През 2014 г. на Румен Леонидов е присвоено званието „Рицар на книгата“. Носител е и на престижната награда на Словения за поезия „Кристалът на Вилиница”.
По повод на тези отличия ви представяме един текст и няколко негови стихотворения, които вероятно все още не познавате.
Румен Леонидов представи в Брюксел книгата си „Уплашеният човек” в любимото кафене на големия Рене Магрит (художникът с арт тайфата си на фотоса отзад).
Страхливият поет умира два пъти. Веднъж като срахливец, който възпява цял живот собствената си тъга на уплашено човече. И втори път, когато в покоя на безвремието тълпата му обръща гръб и го забравя.
Понякога страхливият поет умира трети път, заедно с любимите му почитателки, събиращи уплашените му стиховце в лексикони.
Стахливият поет е само наемател на литературна лафка за метафорични дъвки с подсладители, за образни локуми, за сладникава сълзи и за утешителни словосъстояния. Страхливият поет възпроизвежда фалшивия мир и фасадната свобода, с които го даряват онези, от който трепери от страх. В некролозите на времето страхливецът отсъства.
Страхливият поет не е щурец и не щурее срещу мрака, не е светулка и не разпръсква светлинки, не е дори пчела, която да събира нектар от бодливите цветя.
Какво е страхливият поет? Той предпочита да е слънчоглед и с наведена глава да гледа как над него се движи кралят слънце. В питите на тези слънчогледи няма питанки, а само шепа семки за глупака, който зяпа телевизора и ги премята между зъбите си, за да ги изплюе като словесен отпадък.
Страхливият поет по рождение е убит от страховете си. Той ражда страх, защото е рожба на страха. Той не е виновен, че е страхлив, а за това, че пише страхливо. Че проповядва подчинение.
Страхливият поет е поданик на мълчанието и роб на премълчаното. Страхливият поет не е поет, а словослагател на властта. А всяка власт има нужда от страхливи поети. Затуй, когато страхливият поет умре, страхът му не умира с него, а продължава да работи за онези, които всяват у ближния страхопочитание.
Страхливият поет умира два пъти. Дано Поезията поне веднъж да му прости, че бе оскръбление за поетите…
Тавulа rаsа
Всички се раждаме страхливци
чисти
чисти
страхливци
върху които Историята изписва
най-различни мръсни изречения:
„Ще ядеш бой!”
„Ще те изключим от училище!”
„Ще те изпратим в карцера!”
„Ще те уволним от работа!”
„Ще те дадем под съд!”
„Ще те разкъсаме!”
В минутните победи над страха
в минутните победи над страха Смъртта
успокоително ни шепне:
Няма страшно...
Няма нищо по-страшно
от животното Живот!
Но нали животното сме ние
но нали животното не ще да мре – трепери
ери
ери...
И аз съм се привързал към свойта участ
като куче
защото съм човек и съм обучен
да бъда най-верния приятел на Живота.
Страх
Страхувам се от своя смях.
Не смея да ви се изсмея,
немея.
И само дебелите ми устни
тънко се усмихват.
Един съвсем сериозен гражданин
вчера се задави
от една несдъвкана усмивка и умря.
Страхувам се от своя смях.
Смехът е здраве, но когато и
духът е здрав...
А болният от смях навсякъде върви ухилен.
Страхувам се от своя страх.
Не се треса от смях.
Треперя.
Не се треса от смях, треперя
Днес не се страхувам
от нищо. Единствено
от себе си. Разочарован съм от собствената
си представа за Румен Леонидов.
От собствените си възможности
и от дупките, в които влизам и излизам
непрекъснато.
У мен се борят няколко души и всяка има свое
свещено право на безсмъртие.
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат.
