Откъдето и да погледнеш – от основаването му до наши дни, от културно-историческа гледна точка до индустриална и икономическа – Лайпциг си има всичко; рядко някой град е бил по-единен в еволюцията си, отколкото Лайпциг. Той се намира на кръстопът и затова мястото му е стратегическо – между Испания и Русия, между Италия и Скандинавските страни. Вероятно поради същата причина гражданите на Лайпциг винаги са били отворени към новото и прогресивното. Още от Средновековието, та чак до наши дни, когато през 1989 г. от църквата „Св. Николай” започнаха първите в Германия демонстрации за обединение с ФРГ. Свободолюбивите му жители предизвикаха събитията, които доведоха до мирната революция през 1989 г. и падането на комунизма. Посетих знаменателната църква, пред която всеки понеделник се събирали демонстрантите, пеейки „Wir sind das Volk“ („Ние сме народът“), след което тръгвали покрай Аугустусплац и централния ринг към щабквартирата на тайната полиция (ЩАЗИ). Готическият свод на „Св. Николай” е видял много революции и борби, макар колоните, които го носят, да завършват като палмови дървета (символ на мира), а огромните им листа да преминават в поддържащи арки.
Мартин Лутер, Бах и Гьоте
Заселването на днешен Лайпциг започва официално през 7-9 в., когато тук за пръв път идват славянските племена, макар селище да е съществувало и по-отдавна. През 1050 г. в хрониките на епископ Тетмар фон Мерсебург за пръв път се споменава латинското „урб Лизби“, откъдето произхожда и името на града. Век по-късно маркграфът Ото Богатия дава на Лайпциг градска харта и търговски права. През 1497 г. император Максимилиан І се съгласява в града да се проведе „панаир на търговците“, което слага началото на известния днес в цяла Европа Лайпцигски панаир. Градът започва да се развива.
Германия е люлка на протестантството, така че тук има много църкви, от чиито амвони водачите на новото движение са проповядвали своите идеи. Най-известната в това отношение е Томаскирхе, в която с проповедта на Петдесетница през 1539 г. Мартин Лутер обявява нахлуването на протестантството в Лайпциг. В нея в продължение на 27 години (от 1723 до 1750 г.) работи като хормайстор и музикален директор Йохан Себастиан Бах, чийто паметник в цял ръст краси входа на църквата. Някои от най-известните си кантати той написва за хора на тази църква. Този хор съществува още от ХІІІ век, от когато датира и самата постройка, останала единствена от по-стар манастир. Приживе музиката на Бах не е била оценена от съвременниците му и когато починал, го положили в малък гроб, без надгробен камък, в градското гробище Йоханисфрийдхоф. В края на ХІХ в. властите на града предприели мащабно търсене на гроба на великия композитор и след като го открили, го пренесли в Йоханискирхе. Светата постройка, обаче, била разрушена от бомбардировките на Алианса през декември 1943 г, но за щастие саркофагът останал непокътнат. Днес Бах е намерил своето последно убежище в неговия истински дом: в олтарната част на църквата „Св. Тома“. Момчешкият хор на църквата съществува и сега и може да го чуете по време на Мотете – служба с подчертан акцент върху хоровата музика. Дванадесетте деца на Бах, както и малкият Ричард Вагнер, са кръстени именно тук. По ирония на историята в същия кръщелен купел от ХVІІ в. са били потопени Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
От църквата “Св. Николай” започнаха първите в Германия демонстрации за обединение с ФРГ. Готическият свод на “Св. Николай” е видял много революции и борби, макар колоните, които го носят, да завършват като палмови дървета (символ на мира).
Осемнадесети век е знаменателен за Лайпциг, наситен със събития, сред които и 3-годишното обучение на Гьоте в лайпцигския университет между 1765 и 1768 г., в който са посещавали лекции още Лесинг и Шуман. Гьоте идва тук през 1765 г. от Франкфурт, който тогава бил още малък град в сравнение с модерния Лайпциг, и го нарича “малкия Париж”. Лайбниц също е преподавал тук, където си спечелва славата на “универсален учител”. Самият университет е основан още през 1409 г., много преди други градове изобщо да имат училища. През 1481 г. тук печатарят Маркус Брандис отпечатва първата печатна книга на Германия. Тук започва да излиза и първият в света ежедневник – още през далечната 1650 г. Затова Националната библиотека, учредена през 1912 г., в която се съхранява всичко, излизащо в Германия, се намира в Лайпциг, а не в Берлин. В Лайпциг се печата и първият български вестник “Български орел” от Богоров. Тук е основана и първата в Германия консерватория от Менделсон-Бертолди. В този град Шилер написва една от версиите на Одата на радостта, а Бетовен създава по-късно музиката към нея. Бертолди е човекът, издигнал известния сега Гевандхауз на световно ниво, наследник на когото в по-ново време е Курт Мазур. Но какво общо има между Гевантхауз и музиката – gewand значи “дреха”, а haus – “къща”? През ХІХ век сформираният оркестър не е имало къде да репетира, нито да изнася концертите си, затова го е правил в една зала на последния етаж на магазин за дрехи и хората тогава казвали, че отиват на концерт в “гевандхауза” – т.е. в онази зала горе на магазина за дрехи. И така името му останало до ден днешен.
“Ауербахс Келер” и “Кофе Баум”
Историческият център на Лайпциг не е голям, но не може да се разгледа за 1-2 часа, защото на всяка стъпка се срещате с историята. Внушителната ренесансова постройка на старата община, която е запазена и до днес, вдигната през 1556 г. за 9 месеца от самия кмет на града, който бил и строителен майстор – Йеронимус Лотер – и досега се смята за една от най-красивите общини в Германия. До нея се намира Кьонигс Хауз – приемната на града, в която е отсядал Август Силни, княз на Саксония и крал на Полша, а също така и Петър І, на връщане от Холандия, където работел на корабостроителниците като прост дърводелец. Тук се намира и старата търговска борса, построена през 1677 г. точно за тази цел – в нея са се подписвали договорите по време на панаира. Отпред е паметникът на младия Гьоте, с книга в едната ръка и на пиедестала ликовете на двете му приятелки, които е имал в Лайпциг – Елза, дъщеря на професор по изобразително изкуство, която била “за духа”, и Кетчен, дъщеря на кръчмар, която била “за сърцето”. Той гледа към Ауербахс Келер, който се намира срещу него от другата срана на улицата. Гьоте обичал да отсяда в старата гостилница и точно нея описва в една сцена от „Фауст”, озаглавена именно “Ауербахс Келер”.
Кофе Баум пък е най-старата, все още работеща кафетерия в Европа и едновременно с това ресторант. Тя никога не е затваряла врати и днес е ресторант, кафетерия (чайна) и музей, документиращ историята на пословичната любов на саксонците към черната напитка.
Още щом се озовете вътре, ви грабва завладяващият мирис на кафе, чай, канела и други екзотични подправки. На първия етаж се намира музеят с над 500 експоната, свързани с кафето – мелнички, кафеварки, сервизи, метални кутии и пр. Всеки вторник се организират посещения с екскурзовод. След което може да се качите на втория етаж и да се насладите на един от „коктейлите” от дългия списък – от индонезийско до тунизийско кафе. За онези, които не пият кафе, тук се сервира и чай – от английски до цейлонски. Поднасят ви го в каничка, чието съдържание е достатъчно за три чаши и карамелизирана захар на малки кафяви парченца, напомнящи шлифовани диаманти.
В Томас Кирхе в продължение на 27 години (от 1723 до 1750 г.) работи като хормайстор и музикален директор Йохан Себастиан Бах, чийто паметник в цял ръст краси входа на църквата.
Културен афиш
Любителите на нощния живот няма да останат разочаровани в Лайпциг – особено онези, които обичат по-екзотичните места. Морицбастай е такова място. Това е младежки клуб, в който се събират главно студенти, разположен на мястото на бившите бастиони, разширен с три етажа под земята. Градските укрепления до университета били издълбани между 1974 и 1976 г. от студентите в свободното им време и превърнати в клуб. Днес заведението обхваща няколко зали, в които се провеждат различни мероприятия – от концерти до изложби. През лятото в употреба влиза и покривът, където се организират театрални представления и се прожектират филми. През есента пък Морицбастай приютява лайпцигския джаз фестивал, много популярен сред международната джаз общност.
За любителите на по-традиционното е площад Маркет, на който са разположени множество барове и ресторанти, всеки със свой собствен чар, макар че през лятото голяма част от тях също са домакини на най-различни прояви на открито.
Всяка година през октомври тук се провежда комедийният фестивал Лахмесе, който привлича комедианти не само от цяла Германия, но и от цяла Европа. С течение на годините той се превърна в най-големият от своя вид на Стария континент.
Националната библиотека, учредена през 1912 г., в която се съхранява всичко, излизащо в Германия, се намира в Лайпциг, а не в Берлин.
Не бива да се пропуска и музея на изящното изкуство, дори само заради сградата. През 2004 г. музеят беше преместен в ултрамодерен, наподобяващ куб комплекс, построен на оригиналното му място отпреди войната, разрушен от бомбите на Коалицията. Тук ви очакват над 2 700 картини, представящи всичко от немското средновековие до съвременното американско изкуство.
Лайпциг има история, дълга колкото нашата – 1300 г., но без да забравя старото. Онова, което прави впечатление, когато човек се разхожда из града, е, че старите фасади на сградите се запазват, а отзад, откъм вътрешните дворове, се пристрояват модерните офиси от стъкло и бетон. По този начин всичко ценно в Лайпциг се съхранява, без да се пречи на традиционния му облик, с изключение на гарата на града, която доскоро беше най-голямата в Европа, по-голяма от тази в Париж и Лондон, с 24 коловоза, но сега е с 22, тъй като последните са жертвани за паркинг, защото паркингите наистина не достигат в града.