Сърдечносъдовата оценка – независим рисков фактор за смъртност при пациенти с ХОББ

Independent Risk Factors for Mortality in Patients with Chronic Obstructive Pulmonary  Disease Who Undergo Comprehensive Cardiac Evaluations

Ahn Y., Lee K., Park J., et al.

Respiration, 2015; 90: 199–205.

Сърдечносъдовата заболеваемост е най-честата причина за смърт при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Въпреки това влиянието на сърдечносъдовата оценка върху прогнозата при пациенти с ХОББ не е добре проучено.

В изследването са включени 229 пациенти с ХОББ и оценен сърдечносъдов статус чрез коронарна ангиография и ЕКГ. Пациентите са набирани в университетската болница Аджу в град Сувон в Южна Корея. Периодът обхваща януари 2000 г. до декември 2012 г. Клиничните и лабораторни параметри са получени 1 месец преди сърдечносъдовата оценка. Анамнестичните, физикални, лабораторни и образни данни са набавени от медицинска документация. Преживяемостта е изчислена от момента на сърдечносъдовата оценка. Средният период на проследяване е 6.48 години ± 4.09.

Диагнозата ХОББ е поставяне при покриване на следните два критерия и според клинична оценка от лекар: постбронходилататорно съотношение ФЕО₁/ФВК < 0.70 и наличие или липса на анормална рентгенография. Интерпретацията на резултатите от коронарната ангиография е извършена от двама независими кардиолози. Коронарната болест се определя от > 50% стеноза на поне една от главите сърдечни артерии. Левостранната сърдечна недостатъчност (ЛСН) се дефинира като фракция на изтласкване ≤ 40%. Анемията се определя като стойности на хемоглобина за жени < 120г/л, а при мъжете < 130 г/л.  Събрани са подробни данни за тютюнопушене – продължителност и количес­тво. Като бивш пушач се определя пациент, преустановил пушенето в рамките на продължителност една година. Измерването на телесната маса се извършва според формулата кг/м². Екзацербацията на ХОББ се определя като средна при влошаване на състоянието и нужда от орална кортикостероидна и антибиотична терапия. Тежка се смята екзацербация, изискваща хоспитализация.

Средната възраст на обследваните пациенти е 69.2 ± 9.2 години и 88.2% са мъже. Коронарна болест се установява при 59.4% , предсърдно мъждене при 10.5%, анемия при 31.9%. При 136 пациента с ХОББ и коронарна болест на сърцето, 73.5% (100 пациенти) са излекувани с коронарография,  при 11.8% (16 пациенти) е проведен артериокоронарен байпас, а 92.6% (126 пациенти) са получили стандартна терапия с аспирин, статин и клопидогрел. 78 пациенти са починали по време на обсервационния период. Най-честата причина за смъртност е сърдечна недостатъчност (при 16 пациенти – 20.5%). Други причини за смърт са: дихателна недостатъчност следствие на остра екзацербация на ХОББ (при 11 пациенти, 14.1%), пневмония (при 11 пациенти, 14.1%), белодробен карцином (при 6 пациенти, 7.7%), друг вид карцином (при 9 пациенти, 11.5%), септичен шок (при 3 пациенти, 3.8%), мозъчносъдова болест (при 11 пациенти, 14.1%), бъбречна недостатъчност (при 3 пациенти, 3.8%), белодробен тромбоемболизъм (при 2 пациенти, 2.6%), неизвестна причина (при 6 пациенти, 7.7%).

Табл.1. Основни характеристики на пациентите с ХОББ

Variables are expressed as means ± SD or n (%), unless otherwise indicated. HDL = High-density lipoprotein.

Анализ на преживяемостта чрез криви на Kaplan-Meier установява, че при пациенти с ХОББ без данни за левостранна сърдечна недостатъчност (средна преживяемост 12.48 години ± 0.69) живеят по-дълго от пациентите с ХОББ и ЛСН (средна преживяемост 6.68 ± 1.40 години; p =0.003). Друг статистически значим анализ е, че преживяемостта на пациентите с ХОББ без анемия (средна преживяемост 13.82 ± 0.76 години) е по-дълга, отколкото тази на пациентите с ХОББ и анемия (8.29 ± 0.77 години; p < 0.001). Съпоставянето на преживяемостта на изследваната кохорта за други сърдечносъдови заболявания (липса или наличие на предсърдно мъждене или коронарна болест на сърцето) не показват статистическа значимост.

Фиг. 1. Криви на Kaplan-Meier за анализ на преживяемостта при пациенти с ХОББ.

а/ Сравнение между пациенти с ХОББ без ЛСН и с ХОББ и ЛСН.

b/ Сравнение между пациенти с ХОББ без анемия и с анемия.

с/ Сравнение между пациенти с ХОББ и коронарна болест на сърцето и ХОББ без коронарна болест на сърцето.

d/ Сравнение между пациенти с ХОББ и предсърдно мъждене и ХОББ без предсърдно мъждене

Ограничения на проучването са: кохортата е съставена от пациенти, преминали през един център, което предполага възможността за известна селективност. Не е проведена първоначална оценка на ХОББ чрез въпросници CAT тест (COPD Assessment Test); MRCDS (Medical Research Council Dyspnea Scale) или SGRQ (St. George Respiratory Questionnaire) поради ретроспективния характер на проучването.  Изследването не отчита действителното разпространение на коронарносъдовата болест сред пациентите с ХОББ.

Анализирането на преживяемостта чрез еднофакторен Cox регресионен модел отчита:  възрастта, тютюнопушенето, ЛСН, аритмията, анемията, ФВК, ФЕО₁, ФЕО₁/ФВК и нивата на серумен албумин като значими параметри за всички случаи на смъртност.

Табл. 2. Прогностични фактори за смъртност при пациенти с ХОББ

Многофакторният  Cox регресионен анализ посочва, че ниските нива на хемоглобин,  ниската фракция на изтласкване на лява камера и ФЕО₁ са независими рискови фактори за висока смъртност при пациентите с ХОББ. Според проучването TORCH – Towards a Revolution in COPD Health – 27% от смъртността се дължи на сърдечносъдови причини. Всички изложени данни до тук предполагат необходимостта от интердисциплинарен подход спрямо пациентите с ХОББ.