Марио Станчев: особеният парфюм на френския джаз

Марио Станчев (1948) е един от популярните джазови музиканти във Франция, избягал от България през 1980 година. Неговата и на неговия баща (обичания в  София пианист Тинко Станчев) родина му отказва професионално развитие, което той постига в родината на своята майка. Житейската му история днес  можем да причислим към категорията на баналните, но преди 35 години тя е направо драматична. По донос, написан от негов колега, с когото са работили в Скандинавия, почти през целия период на 70-те години западната ни граница се затваря за него. Заради престараването на някои фуражки от силовото ведомство на народната република му затварят и източната. Така се стига до безумието заради отсъствието на Марио Станчев да пропаднат обявени и рекламирани от най-тиражния съветски вестник „Комсомольская правда“ концерти на „Симеон Щерев квартет“ в… Москва. Билетите за тях са продадени още при отваряне на касите, а за това голямо културно събитие в съветската столица пристигат музиканти и джаз фенове чак от Сибир и Азербайджан. Забраната за Марио Станчев важи и за други страни от социалистическия лагер, та дори и за Индия, културните отношения с която се установяват, наблюдават и ръководят лично от Людмила Живкова. По същото време първият албум на „Симеон Щерев квартет“, издаден от „Балкантон“ (1976), прави името на Марио Станчев известно в европейските джазови среди и за квартета започват да пристигат покани за концертни и фестивални прояви, отказвани или приемани с участието на друг пианист. Най-сетне някой от милиционерските ведомства с повечко ум в главата извоюва на Марио разрешение да пътува като акомпаниращ пианист на Камелия Тодорова за участие в международния конкурс за джазови вокалисти в Полша. Вратата се открехва, но в „страната на неограничените невъзможности”, както две десетилетия по-рано Милчо Левиев определя България, всяка заповед и разрешение е предпоследно. За утре не се знае нищо и Марио Станчев взема по-решителни мерки и крои планове за емиграция. Нелегалното пресичане на българо-турската граница става на 12.09.1980 г., старателно подготвено във Франция от майка му Мишлин. С паспорта на френски журналист и подменена снимка Марио Станчев, дегизиран и с кола с френски регистрационен номер, благополучно преминава граничния контрол в България. Но на турския е задържан за няколко часа, обилно потейки се в догадки и страхове. Оказва се, че в същия ден Кенан Еврен е направил военен преврат в южната ни съседка и по всички гранични пунктове охраната и проверките са засилени. Във Франция първата му публична проява е в два концерта от програмата off на джаз фестивала в Нанси: в концертите на Декстър Гордън и Мел Уолдрън. „Така фестивалът в Нанси, пети или шести по ред, ми послужи като трамплин за установяване в новата среда – споделя Марио Станчев. - Чуха ме много музиканти и организатори, установих различни контакти. После се преместих в Лион и станах преподавател в Музикалната академия на града.  Първоначално две години с клас по акомпаниране, но успоредно с това, започнах да давам уроци и по джаз пиано. В Музикалната академия нямаше такъв клас, нямаше и джазов департамент. Постепенно всички се убедиха, че работата върви добре и се престрашиха да открият клас по джаз пиано, който поех. По този път от 1982 г. започнах да бутам нещата и да убеждавам администрацията да открие специален департамент.  Междувременно направих няколко концерта с най-известния френски барабанист Даниел Юмер и записах с него и басиста Майк Ричмънд първата си плоча във Франция – Un certain parfum (Един особен парфюм).    Но в Академията борбата ми продължи цели пет години до 1987-ма, когато най-сетне създадохме Департамента по джазова музика.“  В момента този департамент е най-големият във Франция и включва всички основни инструменти и главните теоретични дисциплини. Освен това се провеждат практически занимания с различни малки формации, за които Марио пише музика и аранжира. Той създава и биг бенд към Академията, с който прави продължително турне в Северна Африка, докато идва момент за раздяла с оркестъра. Педагогическите му умения стават известни във Франция и отвъд нейните граници. През 1994 г. участва в големия фестивал Newport-New York  (втори българин след Веселин Николов и неговия състав „Бели, зелени и червени“ през 1979 г.) и като следствие получава предложение и провежда майсторски клас в New Schoоl of Music в Ню Йорк. Малко по-късно „Дешер“, едно от най-големите специализирани издателства във Франция, издава негов учебник по практическа хармония за пиано. Този учебник е преведен в САЩ и не остава единствен в неговата досегашна педагогическа кариера. Педагогическата дейност на Марио получава и своето най-голямо международно признание. През 1996 г. неговият ученик Франк Авитабил печели първа награда на конкурса, организиран и протичащ под патронажа на големия пианист Мартиа Солал. Самият Солал е приятел на Марио Станчев, свирили са заедно, българинът е изпълнявал негови произведения за пиано и оркестър. Заедно участват и в проекта „Рапсодия в синьо“ на Гершуин за две пиана и симфоничен оркестър.

През 1996 г. преработва своята четиричастна сюита за пиано, перкусионен ансамбъл и брас квинтет – „Скот“ (Джоплин), „Дюк“ (Елингтън), „Чарли“ (Мингъс) и „Чик“ (Къриа), – произвела силно впечатление на Третия джаз фестивал в зала „Универсиада“, последният с участието на Марио Станчев. С нея той печели наградата на кмета на Лион. „Точно тази сюита ме насочи да пиша повече музика за по-големи ансамбли и с по-разнообразни, не само джазови изразни средства. Така по поръчка на фестивала в Бастия, Корсика, към края на 80-те години написах произведение за оркестър и хор от специфичните корсикански гласове – Collages. По това време вече работех със състава „Интеграл“, доста известна формация за съвременна музика. Композирах за тях, понякога свирехме заедно.“

Междувременно звукозаписната продукция на Марио Станчев се множи както в Европа, така и в  САЩ. С някои от своите състави Марио започва да гостува в България, винаги приет с голяма радост от стари колеги и познати, от млади и нови почитатели на изкуството му. Прави и показни уроци в училищата, на които е възпитаник – Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и Музикалната академия „Панчо Владигеров“. Според случая участва със свои колеги от цяла Европа и България в почти всички джазови фестивали, провеждани на нашата територия. Последното (засега) участие бе на Русенската джаз среща и в софийския клуб „Студио 5“, където представи най-новия албум Autumn Leaves in Sofia, проект с участието на Христо Йоцов и Димитър Карамфилов. Двадесетината CD с музика и участие на Марио Станчев не присъстват на звукозаписния пазар у нас. Причината е проста – такъв пазар просто няма!