В изпълнение на договореностите между Великоморавия и Византия, през есента на 863 г. двамата братя се отправили към моравската столица Велеград, където били посрещнати с подобаващи почести и уважение. Така се поставя началото на най-важната мисия в живота им – изграждането на самостоятелен славянски църковен диоцез в Централна Европа.
В контекста на тази задача се очертали две основни направления в действията им. На първо място, те продължили активната си преводаческа дейност, в резултат на която успели да преведат практически всички основни Свещени книги. Най-значимите последици от този колосален труд са създаването на първата славянска книжовна школа – Великоморавската, и на второ място – съставянето на славянската литургия от Константин Философ.
Великоморавия през IX в.
Източник: https://www.168chasa.bg/article/6877854
Раждането на първата славянска книжовна школа в Моравия оставя своите следи и в по-късния старобългарски книжовен език, в който навлизат редица „моравизми“, както личи от някои най-ранни глаголически паметници като Виенските листи и Пражките фрагменти. В името на нейното утвърждаване се разгръща и широка просветна дейност както във Велеград, така и на други места в страната, където множество младежи се подготвят за славянски духовници. От своя страна, славянската литургия се отличавала със своя самобитен характер въпреки наличието на заимствани елементи от византийската и римската в нея.
Продължилата 40 месеца Великоморавска мисия се сблъсква още в самото си начало с яростното противодействие на немското духовенство. Основните им обвинения към двамата братя били, че проповядват в чужд диоцез и най-вече, че въвеждат в църковна употреба нов и неосветен от църковната традиция език.
Към 866 г. братята решават да се завърнат в Константинопол за допълнителни указания относно противодействието срещу атаките на немското духовенство. Наред с това, на голям брой вече подготвени младежи предстояло да бъдат ръкоположени за свещеници, но църковният статут на Константин Философ и Методий в този момент не позволявал това да се извърши от самите тях.
За целта те се отправили към най-близкото морско пристанище – Венеция, която все още била византийско владение. На път за там, по изричната молба на блатненския княз Коцел, те прекарали 6 месеца в столицата му Блатноград. Там те обучили още 50 младежи и положили основите на славянското богослужение и в Блатненското кнажество.
Когато пристигнали във Венеция, местното римско духовенство отправило към Константин Философ предизвикателство за публичен диспут относно проповедта на славянски език. В последвалата полемика той блестящо защитил правото на всеки народ да слави Бог на собствения си език. С редица исторически примери и цитати от Светото писание той разгромил и „посрамил“ триезичниците, както е отбелязано в Пространното му житие.
Тогава братята получили официална покана от папа Николай I да го посетят в Рим. Осигуряването на папската подкрепа било важно за бъдещето на делото им и те с радост приели тази покана, но първо се завърнали във византийската столица, където взели със себе си мощите на св. Климент Римски, за да придадат по-голяма църковна и дипломатическа тежест на срещата си с папата.
През декември 867 г. те пристигнали в Рим заедно със своите ученици, където били посрещнати тържествено и радушно от новия папа Адриан II. След като му дарили мощите на св. Климент Римски, папата осветил славянските книги и ръкоположил учениците им за свещеници.
Папа Адриан II (в средата с ореол) посреща Св. св. Кирил и Методий в Рим през 868 г. Стенопис от XI век в църквата „Сан Клементе“ (https://www.desant.net/show-news/48629)
Така делото им получило официално признание от най-висопоставения фактор в Римската църква – папата. Може би тук е редно да отбележим, че широко използвания в нашата литература израз „триезична догма“ не е правилен, понеже църковната догма е правило или положение, което е официално прието от църковен събор, а действията на папа Адриан II по-скоро ни дават основание да твърдим, че голяма част от латинското духовенство по това време изповядва „триезична ерес“.
От своя страна папата вече допускал възможността за признаване на самостоятелен църковен диоцез в двете славянски княжества, което само по себе си представлявало значителна победа над немското духовенство. Позицията на папа Адриан II вероятно е свързана и с присъствието по това време на българската дипломатическа делегация в Рим начело с Петър, по-малкия брат на княз Борис I.
Науката не разполага със сведения за пряк контакт между българското пратеничество и солунските братя, но такъв контакт е бил напълно възможен. Още повече, известно е, че българският княз е бил добре запознат с делото им и само изчаквал подходящия момент за неговото разпространение в България.
В края на 868 г., изнурен от тежкия труд и постоянните пътувания, Константин Философ тежко се разболял. Пред лицето на смъртта той се замонашил и приел монашеското (духовното) име Кирил, с което остава в историята. Тогава пише и последното си съчинение на славянски език – „Написание за правата вяра“, в което отново потвърждава своята отдаденост на православното християнство.
На 14 февруари 869 г. той приключил земния си път и бил погребан в криптата на църквата „Сан Клементе“ в Рим (намира се близо до Колизея), където саркофагът със светите му мощи днес е обект на поклонение от признателните славянски народи. Включително скромният автор на тези редове при няколкото си посещения в италианската столица задължително е поднасял китка цветя на гроба на св. Кирил в знак на преклонение пред делото на първия славянски просветител.
Последвалите събития също са сравнително добре изяснени в историческата наука. С папска була от края на 869 г. папството официално признава самостоятелния славянски диоцез в Панония. По молба на княз Коцел за пръв негов архиепископ е ръкоположен Методий, а за център на архиепископията е определен гр. Блатноград, понеже старият епископски център гр. Сирмиум (Срем) по това време е в български ръце.
В името на помирението с немското духовенство папата постановил в новия диоцез литургията, Апостолът и Евангелията да се четат първо на латински, а след това на славянски език. Но и този компромис не отказал немците от тяхната борба за възстановяване на позициите им сред западните славяни. В края на 870 г. архиепископ Методий, без знанието на папата, бил заловен и изправен пред църковен съд в баварския град Регенсбург с обвинение, че заема чужда катедра. В резултат е осъден и заточен в манастира „Св. Елванген“ за цели две години и половина. Когато научил за това своеволие, папата наредил да бъде освободен и възстановен на поста си.
В крайна сметка Методий се установил във Велеград, откъдето развил активна книжовна, проповедническа и просветна дейност. Усърдно превеждал нови и нови части от Светото писание, осъществил успешна мисионерска дейност, като убедил чешкия княз Боривой и полското племе висляни да приемат християнството. Продължило и обучението на нови ученици. По тази причина делото на светите братя днес се тачи не само в Чехия и Словакия, но и в Полша.
Немското духовенство обаче не се примирило с напредъка на славянското дело и в лицето на новия нитрански1 архиепископ Вихинг намерило своя най-деен водач в борбата си срещу Методий. По-трагичното е, че по ред политически причини Вихинг получил подкрепата и на наследника на княз Ростислав – княз Светополк. Въпреки това Моравската школа продължила да се развива под авторитетното ръководство на Методий до смъртта му.
Малко преди да почине на 6 април 885 г.2, Методий определил за свой наследник на архиепископската катедра един от любимите си ученици – великоморавеца Горазд, потомък на местен благороден род. Задачата на Горазд се оказала непосилна за него, понеже не само бил лишен от подкрепата на Светополк, но и на новоизбраният папа Стефан VI (или V)3, който със своя була забранил богослужението на славянски език и обявил избора на Горазд за незаконен.
Папската подкрепа дала възможност на Вихинг за окончателна разправа с делото на Светите братя във Великоморавия. Горазд бил прогонен от архиепископската катедра, останалите Кирило-Методиеви ученици били подложени на тежки преследвания, а следите от делото на двамата братя – системно заличавани.. Мнозина били арестувани и подложени на мъчения с обвинение, че подготвят бунт срещу княза. В резултат на изтезанията мнозина от тях починали. Много други били продадени в робство и само малцина успели да избягат от Великоморавия.
Крахът на Великоморавската мисия на първо място бил предопределен от загубата на политическата и държавната подкрепа при управлението на Светополк. Без нея станало невъзможно да се отрази системният немски натиск, координиран от архиепископията в Залцбург. Наред с това Византия, която продължавала да има интерес към пълното осъществяване на мисията си сред западните славяни, се намирала твърде далеч, за да може да окаже резултатна помощ. И на трето място, противоречивата политика на папството показва, че временната подкрепа за мисията на Солунските братя е била чисто конюнктурна.
И все пак, въпреки своя неуспех в Централна Европа, Великоморавската мисия има своето значимо място в историята на зараждането и възхода на славянската духовност. При нейното провеждане е натрупан безценен организационен и образователен опит, което осигурило категоричния успех на Кирило-Методиевото дело в България.
В действителност славянската духовност и просвета във Великоморавия не били унищожени, а само прогонени оттам. Охридският архиепископ Теофилакт Български в своето „Пространно житие на Климент Охридски“ ни е оставил прочувствен разказ за съдбата на Методиевото дело и неговите ученици след смъртта му. В своя разказ Теофилакт набляга на бруталната и безчовечна жестокост, на която били подложени неговите ученици. Същевременно, в противовес на това нехристиянско отношение, авторът на житието откроява силното желание на трима от тях – Климент, Наум и Ангеларий, да се отправят към България.
Това е много важен момент в контекста на споровете относно ролята и значението на делото на Солунските братя за различните славянски народи. Истината е, че този избор на тримата ученици на Методий осигурил новата историческа перспектива за бъдещото утвърждаване и развитие на това дело.
Тук логично възниква въпросът: Защо точно към България, а не някъде другаде? Отговорът не е много кратък, но не е и твърде сложен. Редица извори ни уверяват, че при българския владетел те потърсили не толкова лично спасение, колкото нови бъднини за славянската християнска култура. В това отношение изборът им е бил доста добре мотивиран.
За съжаление, не разполагаме с преки извори за пряко съприкосновение на княз Борис I с Кирил, Методий или някой от техните ученици преди 886 г. Въпреки това могат да се направят няколко, макар и косвени, но убедителни изводи по този въпрос. Това, че българският княз е следил внимателно дейността на солунските просветители, се аргументира от съвпадането по време на пребиваването на двамата братя в Рим с посещението на няколко български държавни делегации при папата. Освен това последвалите действия на княза подсказват, че много добре е преценил причините за провала на мисията сред западните славяни и се погрижил същото да не се случи и в България.
Наред с това, съществува предположението, че на връщане от Константинопол Методий се срещнал с княз Борис в Плиска, а и Теофилакт Охридски подчертава, че българският княз „отдавна жадувал за такива мъже“. Явно българският владетел имал грандиозен план за възприемане на славянската християнска култура, основана на новата писменост – глаголицата, и на българския език, което би укрепило позициите на новата вяра сред новопокръстения народ и в същото време сериозно би спомогнало за постигането на пълна духовна независимост на българският народ и държава.
Изпълнението на този план започнало с пристигането през 886 г. на Кирило-Методиевите ученици в българската крепост Белград (Сингидунум). Боритарканът управител на областта ги посрещнал радушно и с почести. По изрична заповед на Борис той ги изпратил незабавно към Плиска, където били настанени в домовете на болярите Есхач и Чеслав. Докато възстановявали силите си, те често се срещали с княза, с когото разговаряли в продължение на часове, най-вероятно за организирането на широка книжовна и образователна дейност в българското княжество.
Уви, в скоро време изтощеният от преследванията и тежкото пътуване Ангеларий починал, но тази тежка загуба до голяма степен била компенсирана с пристигането на нови Кирило-Методиеви ученици. Те били откупени от византийски чиновник на робското тържище във Венеция и изпратени при император Василий I, който скоро ги изпратил към Плиска в израз на подкрепата си за славянското дело в България. Сред тях бил и бъдещият забележителен български книжовник Константин Преславски.
Княз Борис вече разполагал с достатъчен брой книжници, с които да започне реализацията на амбициозния си план за разпространение на славянската писменост и духовност в своята държава. Според него в българските земи трябвало да се организират два книжовно-просветни центъра. Единият трябвало да е разположен в столицата Плиска и да обхване земите на север от Стара планина. Начело на този център застанал презвитер Наум. По-късно, след 893 г., тази роля придобила новата българска столица – град Велики Преслав. За второ средище бил определен град Охрид и обхващал югозападните земи на Българската държава в областта Кутмичевица, днешна Северна Македония. За неин ръководител бил определен презвитер Климент.
Така с помощта на едни от най-добрите ученици на Св. Св. Кирил и Методий княз Борис I поставил началото на изграждането на това, което днес наричаме старобългарска (средновековна) книжовност и култура, основани на християнската вяра и собствена славянска писменост и език, на която предстояло да съхрани и издигне делото им до нови исторически висоти.
[следва продължение]
Литература:
- Петканова, Д. КОНСТАНТИН-КИРИЛ: Денница на славянския род, ДИ Народна просвета, С. 1983
- Николов, Ал. и др. История и цивилизация за 11 клас, Изд. Просвета, С. 2012
- ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ от Св. Климент Охридски: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986. Превод: Хр. Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469)
- ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА АРХИЕПИСКОП МЕТОДИЙ от Св. Климент Охридски: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986. Превод: Хр. Кодов по текста на Успенския сборник от 12-ти – нач. на 13-ти век
- Черноризец Храбър. За буквите, Източник: https://chitanka.info/text/16262
- Димитри Хоматиан. Кратко житие на Климент Охридски, Източник: https://macedonia.kroraina.com/bugarash/ko/kratkozhitie.html Пос. на18.05.2023/16:50
- Теофилакт Български. Пространно житие на Климент Охридски, От: https://macedonia.kroraina.com/bugarash/ko/teofilakt1.html Пос. на 18.05.2023/ 16:12
- Княжеството Нитра било разположено в днешна Словакия, в съседство с Великоморавия.
- Предполага се, че Св. Методий е погребан край дн. гр. Микулчице в Моравия, близо до границата със Словакия. Там ежегодно се организират чествания от признателните чехи, а около 24 май българската общност в Чехия и околните държави организира голям събор в памет на славянските първоучители.
- По-популярен е в нашата литература като Стефан V. Объркването идва оттам, че предшественикът му папа Стефан II (752 г.) умира два дни след избора си и често не е отбелязван в списъка на папите.