Ехо от Петия международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология, 1 – 4 май 2019, Мéрида, Юкатан, Мексико
Д-р Георги Чалдъков, председател на Българското дружество по клетъчна биология, Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна, E-mail: chaldakov@yahoo.com
Любознанието (eпистемофилия) прави силата
Адипобиологията е наука за функциите на адипозната (мастна) тъкан при здраве и болести.
Адипофармакологията цели откриване на лекарства за затлъстяване (обезитас) и свързаните с него сърдечнометаболитни, невродегенеративни и други болести.
Българското дружество по клетъчна биология организира първия, втория и третия международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология (МСАА), съответно, през 2007 и 2009 г. във Варна и 2012 г. в Бургас. Четвъртият МСАА бе организиран от Румънската медицинска академия в Букурещ през 2015 г.
Петият МСАА се проведе на 1–4 май 2019 г. в Мерида, щата Юкатан, Мексико. Симпозиумът бе организиран от Universidad Nacional Autonoma de Mexico (UNAM) и Universidad Autonoma de Yucatan (UADY) в сътрудничество на Българското дружество по клетъчна биология.
In vivo veritas (в живото е истината) – учени от Мексико, Италия, България (четирима и един юноша, който традиционно открива МСАА), Канада, Индия, Полша, САЩ и Бразилия се събрахме отново да споделим нови резултати и хипотези. Председател на Петия МСАА бе професор Марсия Хириарт от Катедра по когнитива невронаука, Институт по клетъчна физиология на UNAM, съпредседател – един бургазлия от Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна. Учени с много висок BMI (brain mass index – индекс на мозъчното тегло) представиха 24 state-of-the-science (SOS – състоянието-на-науката) лекции и 37 постера. В заглавието на мексиканското „ехо“, класическото SOS (спасете нашите души) става „спасете затлъстелите хора“. Симпозиумът в Мерида беше научно събитие на световно равнище, кадри от който можете да видите и в You Tube.
Мерида (Mérida) e столица на щата Юкатан – страната на маите. Милионен град, населен с дружелюбни хора, предимно едно- и двуетажни къщи и много палми. Къщите са боядисани в различни цветове от палитрата на Диего Ривера – един от „Тримата големи“ мексикански художници от миналия век. Сред които са палмите – съвършено изправената геометрия на телата им е издигната на десетки метри от земята. На север от Мерида е древният град Чичен Ица (Кладенецът на племето Ица – на езика на маите) – тук са пирамидите, построени от маите – среща на архитектура и астрономия, едни от чудесата на света.
Мерида е на около 30 км от Мексиканския залив – повдигаш се на пръсти на плажа в град Прогресо и виждаш Маями, Флорида. „Морето е навсякъде море“, както казваше Христо Фотев. Но тук, в Прогресо, плажът е достъпен и безплатен за всички. Сервитьорите от крайплажния ресторант донасят маси на пясъка и любезно ви носят порциите с риба, бирите и тортилята (мексикански питки). Край вас летят и кацат мексикански чайки и гларуси, търпеливо очаквайки своите порции храна.
През последните 20-25 години адипобиологията е една от най-интензивно развиващите се биомедицински науки. Установи се, че мастната тъкан е най-продуктивната ендокринна жлеза (жлеза с вътрешна секреция) на човешкия организъм; клетките на тази тъкан произвеждат повече от 500 хормона – протеини, обобщено наричани адипокини. Те са мултифункционални молекули – освен контрола върху телесното тегло, влияят и на други биологични процеси – възпаление, имунитет, репродукция, памет. Съответно, учените проучват болестите, свързани с адипозната тъкан – сърдечнометаболитни болести (атеросклероза, хипертония, обезитас, диабет тип 2, метаболитен синдром) и техните усложнения – сърдечни инфаркти и мозъчни инсулти. По данни на СЗО около 19 милиона души в света умират годишно от тези болести. В света има над 1 милиард хора с наднормено тегло, около 500 милиона от които са затлъстели. В Европа живеят около 700 милиона души, от тях около 150 милиона са затлъстели. Особено тревожно е, че епидемията засяга и децата.
Преди векове Диоген (412 – 323 пр. Хр.) е казал „Аз съм гражданин на света”. От 80-те години на миналия век Homo obesus (затлъстелият човек) повтаря тези думи на древния гръцки философ. Един от рутинните показатели за затлъстяване е индекс на телесната маса (body mass index, BMI) – стойността на теглото в килограми, разделено на височината в метри на квадрат (kg/m2) – когато резултатът е над 30, човек е затлъстял (Табл. 1-3).
Социално слабите и необразованите, в България и политиците, са най-големите дебеланковци в света. В САЩ, например, средният BMI на американците е около 28. Затова сенатори и журналисти в САЩ все по-често обсъждат: “These are fat times in politics”, “The politics of fat”, “Fat tax”, „How obesity threatens America‘s future?”, “Is Al Gore too fat?”
В България все още никой не е запитал „Как затлъстяването рефлектира на бъдещето на България?“ и „Толкова ли е дебел Бойко Борисов?“. В България има престижна адипобиология (от две години има и Център за лечение на затлъстяването в УМБАЛ „Александровска“, София), но няма ефективна адипополитика и адипоикономика. Има политици, които не обръщат внимание на Homo obesus и на децата със затлъстяване, диабет и хипертония. Нито на учените, работещи в сърдечнометаболитната адипобиология.
И всичко това – в България и Мексико – в лицето на повече от тревожната статистика – ние, с около един милион и половина затлъстели деца и възрастни, сме на първите места в Европа; Мексико са първи при децата и втори, след САЩ, при възрастните в Америка.
От финансов аспект това са стотици милиарди евро и песос годишно за лекуване, пенсиониране и инвалидизиране на хората, засегнати от “затлъстелите” болести (вижте Табл 3). Ще настъпи ли времето, когато Европейският съюз ще настоява, примерно, не само за подписване на Истанбулската конвенция и за подобряване на съдебната система в България, но така също – и за подобряване на здравето и образованието на българите?
Големите незаразни болести (major non-communicable diseases), включително сърдечнометаболитните, оказват особено големи поражения не само върху здравето на хората, но така също и върху икономиката във всички страни по света – в Европа повече от 2 милиона души умират годишно от усложненията на тези болести и повече от 192 милиарда евро се харчат за тях. Съответно, първичната и вторичната профилактика може да подобри здравето на хората и да спести милиарди евро или песос, които да се инвестират в спорт за здраве и в подобряване на качеството на образованието и на живота. На българските и на мексиканските граждани!
Решаването на тези проблеми не може да се осъществи обаче без политическа воля за дългосрочна превантивна стратегия на затлъствянето и свързаните с него болести. И без медицина, базирана на науката (science-based medicine).
Политиците, особено българските и мексиканските, не чуват какво алармират учените: “Ние знаем как става това, ние знаем колко струва и ние знаем, че всички страни са в кардиометаболитен риск. Ние имаме План на действие как да предпазим милиони хора от преждеврменна смърт и как да подобрим качеството на живот на милиони хора” (www.who.int/ nmh/Actionplan-PC-NCD-2008.pdf).
Надяваме се, че SOS за Homo obesus ще се чуе – най-после! – от българските и мексиканските политици и те ще сътрудничат финансово и организационно с учените, лекарите и учителите.
Защото „в живота, здравето и образованието е истината“.
Защото затлъстяването влияе много негативно на настоящето и на бъдещето на България и Мексико. На света.
Послеслов
Лекари, учени и политици искат да пренесат стратегията срещу тютюнопушенето в тази срещу затлъстяването. Ще бъдат ли „дискриминирани“ затлъстелите хора, както сега са пушачите? „Представи си България и Мексико без затлъстели“ – една (все още) утопична лирика за здравеопазването на българите и мексиканците.
Благодарности
Изказвам благодарност на професор Красимир Иванов – ректор на Медицински университет, Варна – за финансовото обезпечаване на транспорта ми до Мексико и обратно.
