Неугасима памет: В памет на Тодор Ангелов, героят на Белгия

Брой № 1(49) / февруари 2019, Въздухът, който дишаме

Доц. д-р Владимир Донев

 

В един типичен белгийски ден, облачен и дъждовит, по „Шосе де Лувен“ на площад „Маду“ в Брюксел се срещат две жени. Едната е облечена в „сиво делнично, в сивочерно, доста износено палто, с голяма също стара тъмна барета, нахлупена заради дъжда почти до веждите – на белезникава кожа и светли очи – единствено открояващи се на сякаш незабележимо лице“*. Втората крачи със сърце, изпълнено с предчувствия за съдбовност при всяка среща в Белгия, където е бил убит нейния баща. Първата жена е еврейката Ана Корн, подслонявала героя на белгийската антифашистка съпротива Теодор Ангелов в нелегалната му дейност срещу нацистите. Втората, по-млада жена, се опитва да научи нещо повече за своя баща, след като на петгодишна възраст го е видяла за последен път. Нейното име е Свобода Бъчварова, известната българска писателка и сценаристка, с чиято работа са белязани едни от най-хубавите български романи и филми, помнени от много поколения.

 

Тази случка се развива в края на 50-те или началото на 60-те години, малко след смъртта на Сталин, когато желязната завеса за кратко се повдига и със специални пропуски и благоволения можеш да излезеш в западния свят. Разрешението е било дадено на Свобода Бъчварова от комунистическите власти в България по това време след много доноси и маневри за излизане зад граница заради нейния баща – Тодор Ангелов – героят на Белгия, на когото е построен паметник в една от най-големите общини на Брюксел – Скаербек. Теодор Ангелов, както го наричат белгийците, е кавалер на ордена на Леополд и е произведен посмъртно в чин полковник от признателните белгийци.

 

Ана Корн е била последната, която е видяла трупа на Теодор Ангелов след прогонването на немците от Белгия. Американците я повикват, за да го идентифицира, защото в полицейските архиви имало сведения за Ангелов, че е без семейство и че последната му нелегална квартира е била тази на сестрите Адела и Ана Корн. При тази среща Ана Корн ще отпива „на залп“ коняка от чашата, разказвайки за останките от труповете, изложени на Националното стрелбище за идентификация. Тя ще се разридае отчаяно, въпреки годините, които са минали. Свобода ще стисне всички сили на душата си в юмрук, за да не рухне от мъка пред описаните ужаси. Сестрата на Ана – Адела, ще получи психически срив след преживяното от войната и повече никога няма да възвърне своето равновесие.

 

Тодор Ангелов, бащата на Свобода Бъчварова, е роден на 12 януари 1900 г. в Кюстендил. През 1923 г. участва в Септемврийското въстание. След атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. той е временно арестуван. Есента на същата година емигрира във Виена със съпругата си Александра Шарланджиева и малката си дъщеря Свобода. През 1926 г. семейството емигрира във Франция, а година по-късно в Белгия. Тодор Ангелов става член на Белгийската комунистическа партия и на Партията на българите в Белгия. Задочно е осъден на смърт от българските власти. През 1930 г. Борис III дава амнистия за жените на политическите емигранти и Александра Шарланджиева и малката Свобода се връщат в България.

 

 

Тодор Ангелов – Божаната в Брюксел

 

Това е последната година, когато Свобода Бъчварова ще види жив своя баща, с образа, запечатан в детското й съзнание. След това, до убийството на Тодор Ангелов от нацистите през 1943 в крепостта Бреендонк, тя ще пише и получава скъпите писма от своя баща, но никога повече няма да го види жив. По-късно многократно ще се среща с другарите на Тодор Ангелов в Белгия, с всички оцелели, които са го познавали, за да събере паметта на живите за образа на героя. Така, в края на септември 2008 г. излиза нейният тритомен документален роман „По особено мъчителен начин“, който събира плодовете на неуморния търсачески труд през десетилетията. В него известната писателка с трепет и преклонение пред подвига на героите от Съпротивата реставрира вълнуващата и драматична съдба не само на своя баща, но и на неговото поколение.

 

Съдбата на Тодор Ангелов е емблематична. Участие в Испанската гражданска война като доброволец на страната на Републиката от 1936 до 1939 година. След това френските концентрационни лагери, после нелегална работа срещу фашистите от 1940 до 1943 година в Белгия, когато бива хванат от нацистите и убит в крепостта Бреендонк близо до Брюксел. Най-голямата заслуга на Тодор Ангелов в нелегалната му борба е, че със своя конспиративен опит спомага да се създаде въоръжена съпротива, в която до освобождението от фашизма ще участват 13 246 партизани и 22 006 в патриотичната милиция. Служба „Д“ (denonciation – предателство) на тази патриотична милиция се занимава с установяването и издирването на предателите, мястото на действие и залавянето на доносите им. Към тази служба е създаден въоръженият, подвижен партизански отряд „Летящият батальон“, както е бил наречен, под командването на Тодор Ангелов. Един от най-героичните моменти в дейността му е спасяването на белгийските евреи.

 

Броят на белгийските евреи, които са подлежали на депортиране, е бил 4415 души, но избягалите евреи от Германия, Чехословакия, Австрия и Полша увеличават цифрата до 70 000 души. Описаните хайки за залавянето им са ужасяващи. От евреите, живеещи в Белгия по време на войната, са депортирани над 30 000, от които оцеляват само 1580. Около 34 000 успяват да избегнат ареста, само няколко хиляди се измъкват в свободните страни. 25 000 евреи остават скрити в Белгия благодарение на храбрите белгийци.

 

От свой приятел в общината Скаербек, където живее, Тодор Ангелов разбира, че са изготвени списъци за депортиране на евреите в Брюксел. Започва невероятно активна дейност на нелегалната организация сред широки слоеве на белгийското общество. Първата цел е да се спаси живота на еврейските деца. Избират се за укриване добре поставени в обществото католически семейства, манастири или ферми, където скриват голям брой еврейски деца. Конспирацията е била толкова дълбока, че тайната е пазена дори 20 години след войната. Децата вече са пораснали, истинските им родители са убити от нацистите в лагерите, а те чак тогава разбират истината за своето спасение. Не е известно колко точно деца са спасени по този начин. Лично Тодор Ангелов спасява 12, но точно е преценено значението на друга голяма акция по спасяването на евреите в Белгия. Това е нападението над „Юденрат“ – централата на Гестапо в Брюксел, за унищожаване на фишовете с информация за броя, имената и арестите на евреите в цяла Белгия. За тази цел на 31 юли 1942 година се обединяват двама партизански командири Тодор Ангелов и Шарл Рохман. Избират двама партизани с перфектен немски език, като по нищо не се разбира, че са евреи. Те се представят като служители на Гестапо и влизат направо в кабинета на г-н Блюм – шефа на „Юденрат“. Събират всички служители на едно място, а след това унищожават цялата информация за депортирането. Така спасяват хиляди евреи от неизбежна насилствена смърт.

 

 

Паметникът в Кюстендил       Паметникът в Брюксел

 

Това е само епизод от героичната дейност на Тодор Ангелов, като една от основните фигури на Съпротивата в Белгия. През 2008 г. излезе нова книга за Теодор Ангелов от изтъкнатите белгийски историци Максим Стайнберг и Жозе Готович „Заложници на нацизма. Българинът Ангелов и неговата група от партизани евреи, Брюксел 1940-1943“ („Otages de la terreur nazie : le Bulgare Angheloff et son groupe de partisans juifs, Bruxelles, 1940-1943“), което е достатъчно показателно как се пази паметта на героите в Европа. Всяка година на 30 ноември, точно в 10 часа – мига на разстрела му от фашистите – признателните белгийци поднасят цветя пред паметника на антифашиста в Брюксел.

 

* Бъчварова, Свобода. По особено мъчителен начин. Документален роман. Изд. къща Жанет 45, 2008, том 3, с. 46.

 

Владимир Донев завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1994). Работи като учител по български език и литература в ХГ „Св. св. Кирил и Методий“ и в ПМГ „В. Друмев“, гр. Велико Търново (1996-2001). Доктор по българска филология (2001); доцент по теория и история на литературата в катедра „Методика на езиковото и литературно обучение и литературознание“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (2011). Носител е на наградата за литературна критика на Националния конкурс за литература и журналистика „Интелект“ 98 – гр. В. Търново, както и на наградата за дебютна критическа книга („Фолклор и наративно моделиране в белетристиката на Любен Каравелов“, 1998) на двадесет и седмите литературни дни „Южна пролет“ – гр. Хасково, 1999. Автор е на монографичното сравнително изследване „Емилиян Станев. Примамливите блясъци в прочита“ (2010) и на книгата „Александър Солженицин. Класика срещу канон“ (2011). Научните му интереси и публикации са в областта на жанрологията, сравнителното литературознание, методологията на литературния анализ, поетиката на българската и руската литература.


 

Вашият коментар