снимаха с удоволствие с него. Веднъж го ухапа змия, но го спасиха.

 

Книжовното наследство на Тодор Ризников се нуждае от задълбочено обследване, защото е ценен влог в националната ни литература.

 

БЕЛЕЖКА: Тодор Ризников почина през 1992 год.


 

Вашият коментар