Всекидневните политически битки пред лицето на цялото общество и в медиите илюстрират арогантността на политическата класа и повдигат завесата на задкулисното управление на държавата, което превърна България в квази демокрация, управлявана чрез популизъм, корупция и зависимости. Това са причините за разочарованието на гражданското общество от политици, институции и медии, довело до поредица от безплодни избори с все по-лоши резултати.
Катарзисът на Ахмед Доган е късен, свързан с личния му интерес да запази своето място сред фирмените обръчи, в скута на българската корупция и държавния грабеж. Сега плаче за справедливост, която беше притегнал с обръчи, но народните крадци и изедници това ги чака, когато отглеждат змии в пазвите си. Нека „момчето“ го довърши политически. Едно ДПС по-малко е два пъти повече демокрация. Less is more!
„Евроатлантизмът“ на Делян Пеевски е фасаден, свързан с усилията му да бъде легитимиран като борец за демокрация и да запази своя имперски статут. Не мисля, че го чака светло бъдеще. Дните му на политическата стъгда ще стават по-къси, нощите по-дълги. Компрометирането и елиминирането на Доган от политиката ще бъде единствената му заслуга към демокрацията. Двама народни душмани се карат, третият (народът) печели.
Докато наблюдава епичните битки между„строителите“ на завладяната държава, обществото чака неволята сама да си иде, защото не вярва в собствените си сили, сведени до минимум от многото разочарования и неизпълнените обещания за промяна на олигархично-мафиотския политически модел. Ако се вдигне от миндера на своята леност само в един единствен ден, този търпелив народ ще смачка кърлежа с един удар. Но не се вдига. Вече е малцинство онази част от народа, която иска политическо и духовно обновление, но малцинството няма сили да промени статуквото, а мнозинството е объркано. Преди беше по-наясно с червената граница между добро и зло. Днес вече не е така, затова стои и наблюдава стъписано как политически хиени ръфат телесата му приживе.
Битката между различните фракции на политическата мафия, завладяла държавата от две десетилетия, е надежда за бъдещето на България и ценностите на демокрацията. Избраниците на демократичната общност трябва да покажат повече политическа дързост в разкритията на патогенетичните механизми на разрастване на доминиращия почти две десетилетия злокачествен политически тумор, олицетворяван от Доган, Пеевски и Борисов, да се разграничат категорично от него и да използват скалпел и комбинирана неоадювантна и адювантна химиотерапия в терапевтичните протоколи на лечението му, защото туморът е твърде напреднал, за да го лекуваме с чайчета и компреси.
За лечението му е необходим дързък мултидисциплинарен екип, който да защити убедително ценностните политики в управлението на държавата. Загубените над 300 000 гласа на последните избори са на граждани, които протестираха срещу десетилетната корупционна коалиция на популистката политическа олигархия, обслужвана от парламентарните ѝ слуги.
Легитимирането на задкулисната коалиция на олигархично-мафиотския картел през държавната власт след протестите през лятото на 2020 г. разочарова безвъзвратно стотици хиляди избиратели, защото коалиционните партньори от коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) не се справиха с политическите си цели и вместо безвъзвратен разгром, дадоха нов, още по-убедителен старт на овладяната държава.
Липсата на достатъчно убедително лидерство в демократичния спектър ще генерира нови електорални загуби. Поради сериозната опасност за допълнителен спад в подкрепата за европейски ориентираното политическо представителство, по болезнен начин ще разберем, че вместо промяна, идва „ново начало“ на същата десетилетна далавера, облечена в чисто нова премяна с логото на същия олигархично-мафиотски модел.
Партиите и симпатизантите, гравитиращи или обединени около ПП-ДБ, нямат много време за възход, но ще имат достатъчно време за пропадане, ако не стане чудо и народът не се пробуди изведнъж, като по чудо. Има време кога да се наспим. Пропиляха се много сили и време в неубедителни послания, политически съглашателства и лидерски грешки. Ако политиците от ПП – ДБ не успеят да събудят спящите, ще се превърнат в незначим фактор на бъдещото управление и безвластна опозиция.
За съжаление, демократичната общност не разполага с по-добри лидери и кандидати за властта от тези, които има в момента. За да не се засилят разочарованията и за да не нараснат загубите на електорат, трябват гаранции, че демократичната политическа общност няма да управлява в бъдеще отново в състава на безпринципни коалиции. Тези гаранции няма да върнат онези избиратели, които не вярват вече в подобни обещания, но няма да генерират нови загуби. Не трябва да се говори едно, а да се прави друго. В политиката това не се прощава. Нужна е parresia (parrhesia), древногръцка дума, популяризирана чрез лекциите на Мишел Фуко.
Духовното и политическото водачество изискват дискурс, воден от принципите на parresia (казване на истината) и само истината, цялата, такава, каквато е в мислите, смело, безкомпромисно, с риск за политическото ти бъдеще, с опасност да загубиш работата си, да се лишиш от постигнатото през цялата ти професионална кариера, да преминеш през житейски несгоди, да рискуваш осигуреността на семейството си и собственото си професионално бъдеще. Имам право да го искам от политиците, защото съм минал през това, освобождаван съм от работа, губил съм постигнатото с труд и професионална почтеност, и не се срамувам от себе си. Да се срамуват тези, които ми го причиниха.
Константин Стоилов дефинира политиката като занимание на свободни и независими граждани, които работят за осъществяване на определена идея в полза на цялото общество. При нас това занятие се ползва от мнозина за собствена облага. Такива негодници има предостатъчно сред политиците и същите не трябва да бъдат допускани в институциите на държавата. За да има по-малко мерзавци в политиката и управлението, единственото, което можем да направим, е да гласуваме масово, за да минимализираме ефекта на купения от плод-зеленчука вот и да легитимираме властта на народа.
Каква е тази наша орисия – уж гласуваме за по-добро, а получаваме повече зло. В медицината това се нарича „adverse event“ – нежелано, непредвидено, опасно събитие. При няколко такива събития терапията с увреждащото лекарство се прекратява и се преминава към нова терапия. Ние опитахме осем пъти една и съща терапия без лечебен ефект. Прилагането на лечение в двойни и тройни комбинация със системните партии на статуквото предизвика тежки странични последствия, нежелани събития с увреждащ държавата ефект. Пожелавам си по-малко такива събития и повече будни граждани.
Когато гражданите на Ефес прогонват в изгнание Хераклит, най-достойният и най-мъдрият сред тях, той престанал да пише закони и прекарвал дните си в игра на ашици с децата. Когато го попитали защо си губи времето в игра на ашици, Хераклит им отговаря: „Какво се чудите, негодници, нима това не е по-достойно занимание, отколкото да се управлява държавата с вас?“
Иска ми се да виждам политици, които предпочитат да играят с децата на ашици, вместо да управляват с негодници.
април 2025
