Преди няколко години Пол Макартни, най-успешният и обичан музикант, издаде в два тома енциклопедия на своите текстове за песни, писани от 1956 г. досега: „На определена възраст някои хора, които са водили дневник на живота си, се връщат към спомените си чрез тях. Аз не разполагам с такива бележки, но това, което имам, са много песни, които могат да послужат за същата цел…“. Техният точен брой в книгата е 154, въведението и общата редакция са от ирландския поет Пол Мълдун, носител на наградата „Пулицър“ за поезия. От 2015 г. до 2020 г. той и Макартни провеждат многобройни работни срещи, обсъдени и прегледани са стотици документи, снимки, факти и материали, свързани с огромното му творчество. Резултатът е налице, издадената през 2021г. луксозно подвързана и богато илюстрована антология съдържа текстовете на песните, бележки на автора за историята на тяхното създаване, оригинални факсимилета с ръчния почерк, бележки, рисунки, безброй снимки от времето на Бийтълс, следващите групи и музикални проекти на Пол Макартни. Ето какво споделя автора за работата си със своя редактор и вдъхновител: „Многобройните срещи с Пол Мълдун бяха важни за мен, тъй като той е уважаван поет, имахме много общи неща, споделяме ирландски семейни корени, самият той е рокаджия и пише свои песни. По много приятен начин с него рефлектирах песни от 60-те и 70-те, някои от които даже не съм включвал в концертите си и изпълнявал отдавна, но разговорите ни се превръщаха в предизвикателство да откривам в текстовете си характер и значение, което не бях подозирал досега!“
В своите уводни бележки Макартни говори с благодарност за връзката с родителите си. За съжаление той губи майка си едва четиринайсетгодишен. Първата си песен “I Lost my Little Girl” пише след нейната смърт и въпреки ранната загуба той твърди, че нейното влияние е ключово за формирането му като автор на песни. На тази възраст Джон Ленън губи съпруга на леля си, които го отглеждат от дете. Самият той прави първите си опити да излива настроенията си в песни. Точно тогава, в тези ранни години, Пол и Джон се срещат и започват да споделят песните си: „Съвсем ясно е, че двамата си влияехме много. Много читатели навярно откриват много противоречия в моето отношение към Джон през годините. Това е така, защото връзката ни беше многостранна. Понякога беше изпълнена с много любов и взаимни адмирации, понякога точно обратното, особено в периода с разрива около Бийтълс. В Ливърпул бяхме просто две момчета, едното с година и половина по-голямо от другото. Истината е, че беше трудно да не се възхищаваш от духа и мъдростта на Джон. Но като човек, понякога му казвах, че се държи като идиот и въпреки че бях по-малък, му обяснявах защо смятам така, а пък понякога, че просто няма друг като него…“
Песенният авторски тандем Ленън-Макартни е един от най-големите феномени на музиката за всички времена,изследван и коментиран от десетки анализатори и автори. За авторските си текстове, публикувани в тази книга, Макартни пояснява: „ По отношение създаването на песните ни ще кажа следното: случваше се нееднократно да не се съглася с части от текст, предложен от Джон. Открито казвах, че някои пасажи ми се струват познати от други произведения. Обсъждахме други варианти, но същото ставаше, когато аз предлагах текст на песните ни. И това е най-прекрасното в съвместната ни работа: всеки уважаваше мнението на другия и търсехме всички специални пътища един към друг“.
Когато Бийтълс започват да се отчуждават, в живота на Макартни се появява Линда Ийстман, по-късно негова съпруга: „Тя бе моя муза и оказа огромно влияние върху авторската ми работа по това време. Тя ме окуражаваше за повечето песни, които представях първо на нея и знаех, че ще ми каже откровеното си мнение. По това време се нуждаех много от такъв човек, защото Бийтълс вече се разпадаха…“ Като опитен фотограф с отношение към печатните издания Линда започва, още по това време, да събира, фотографира и класифицира документи и оригинали на текстове и други артефакти, свързани с живота на Макартни. Именно те са показани за първи път в книгата, за което той е особено благодарен. От книгата са и снимките по-долу.
Считам великата четворка и особено Пол Макартни за свои най-любими музиканти, вдъхновители и учители в „Изкуството на песента“, така, както се казва и моят четвърти авторски албум: „Процесът на писане на песен е уникално изживяване, като никое друго за мен. Трябва да си в истинското настроение за това, да започнеш с ясно съзнание и да се довериш на първоначалното чувство, защото в началото ти реално не знаеш къде ще стигнеш.“ Тези думи на Пол са на корицата на книгата му.
Тук подбрах 10 песни – труден избор, но със сигурност това са песните, които са оставили най-дълбок отпечатък в съзнанието ми.Струва ми се, че те имат особено място и в творчеството на Макартни. Освен кратки, обобщени бележки към песните от автора на книгата, си позволявам и някои свои. Разбира се, текстовете на песните можете да прочетете в интернет. В антологията те са подредени в азбучен ред, а моята селекция е по години-от ранните към по-късните.
1963: „I Saw her Standing There“/Lennon/McCartney/дебютен албум Please Please me
„Написал съм доста песни, но ако трябва да направя списък с най-добрите си работи, със сигурност тази песен ще е сред тях…“ – пише Макартни в бележките си за тази песен. „Изсвирих я първо на Джон, пушейки лулата на баща ми, пълна с… чай. Да, с чай! Бях написал She was just seventeen. She’d never been a beauty queen, но Джон задраска втория ред, трябваше да премахнем beauty queen… Така и стана… You know what I mean! И досега, когато пея тези ранни песни, си спомням наивността на 18 – 20-годишните, която не можеш да пресъздадеш изкуствено… Неотдавна, преди наш концерт в Белия дом, където изпяхме тази песен, американският комик Джери Сейнфелд сподели саркастично: Пол, чета текста She was just seventeen/You know what I mean!, но аз не знам какво имаш предвид… Какво да кажа, в тези най-млади години на рокендрола можеше всичко да се случи или очаква…“
Джон и Пол свирят за първи път песента
„I Saw her Standing There“ – текст на песента
1964: „I’llFollow the Sun“/Lennon/McCartney/албум Beatles For Sale
„Последната къща, която обитавахме с родителите ми в Ливърпул, беше на “Forthlin Road”. След това, мога да кажа, се преместих да живея… по света. Майка ми беше създала уют в този дом, имаше дантелени, прозрачни пердета на прозорците, може би затова и до днес е така там, където съм у дома. Може би ирландски обичай, за да могат хората да надничат вътре. И сега се виждам в хола с китарата и свиря тази песен. Ако я прочетете внимателно, може да я разберете като „напускане на Ливърпул“, този дъждовен северен град, към някое място, където е по-слънчево и се случват много повече неща“.
„I’ll Follow the Sun“: В двора на къщата
„I’ll Follow the Sun“: Сет-лист от 1959 г.
И още: „Харесвам мелодията на тази песен, търсех нови комбинации от акорди. При тези ранни песни имахме „формула“ за използване на много местоимения в текста: „I“, „You“, „Me“, „Her“, „My“, „She“. Така искахме да сме „по-близо“ до феновете си, да се ангажираме с тях. Най-важното, което според мен направи Бийтълс такава прекрасна група, бе това, че нито една песен не приличаше на друга! И друго, с Джон сме написали стотици песни и го правехме непрекъснато в този период. Започвайки работна сесия, заедно, не излизахме от стаята, докато не завършим песента!“
1966: „For No One“/Lennon/McCartney/ албум Revolver
„Това е песен за раздялата или за прекъснатата любовна връзка. Случвало ми се е, затова е заредена с особена емоция. С Джейн Ашер бяхме заедно около пет години, прекрасна жена, възхищавах ѝ се, дори мислех да се оженя за нея. Но с времето усещах, че не съм готов за това и се разделихме. Малко след това се появи Линда и колкото повече се опознавахме, знаех, че съм взел правилното решение. Много съм щастлив с моите песни, не бих казал, че ги композирам, понякога ги сънувам и те просто идват в съзнанието ми някак си отгоре! Сигурно сте чували и други композитори да го казват. Едно от най-хубавите неща в английския език е, че в един израз можеш да вложиш или откриваш различен смисъл: в тази песен фразата shemakesup може да не е само гримиране на лицето, а някакво аргументирано действие при раздялата. Тези двусмислени значения са толкова ценни за авторите на песни…“
„For No One“: Оригинал от текста и бележки
От интервю на Макартни си спомням, че тази песен му е особено любима. Чувал съм я в различни негови изпълнения и винаги съм долавял силнатаму емоция. И нещо лично: преди години мой приятел, известен и търсен бракоразводен адвокат в Австрия, сподели с мен, че самият той е слушал песента стотици пъти, след… собствения си развод! Тъй като я интерпретирам много добре, той непрекъснато ме молеше да му я пея и виждах как развълнуван потъва в спомените си. Години по-късно написах и български текст, българските ми фенове го слушаха с удоволствие. Това е песента, история, пълна с емоции и спомени.
1965: „Yesterday“/Lennon/McCartney/ албум Help!
Характерното за тази песен, е че тя се изпълнява само от Пол. След като я чуват, Ринго, Джордж и Джон заявяват, че няма какво да допълнят и не трябва да свирят в нея. „Петият бийтълс“ – Джордж Мартин разписва аранжимент за щрайх инструменти, така тя придобива по-класическо звучене. След нейното публикуване в албума “Help!” и като сингъл в САЩ, мнозина твърдят, че това е една от най-съвършените поп песни, а в списанието RollingStone я описват като една от песните на 20 век. Пол Макартни: „Това ми се струваше преувеличено, още повече, като имаме предвид мистериозното появяване на тази песен. Бях само на 22 г., когато я написах, и зная, че подсъзнателно мислех отново за смъртта на майка си… Why she had to go I don’t know, she wouldn’t say… Чух тази песен в съня си. Когато се събудих, си казах, че обичам това парче, но на кого ли е, на Фред Астер или Кол Портър? За да запомня мелодията си го изпях с глупавия импровизиран текст: scrambled eggs, oh my baby how I love your legs… Първият човек, на когото изпях идеята, бе Джон, но той каза, че не е чувал подобна песен, такова бе мнението и на Джордж Мартин. На пианото оформих цялата хармонична линия, но в текста ставаше въпрос само за… бъркани яйца. По това време работехме по албума и едноименния филм Help!, но имахме и почивка, която с Джейн прекарахме на едно пътешествие из Португалия. В колата, на задната седалка ми хрумна, че мога да заменя scrambled eggs с yesterday и suddenly. Хората обичат тъжните песни, аз също, а докато стигнем до градчето, закъдето пътувахме, текстът бе готов… Неотдавна ме попитаха дали с времето, остарявайки, променям отношението си към написаните песни. Със сигурност мога да кажа с напредването на възрастта отношението ни към песента може също „да расте“. Когато написах Yesterday, бях току-що пристигнал в Лондон от Ливърпул и бях започнал да откривам всички възможности, които се откриваха пред мен. Но всички мои „вчера“ покриваха частици от миналото. Сега песента ми се струва още по-значима и покъртителна, заради времето, което измина, откакто я написах. И трябва да си призная, това е важен аспект при писането и изпълнението на музиката, която истински харесвам.“
„Yesterday“: Оригинал от текста
5. 1968: „Hey Jude“/Lennon/McCartney/ едноименен сингъл
„За първи път изсвирих тази песен на Джон и Йоко, беше в моята музикална стая у дома на „магичното пиано“. И двамата стояха зад гърба ми, буквално на раменете ми. Импровизирах и изпях The movement you need is on your shoulder, обърнах се към Джон и казах: „бъди спокоен, ще променя този ред“. Той отвърна: „Не го променяй, този ред е най-добрият в този текст“. Точно това е отличен пример за това как работехме и се допълвахме заедно. Текстът си остана така и до ден днешен, а когато пея тази песен, мисля емоционално за Джон. Тогава той не подозираше, че всъщност тази песен е посветена на сина му Джулиан, останал при майка си Синтия след развода им. Бях посетил дома им, за да ги видя. Наричах детето Jules и затова първото работно заглавие на песента бе Hey, Jules. Първият замисъл бе да напиша песен, за да ги окуража като приятел след раздялата. По ирония на съдбата, когато започнах да развивам текста и написах фразатаYou are made to go out and get her, Джон реши, че с тези думи го окуражавам да се събере с Йоко. Всъщност, жената бе въведена като героиня на песента, но никога не съм познавал жена с името Jude. Нещо интересно от записа на песента: докато работехме, за момент се разсеях от излизане на Ринго до тоалетната, но той се завърна навреме и не пропусна нито такт от песента. Аз допуснах малка грешка в пианото, но този запис бе толкова успешен, че решихме да го оставим. Трябва внимателно да чуете песента и може да откриете тази грешка. След смесването предоставихме песента в един клуб, за да видим как се възприема. Оказа се, че един от първите ѝ слушатели, който ни даде обратна връзка, бе Мик Джагър: Това е нещо изключително, все едно чуваме две песни, сподели възторжено той! Това бе и първият сингъл на групата с новия ни лейбъл Apple. Песента е много дълга, особено с припева във втората си част, където на концерти с нас пеят хиляди хора и я превръщат в особен момент на живите ни изпълнения. Така тази песен, замислена като съпричастие за Джулиан, се превърна в особен феномен на празнуване, хората интерпретират думите и мелодията както им харесва, песента става тяхна и те могат да я „носят на своето рамо“.
„Hey Jude“: Оригинален текст на песента
Премиерата на песента е през август 1968 г. По това време песните и новите албуми на музикалните ни кумири пристигаха до няколко месеца по неведоми пътища в България. Често казвам, че и до днес помня всяка песен от 60-те години, къде съм я чул за първи път, от кого и как съм я получил. За мен, Hey, Jude е с вкус на… сняг! Бях 14-годишен и през януарските дни на 1969 г. карах ски по „Стената“ на Витоша. Единственият по това време лифт „Заека“ разполагаше с оглушителни високоговорители, по които ехтеше винаги приятна музика. Точно там пуснаха песента, а при първите звуци се преобърнах в една преспа и останах седем минути, колкото е цялата ѝ дължина, заровен в снега. Най-щастливото ми падане със ските!
1968: „Black bird“/Lennon/McCartney/ албум The Beatles (The White Album)
„Поетът Адриан Мичел бе добър мой приятел, който ми помогна при издаването на малка поетична книга, озаглавена BlackbirdSinging. Подготвях представянето ѝ, а поетът ме посъветва: преди да прочетеш свое стихотворение, е хубаво да разкажеш или опишеш нещо преди това. Около Black bird винаги ми хрумваха две истории. Първата свързана с музиката и характера на песента и начина на изпълнение с китарата: в ранните ни години в Ливърпул, с Джордж Харисън обичахме по специални поводи да свирим с китарите си една класическа пиеса на Бах, като се мъчехме да свирим с пръсти като Чет Аткинс или имитирахме други, прочути по това време изпълнители. Другата история е свързана с факта, че на ливърпулски жаргон Blackbird означава „черно момиче“. Знае се, че Ливърпул е бил пристанище за роби, тук е възникнала и първата карибска общност в Англия. В музикалния свят сме срещали и сме се възхищавали на много черни изпълнители. През 1968 г., когато написах песента, бях потресен от расистката политика в САЩ. Само преди няколко месеца бе убит Мартин Лутер Кинг. Представата за прекършени криле, потънали в плач очи и копнежа за свобода има много общо с песента в онези дни. А препоръката на поета Мичел спазвам и до днес: на концерти обичам да въвеждам песните си с кратки истории, свързани със създаването им.“
„Black bird“: Оригинален текст на песента
1969: „Get Back“/Lennon/McCartney/ сингъл The Beatles with Billy Prestonи албум Let It Be
Тази е една от най-емблематичните късни песни на групата, може би най-много коментирана, обсъждана, издадена като сингъл в сътрудничество с Били Престън и отишла на първо място в безброй класации по света, а след това включена и финална песен в последния албум на Бийтълс Let it bе. Лебедовата песен на великата четворка от последното живо изпълнение на 30.1.1969 г. на покрива на звукозаписното студио, където се чуват прословутите заключителни думи на Ленън: „Бих искал да кажа благодаря от името на групата и от свое име, надявам се, че преминахме успешно прослушването“. Дори през 1980 г., месеци преди да бъде убит, в интервю за Плейбой той отново се връща към една от безбройните интерпретации на внушенията в песента: „Когато пееше фразата Get back to where you once be longed Пол винаги гледаше към Йоко…“. „Върни се там, където принадлежиш“ е считано и за послание към многобройните мигранти от Пакистан и други държави в Обединеното кралство, а също пуерториканци в САЩ. Но ето какво казва авторът:
„Основното за Бийтълс беше, че бяхме дяволски добра малка група. И четиримата знаехме как да се отнасяме и да свирим един с друг, това беше силата ни. Болезнено бе да осъзнаем, че раздялата ни е неизбежна. Това бе и замисълът, посланието ми в Get back, да се завърнем към корените си, към годините в Ливърпул. А тези корени са вплетени в стила на песента, в рокендрола. Това си мислех и си представях, че дори след раздялата ние трябва да се върнем там, където принадлежим… Get back to where you once belonged… там където свирихме като малка група. Но всички се смееха, това не беше прагматично решение. Джон и Йоко търсеха нови посоки за бягство, отвъд това, което сме сега, старата група Бийтълс вече не беше възможна. През септември 1969 г. Джон заяви, че напуска. Това беше нокаутиращ удар, трябваше да го приемем…“
„Get Back“: Запис на песента в студиото
1970: „Let It Be“/Lennon/McCartney/ албум Let It Be
„Характерното за създаването на тази песен е състоянието на стрес. Беше трудно време, защото вече беше ясно, че Бийтълс се разпада. Беше време на промени, Джон и Йоко бяха заедно и това се отрази на динамиката на работа в групата. Йоко беше буквално в центъра на звукозаписните сесии, а това беше предизвикателство, с което трябваше да свикнем. Освен това имаше и по-сериозен проблем, някой каза „аз не мога да пея с нея… we just had to let it be… нека да бъде така“. Не бяхме конфронтационно настроени, ние сме момчета от Севера и това не беше в нашата култура, усмихни се и го допусни.“
В своите спомени за създаването на тази песен Пол намесва заучаваните наизуст текстове от Шекспир в средното училище, които подсъзнателно му хрумват и особено спомена за майка му Мери, която често се появява в сънищата му и споменава името ѝ в песента. Много интересни факти за създаването на песента и албума Let it be, както и обстоятелствата, описани в горната песен Get back се съдържат в нашето представяне в един ежедневник на „Документалният филм „Бийтълс: завръщането“- дългоочаквана среща 51 години по-късно“
1973: „Live and Let Die“/Paul McCartney/Linda McCartney/сингъл на Wings и едноименен филм за Джеймс Бонд
„Повечето ми песни не са поръчкови, правил съм ги за себе си и за хората. Но понякога ти поръчват песен, а аз обичам да съм в ролята на „поръчков автор“. Такъв е случаят с тази песен: имахме връзка с един от продуцентите на филмите за Джеймс Бонд, който ми звънна през октомври 1992 г. с въпроса дали бих написал песен за филм с едноименно заглавие. Естествено, че се съгласих, а има нещо предизвикателно да напишеш песен точно за този филм. Сценарият е по романа на Иън Флеминг и не беше готов, но една събота се залових с книгата, фантазията ми заработи, в неделя седнах на пианото с Линда и вечерта песента бе готова. Музиката за филма бе възложена на Джордж Мартин. Беше радост да го чуя няколко години след раздялата с Бийтълс, а това, което беше замислил като музикално решение, бе грандиозно, типично за Джордж. Изпратих акордите, структурата на песента и основния риф, хареса му и го помолих да направи изцяло аранжимента за оркестър. Песента бе номинирана за Оскар, а месеци след това децата ми, по това време ученици, се радваха на страхотната версия на Guns N’Roses. Обичам да слушам кавъри на мои песни, считам това за комплимент към моята работа“.
2012: „My Valentine“/Paul McCartney/ албум Kisses On The Bottom
„Ето какво се случи. Влюбих се в моето момиче Нанси, но все още не бяхме официална двойка. Бяхме на ваканция в Мароко, но не можехме да се настаним в една и съща стая. Бяхме в две отделни, а брат ми Майк и съпругата му бяха в друга стая. Беше по времето на празника Св. Валентин и валеше непрестанно като из ведро. Май беше по-добре да си останем в Манчестър. Бе вълнуващо да опозная Нанси и се извинявах непрекъснато за лошото време, като че ли бях виновен. Във фоайето на хотела свиреше един възрастен пианист, бивш ирландски военен, беше прекрасен. По някакъв начин с присъствието си и пиесите, които изпълняваше, имах чувството, че слушам баща си. През деня пианото си стоеше във фоайето и тъй като бяхме затворени в хотела, се изкуших да седна и да посвиря. Наоколо бяха само келнерите, които ме слушаха с половин ухо, а на малката дигитална камера (тогава нямах ай-фон) записах идеята за песента, за да не я забравя. Беше толкова приятно и романтично. Тогава реших, че следващата вечер няма да спим в отделни стаи…“
„My Valentine“: Текст на песента
Лично аз се влюбих в тази песен на Макартни още с първото чуване. По-малкият ми син се ожени с нея и по повод сватбата написах и няколко куплета на български език, които посветих на младите. Пея я често на два езика. Дори на един концерт помолих моя близка, преводач на жестомимичния език на глухонемите да я „изпълнява“ заедно с мен на сцената. Така, както я изпълнява Пол в една от видео-версиите, където преводачи са Натали Портман и Джони Деп. Заслужава си да чуете и видите песента.