Представям ви великолепните стихове на Анго Боянов. Поет, литератор, музикант, издател, сценарист, популяризатор на таланти…приятел. Ангобой, както го наричат приятелите му, е от онези възрожденски по дух личности, които предразполагат към споделяне и провокират любопитството. Македонец по сърце, бургазлия по душа. Някога се шегувахме, че ще направим замяна – аз ще му отстъпя бургаското си жилище, а той ще ми подари разкошната си мелнишка къща, на една стена със старинната църква. Затова е постоянният звън на празнични камбани в очите на Анго. Познавам го толкова, колкото трябва, за да имаме приятелство. На него дължа първите си срещи с Йордан Радичков и Румен Леонидов, а заедно с Румен ми „подариха” личния контакт с Борис Христов. Когато прочетох стиховете от новата стихосбирка на Анго „Годеникът на душата”, нямах друг избор освен да ви споделя една малка част от тях. Останалата ще ви оставя за домашно. Стихосбирката може да се намери в книжарница „Български книжици“.
МАГИЯ
Едни и същи думи,
а толкова различни,
изречени –
веднъж като присъда
веднъж като молитва.
Заклех се.
ВЪПЛЪТЯВАНЕ
Нещо става
и от двете страни на кожата ми.
Отвънка
ме превземаш ти.
Отвътре
те превземам аз.
АКТ
С ръце-гребла
прегръщам лодката
на твойто тяло.
За кой ли път –
разбирам,
че с теб
дори потъването е летене.
УРОК ПО СЕКС
Не е тъй лесно, синко,
пчелата да накараш
наместо жилото –
да пусне мед.
МЕТАМОРФОЗА
Душата знае:
изпадне ли в униние,
превръща се в светулка.
ГОДЕНИКЪТ НА ДУШАТА
Все някога ще дойде
Годеникът на душата
и ще превърне
пърхащите й крила
в надежда.
Не го отпращайте!
Очите ни ще спрат
да умъртвяват светлината,
а въздухът, издишан от гръдта,
ще ни облива с вяра и любов.
Все някога ще дойде
Годеникът на душата…
