Не сме получили въздуха от дедите си, а го вземаме назаем от децата си

Брой № 1(49) / февруари 2019, Въздухът, който дишаме

Д-р Александър Симидчиев, гост-редактор на броя

 

Здравейте колеги!

 

Когато проф. Костов ме покани да координирам брой на сп. InSpiro на тема „Въздухът, който дишаме“, проектът ме грабна с възможността да направим нещо уникално не само в български, но и в европейски, а защо не и в глобален план. Възможността да погледнем към проблемите на въздушното замърсяване от множество различни гледни точки, защото този проблем е колкото голям, толкова и сложен, че дори комплексен! Той е толкова мащабен, че обхватът му изчезва от полезрението на повечето политици, кметове, администратори и на множеството от специалистите, които инцидентно се докосват до някой от многото му аспекти. Това е проблем, който засяга екология, климат, икономика, транспорт, инфраструктура, държава, общини, но на първо и основно място засяга ЗДРАВЕТО – нашето и на бъдните поколения.

 

Преди малко повече от две години станах дядо и това засили ангажираността ми към дългосрочните вредни последици, които предизвикваме върху околната среда, а чрез нея на децата и внуците си. Древно-индианската поговорка „ние не получаваме земята от дедите си, ние я вземаме назаем от децата си“ придоби много лично значение и като пулмолог я трансформирах в „ние не сме получили ВЪЗДУХА от дедите си, а го вземаме назаем от децата си“, с което поставих начало на лична кауза – да правя необходимото въздухът, който дишаме ние и децата ни, да бъде по-малко вреден.

 

През месец май на миналата година съдбата ме срещна с малка, но целеустремена група съмишленици, с които поставихме начало на сдружение в обществена полза, което нарекохме „Въздух за Здраве“. Знаехме, че стъпваме на терен, на който много хора преди нас дълги години усърдно са работили, без да е постигнат значим успех що се отнася до ограничаване вредата от въздушното замърсяване. Зададохме си въпроса, защо този проблем е толкова труден за решаване? И един от отговорите, които най-често възникваше при дискусиите, беше, че малко се знае и говори именно за здравните аспекти на въздушното замърсяване – не по принцип (всички знаем „по-принцип“), а детайлно, с научни данни и доказателства. Така стигнахме до дефиниране на фокуса и мисията на сдружението ни, въплътени в неговото име – въздух за здраве. Работим насочено в областта на качеството на въздуха, но сме фокусирани в последствията за здравето във всичките му аспекти – от специалистите, които се грижат за него (лекари, сестри, фармацевти), през системата, която го поддържа (но отделя по-малко от 4% от бюджета си за здравна профилактика, но 0% за профилактика, свързана с лошото качество на въздуха), до гражданите, 30% от които не знаят нищо за здравните последици от въздушното замърсяване, 10% въобще не се интересуват от това, което дишат, а от тези, които съобщават че знаят, 80% свързват проблемите преобладаващо с белия дроб – и толкова.

 

Белият дроб, както знаем от дългогодишен професионален опит, е малко познат орган, който може да бъде увреждан с тютюнопушене десетилетия наред и въпреки това да ни служи прилично, затова въздушното замърсяване не се възприема като нещо много сериозно, след като знаем, че този „устойчив“ орган държи на дим. Да, ама не! Реалността е, че белият дроб е входната врата за всичко, съдържащо се във въздуха, и в него замърсяването оставя тежък отпечатък, но здравните последици са далеч по-мащабни. Въздушните замърсители нахлуват в кръвното русло и се разпространяват навсякъде в организма, „търсейки” онова слабо място (генетичен код, метаболизъм), където да се натрупат и предизвикат болестен процес. Няма орган или система, която да не може да бъде засегната от въздушното замърсяване, а като единичен фактор с влияние върху множество органи и системи, въздушното замърсяване доказано „превъзхожда“ дори доскорошната медийна звезда тютюнопушенето, считано за универсален убиец. Не че тютюнът стана по-малко вреден. Просто започна да се осъзнава, че тютюневият дим (при пушещите и околните) надгражда вредата, която ВСИЧКИ ние ежеминутно си причиняваме, когато инхалираме неосъзнато, невидимо, неусетно наноси от наночастици и по-едри партикули, с които вдишваме хронична неинфекциозна болест, най-често белодробна, но също сърдечно-съдова или неврологична, да не пренебрегнем ендоркинно-метаболитна, репродуктивна и всевъзможна друга.

 

Ние от Въздух за Здраве, заедно с представители на фондация „INSPIRO”, се ангажираме да работим за просвещаване на колегите здравни специалисти от „предния фронт“, но и тесните профилни специалисти как да разпознават ефектите на въздушно замърсяване, къде да търсят информация за този проблем и какво да съветват пациентите си за остра и хронична профилактика спрямо въздушното замърсяване. Насочили сме се към лекари и специалисти по здравни грижи, които работят с новородени, бебета, подрастващи, юноши, зрели и възрастни, а темите са подбрани по честотата на засягане според наличната съвременна медицинска литература – поднесена от колеги, които работят съответната патология и са ангажирани с профилактирането на възможните вреди за по-здрава българска нация в бъдеще.

 

В настоящия брой ще прочетете различни гледни точки за въздушното замърсяване, споделени от колеги и съмишленици. За влиянието върху децата, за ефектите върху белия дроб, за сърцето и съдовете, за ендокринната и имунната система. Ще разгледаме и отношението към проблематиката на различните градове, в които живеем и как креативни индивиди и колективи се стремят да привлекат съзнанието на широки кръгове от хора към този важен проблем.

 


 

Вашият коментар