Към Стефан Цанев

Брой № 1(49) / февруари 2019, Въздухът, който дишаме

Ивайло Нойзи Цветков

 

Не е заради „Носете си новите дрехи, момчета”

 

Не е заради пиесите

 

Не е заради „Реквием”-а, нито заради „Анини приказки”

 

Макар че дъщеря ми се казва Анна

 

Не е заради богомилите, албигойците, катарите и всички останали

 

Неуспели ангели

 

Не е заради думите за паметта и забравата

 

Не е, защото ми разказа за Евтушенко, Шукшин и Ахматова

 

Какви гениални пияници, Господи

 

Не е заради бучиниша на Сократ

 

Не е, защото ще се ровя в спомени и дати

 

И не е, защото ще трупам мълком в блюдата на сърдечните везни

 

Не е за никакви мравки

 

И за никакви богове

 

Не е, защото ще ми бъде трудно да си ида

 

А ако се върна, щял съм бил да се унижа

 

Няма

 

Не е заради перигея

 

Камо ли пък заради апогея

 

Не е, защото, когато Перикъл остарява, опонентите му започват кампания срещу него, като нападат приятелите му

 

А после обвиняват Фидий, скулпторът на скулпторите, че е присвоил част от златото, предназначено за статуите

 

Които е изваял

 

Само по един пеплос

 

Без да си носи новите дрехи

 

Това трагично момче

 

Не е, защото после прокарват закон

 

Който подвежда под отговорност всеки

 

Който не практикува установената религия или проповядва теории за „нещата горе в небесата”.

 

Не е, защото по този закон

 

„Завеждат дело” срещу самия Анаксагор

 

Когото обвиняват в това, че Слънцето бил нажежен до бяло камък

 

А Луната била от пръст

 

Същите обвинения били повторени от враговете на Сократ

 

Който им се подиграл, че са безнадеждно закъснели

 

Не е заради „Howl”

 

Нито заради poètes maudits

 

Не e, защото всичко е безкрайно делимо

 

И че дори всяка частица материя съдържала в себе си известно количество от всяка стихия

 

Не е, защото ти оспорваш наличието на празно пространство

 

Подобно на Емпедокъл

 

Не е, защото си нашият единствен жив анаксагоров „nous”

 

(Но не ни отговори как да открием мъдри, в чиито ръце да се оставим)

 

Не е, защото снегът е черен

 

Всъщност

 

И че не трябва да имаме много жени

 

(Тук те предадох)

 

А заради нашата погребана съвест

 

Поете

 

Защото ти си антиматерия

 

Иначе казано Любов.

 

Декември 2018

 

* Това, освен към Стефан Цанев, е вид поклон към vers libre – свободния стих на Уитман, Елиът, Гинзбърг, Рембо, Верлен, Маларме и Тристан Корбиер. Давам си сметка, че истинските поети – като Стефан, и както справедливо ми напомни проф. Костов – първо овладяват класическия стих, и едва след това биха опитали „бял” или „свободен”. Но Стефан, живият старейшина на нашата съвест, такъв, какъвто го познавам, пръв би казал, че в поезията формата следва съдържанието (бел. авт.)


 

Вашият коментар