Фрагмент за Киркегор

Брой № 3 (51) / юни 2019, Пробиотици

Костадин Пампов

 

В мой текст преди време си бях позволил да твърдя: „Според Киркегор морални сме тогава, когато съзнаваме голямата разлика между това, което сме и това, което трябва да бъдем.“

 

Във връзка с това твърдение внимателен читател ме попита дали мога да му посоча изданието и точната страница, където може да се прочете въпросната максима.

 

Допадала му и според него изразявала духа на Киркегор.

 

Отговорих му, че моите текстове са преди всичко размисли, а не класически историко-философски изследвания. Тоест не толкова цитирам, колкото перифразирам определени мислители. „Вземам” идеята, която според мен се съдържа в думи, казани от тях и се опитвам да „прибавя нещо” от себе си.

 

Но да се върна към това, което твърдя по отношение на Киркегор. Върху титулната страница на книга по Етика бях видял като въвеждащо мото негови думи:

 

„… Оскъдността е основното качество на всяка Етика“. Исках да разбера възможния смисъл на тези думи и го потърсих във вече споменатата книга.

 

На една от страниците й прочетох, че „казано на собствено етически език – моралът е вечно противостоене на съществуващо и дължимо, на това което е, спрямо това, което трябва да бъде“.

 

Малко по-надолу се посочваше, че „Европейската култура познава един човек, изпитал върху гърба си радостта и товара на морала… Името на този човек е Киркегор“.

 

На следващата страница се казваше, че в резултат на всичко това той стигнал до изключителното си прозрение: „…Оскъдността е основното качество на всяка Етика“.

 

Мисля, че тези думи и обстоятелствата, свързани с тях, ми дават основание и сега да твърдя, цитирайки Киркегор: „Морални сме тогава, когато съзнаваме голямата разлика между това, което сме и това, което трябва да бъдем.”

 

Според мен почти същото казва и Сартр: „Човек не е това, което е и е това, което не е“. По същество Киркегор и Сартр продължават традиция, чието начало поставя Сократ.

 

Той пък бил убеден, че някакъв вътрешен глас му казва какво не бива да прави. Последователите му с основание приемат, че става дума за Съвестта.

 

За Хайдегер миналото е „фактичност“.

 

Обстоятелствата определят действията на човека.

 

Настоящето му налага „отдаденост на вещите“, която го обезличава.

 

Истинското му съществуване е в бъдещето.

 

Това предполага да съзнава живота си като „битие към смъртта“.

 

„Грижа“ свързва трите времеви момента.

 

Тези твърдения на мислителя са израз и на „духовната ситуация на времето“.

 

На това, в което той е живял.


 

2 коментара към “Фрагмент за Киркегор”

Отговори
  1. Ерол Салиев казва:

    За хората, свикнали о формалната логика,замяната на понятията поражда неудовлетвореност, дискомфорт, нужда да постави всичко на мястото му. Средностатистическият читател в изречението „…Оскъдността е основното качество на всяка Етика“ би заменил Етика с Морал.Тъй като Етиката е наука за морала и е оскъен, недостатъчен моралът ни,а не науката за него.

    „Морални сме тогава, когато съзнаваме голямата разлика между това, което сме и това, което трябва да бъдем.” Разбира се че осъзнаването на правилата не ни прави автоматично по- морални.Само ако реалното ни поведението е съгласно тези осъзнати правила,сме морални.Държанието, а не осъзнаването е критерий за морално поеведение.И сега, за да се измъкна от „противоречието“ си или трябва да призная, че съм педантичен старец,или да призная велич

    Логиката във Философията е различна от математическата логика.Твърдението на Сартр: „Човек не е това, което е и е това, което не е“ математически е тъждество.Лявата част на изречението преди „и“ е равна на дясната.Но философският замисъл е доказателство на изменчивостта на човешкото поведение (според условията) чрез очевиден парадокс.

  2. Ерол Салиев казва:

    Малки старчески забележки:
    1.Средностатистическият читател е свикнал на формална логика и замяната на термините причинява дискомфорт.
    2.Оскъдна е не Етиката ( като правила за поведение) а нашият морал.
    3.Когато осъзнаем правилата на етиката, автоматично не ставаме по- морални.Моралът, освен осъзнаване, изисква и съответно поведение.
    4.Логоката на Сартър не е формална. Не е и математическа. Тогава търдението му би било тъждество.Именно това е „парадаоксалната“ логика на гения.А тя изисква култура над средностатистическата, към която се стремим.

Вашият коментар