Наречен Философ приживе и светец след смъртта си и след повече от единадест века и половина той продължава да бъде първоучител и духовен баща на славянството, а с това ще остане и в благодарния спомен и на всички следващи поколения.
Земята още е била плоска по авторитетната карта на Птоломей и слънцето се е въртяло около нея по едно небе, населено с почти толкова богове, колкото и племена са живеели на него, а разумът е имал една предопределена свише цел – да познае Бога, когато в деветия век, в едно време, което бе върнало човечеството далеч назад, зад положителните знания на древността, бе заложен коренът на Кириловото дело. Нашият разум едва побира величието му. Ако това дело бе рожба на друго време, ако бе обковано в национални рамки, би било лесно; ние бихме имали все пак представа за значението му.
Но всичко това е невъзможно, когато се мисли за първосъздателя. Той бе сътворил единствено с помощта на брата си строга и точна писменост, а това в човешката история не бе правил никой. Писмеността се ражда бавно. Тя се твори от много хора, усъвършенства се, допълва се, минават векове, докато се приеме и утвърди.
Старобългарските писатели се задъхват от гордост, когато говорят за него. Те – още неотделените с неяснотата на вековете от живота му – едни негови ученици, други ученици на учениците му, още тогава, в първия век на старобългарската писмена култура са чувствали извънмерността му. И „Ако запиташ гръцките книжовници: „Кой ви е създал буквите или превел книгите, или в кое време?“, „Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ („Черноризец Храбър, „За буквите“).
Св. св. Кирил и Методий; Станислав Доспевски; 1860 г.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Кирил и Методий
* * *
Но как да си представим човека зад дългата върволица векове, която отделя деня на смъртта му (14 февруари 869 г.) от нашия днешен ден? Всеки в живота си е въоръжен с една способност – дарба от Бога, в която излива обичта си към човека и Бога. Един го върши с ръцете си, друг с мисълта си. Човекът Константин, преди да стане първоучителя Кирил, бе избрал за това пътя на учението. Да казва „с малко речи мъдри мисли“ – това е била неговата сила. В диспутите той изковава победата си именно с това свое изкуство. То е било неговият ореол приживе, то е убеждавало и смирявало дори неприязнените към него.
Но освен изключителните познания на този човек, от малкото документи, достигнали до нас, и от величието на делото му ние съзираме у него и още едно изконно човешко качество – родолюбието. Той е бил съвременник на младата българска държава, разбирал е какво ѝ дава – правото на духовна свобода. Защото наивно е да се помисли, че неговият гений е достигал само до ефимерните комбинации на византийските политици – да спечелим славяните за православието с всички средства, дори като ги научим да четат на своя език. Семето, което Кирил сее в Моравия, е отгледано сред българските славяни, а заедно с първоучителя в дългия му път са вървели и българските му ученици. И не случайно след Методиевата смърт те се запътват към България – „…за България те мислеха, понеже се надяваха, че България ще им даде успокоение“. Но средновековната българска държава не само ги приюти и успокои; тя им даде свободата за работа и така спаси и запази за цялото славянство Кириловото дело.
* * *
Навсякъде по пътищата му след сарацинската мисия в хазарската земя и после в моравската, та чак до гроба в Рим го следва брат му. И ако за делото, което те двамата вършат за славянството, Константин е духът, то Методий е неговата плът. Докато Константин носи пламъка, идеята и прозрението на откритието, братът носи търпеливостта и постоянството, и вярата. А това цялото, взето заедно, бе достатъчно, за да остави незаличима следа във времето.
Времето е безсилно да отнесе нещо от блясъка и величието на това дело. То възсиява в днешния ден на славянските народи, ще сияе и в утрешния. Българската култура е негово потвърждение и продължение. Семената, които хвърли някога първоучителят Кирил в народната душа, от векове избуяват и дават богати плодове. Със славянската писменост израсна и руската култура.
Това, което двамата братя направиха в мрачния девети век, надживя хилядолетието, защото е белязано от знака на безсмъртието.