Сирак Скитник е псевдоним на Панайот Тодоров Христов. Роден е в Сливен на 4 ноември 1883. Много ерудиран, той е с голям престиж сред интелектуалците до средата на XX век. Широко известен и уважаван като критик, живописец, график, илюстратор, декоратор, сценограф, драматург, постановчик, поет, публицист, общественик, радио-ръководител, и до днес специалисти в редица културни сфери изтъкват безспорните му заслуги в тях.
Завършва Богословското училище в София и започва работа като учител в с. Върбеш, Никополско, и в Сливен. През 1905 са отпечатани първите негови стихове в новосъздаденото списание „Художник“. От 1906 приема псевдонима Сирак Скитник и става съредактор на списанието заедно с Ал. Балабанов и С. Радев. Излязлата през 1910 негова стихосбирка „Изповеди“ съдържа сантиментално-символични стихове.
През 1908 Сирак Скитник заминава за Петербург, където учи театрална и декоративна живопис при Л. Бакст с преподаватели Ал. Николаев Беноа, М. Добужински, К. Петров-Водкин. В Петербург той установява безценни контакти с петербургските културни кръгове, с изявени авторитети в областта на изобразителното изкуство, литературата, театъра (М. Врубел, Н. Рьорих, Ив. Билибин, Н. Евреинов, Ф. Комисаржевски и др.). В Петербург той излага свои картини, рисува декори и плакати, пише стихове и поредица литературно-художествени писма, публикувани в българското списание „Демократически преглед“.
Сирак Скитник (вторият) с Михаил Герджиков (петия) и приятели, 1939 г. (https://bg.wikipedia.org/wiki/Сирак Скитник)
След завръщането си в България през 1912 г. участва в три войни (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна), където бива ранен. Започва да излага картини на изложби, включва се в художествени дружества. Превежда художествена литература от френски език. Негови литературни и изобразителни произведения са публикувани в Русия, Италия, Франция и др.
Приносът на Сирак Скитник за българския модернизъм е съпоставим с този на Ч. Мутафов и Г. Милев. През 20-те и 30-те години на XX век се превръща и в най-уважавания куратор на изложби, оценител на картини и откривател на таланти.
Сирак Скитник сътрудничи на сп. „Наш живот“, сп. „Демократически преглед“, сп. „Наблюдател“, сп. „Слънце“, сп. „Българан“, сп. „Българска реч“, сп. „Везни“, сп. „Хиперион“, сп. „Огнище“, сп. „Художествена култура“ и др., но най-пълно и широко теоретичната и критическата му дейност се разгръща на страниците на списание „Златорог“, на което е съредактор с Вл. Василев от 1922 г. Сирак Скитник създава българска художествена критика, напълно адекватна на съвременните ѝ европейски културни явления.
Безспорни са заслугите на Сирак Скитник и в областта на театъра. Той е драматург и артистичен секретар на Народния театър в годините 1923 – 1924 г. От 1935 г. до смъртта си през 1943 г. Сирак Скитник е Главен уредник на Радио София, Началник на радиоразпръскването в България. Като пръв директор на Българското национално радио той и екипът му бързо го превръщат в елитна и уважавана културна институция, която възпитава естетически вкус и не се поддава на политизиране.
КЪДЕ
Къде отвежда моя път?
Светът
какво ще ми даде, какво аз ще му дам?
Не знам.
В безсмисъла на всеки ден умирам
и чакам утрешния: може би ще има слънце.
БЛАГОВЕСТ
Ангели бели на бяло предвестие
в бяла предутрин над нас пролетяха…
Вишните цъфнали къпят корони —
бели корони във бяла предутрина.
Ангели бели на бяло предвестие
в бяла предутрин дълго тръбиха.
Звънко тръбиха, предпролед вестиха —
бяла предпролед сред бяло сияние.
ДЕН
Прозрачна издъхва сред звънко сияние
болно сразена нощта:
Сплитат се песни с последно стенание –
тръби възторжен денят.
Рози въздушни сипе зората:
сплитат лучите светли гирлянди,
ангели слитат от небесата,
сипят, разсипват ярки рубини.
Плават прозирни леки воали,
чайки сиротни, чайки далечни
раждат се, блесват в златни потоци,
звънко отскачат водни кристали.
Леко запяват бледи тръстики —
слънчеви капки по тях треперят,
сронват се, пламват, тихо простенват:
мрежа златиста над тях обвисва.