Ние съществуваме, оглеждайки се в очите на другите, с които споделяме живота си – семейството, работното място, общността, в която пребиваваме. Одобрението на другите ни е жизнено необходимо, за да сме щастливи, пълноценни, необходими… Без споделен живот няма човешко щастие. Всеки човек има нужда от добра оценка и признание. Човешкото щастие е немислимо без това признание и разбиране, че другите са в нас и ние сме в тях, че всеки атом, който ни принадлежи, е споделен, че щастието е възможно само ако е споделено, ако сме осъзнали, че с всяко наше действие трябва да се поставяме на мястото на всяко друго човешко същество. Да се вглеждаме в себе си и през очите на другите. Ние сме хора, защото имаме способността да контролираме животинските си инстинкти, да правим морален избор, да обичаме съзнателно друго човешко същество. Чрез Любовта човешкото озарява лицата ни като светлината в портретите на Рембранд. Ние съществуваме с привилегията да бъдем озарени от Любовта, но за нейната Светлина трябва да сме готови. Ако не се подготвим, няма да разпознаем онези, които пробуждат притихналата ни душа като звънци на шут, пратениците на едно друго Битие, което разпознаваме в блясъка на Словото и въздействащата сила на човешките добродетели, на християнските ценности по възходящата скала на Макс Шелер.
Правдата е по-силна от истината и бди над нея. Човечеството би изчезнало отдавна, ако не беше така. Правдата е стаена в душите ни, напомня за себе си, предупреждава, че властта създава закони, за да ги руши, че думите „демокрация“ и „справедливост“ не означават нищо, ако се използват от лицемери като фасада за техните злоупотреби. Че справедливостта е като „котка върху ламаринен покрив“, ако няма институции и личности, които са готови да я защитят. Без гражданска смелост, личен и политически морал, светът се превръща в майка за лицемери и в мащеха за добродетелни, „тамянен дим сред здрача на олтара“. Необходими са усилия да променим живота си към по-добро и да осмислим съществуването си. Това е мисията на свободните хора – да изграждат общност от добродетелни щастливци, които съзнават своя човешки и граждански дълг и го отстояват смело. Смелостта е въпрос на стил в това странно пътешествие, наречено живот.
Автор: Христо Комарницки
Дните около Рождество и новогодишните празници са за размисъл и напомняне, че сме живи същества, надарени с разум и изпратени на тази планета, за да се превърнем в Човеци. И това не е експеримент, а програма за изпълнение, равносилна на закон. Казано е в Евангелието на Матей (18:20): „Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.“
Така, както нараства новата година, ще растат и надеждите ни за духовно обновление, което в християнството се нарича Ново раждане. За него трябва да работят всички, но за да потеглим към него, са необходими достатъчно българи, които да повярват, че е възможно да се случи!
DUM (IN)SPIRO SPERO
24 декември 2025
