Д-р Георги Чалдъков, Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна, E-mail: chaldakov@yahoo.com
Обичам повече добрия китаец,
отколкото лошия испанец.
Федерико Гарсия Лорка
Джеймс Дюи Уотсън (James Dewey Watson) е роден на 6 април 1928 г. в Чикаго. На 15-годишна възраст става студент в University of Chicago, придобива BSc степен през 1947 г., защитава PhD под ръководството на Нобелиста Salvador Luria през 1950 г. И тръгва да прави научни изследвания в Европа – първо в Копенхаген, след това при Франсис Крик в Кеймбридж. Двамата присъстват на лекцията на Розалинд Франклин на 2 май 1952 г. в King’s College в Лондон. Тя представя резултати за нейните изследвания (с Морис Уилкинс) на структурата на ДНК. Там Уотсън и Крик получават от Франклин копие № 51 на кристалографския образ на ДНК.
Връщат се в Кеймбридж, работят по своя (?) модел на ДНК и го завършват на 23 февруари 1953 г. в стая № 103 на Кавендишката лаборатория на университета в Кеймбридж. На 28 февруари обядват в кръчмата The Eagle и съобщават на приятелите си, че са открили „тайната на живота“. Когато сте в Кеймбридж, спрете пред „Орелът“ и вижте встрани от входната му врата синия плакет, отдаващ почит на откриването на DNA Double Helix 1953. След това влезте и обядвайте на масата, където са били Уотсън и Крик.
На 25 април 1953 г. списание Nature публикува статията на Уотсън и Крик за двойно-спиралната структура на ДНК (Watson JD, Crick FH. Genetical implications of the structure of deoxyribonucleic acid. Nature 171:964–967. DOI: 10.1038/171964b0). На 10 декември 1962 г. Уотсън, Крик и Уилкинс получават Нобелова награда за физиология или медицина. Розалинд Франклин умира от рак на яйчниците на 16 април 1958 г. Нобеловият комитет не присъжда наградите посмъртно и за Франклин остана само тъжното звание The Dark Lady of DNA.
Джеймс Уотсън е автор на учебниците Molecular Biology of the Cell и Molecular Biology of the Gene. През 1968 г. публикува автобиографичната си книга The Double Helix: A Personal Account of the Discovery of the Structure of DNA; през 2003 г. – книгата DNA: The Secret of Life; през 2010 г. – Avoid Boring People: Lessons from a Life in Science.
През 1975 г. американската писателка Anne Sayre публикува книгата си Rosalind Franklin and DNA. От нея, както и от коментари на Крик, Уилкинс и други, научаваме, че Уотсън е справедливо критикуван за недостойното си – дори арогантно – отношение към приносите на Франклин за откриване на структурата на ДНК.
Векове преди това Диоген изрича по улиците на Кеймбридж „Морала търся“.
От 1956 г. нататък Джеймс Уотсън работи в Харвардския университет и в Cold Spring Harbor Laboratory в Ню Йорк – президент (1994-2003), Chancellor (2003-2007). През 2007 г. казва: „Имам мрачни перспективи за Африка, защото всички наши социални политики се основават на факта, че тяхната интелигентност е същата като нашата, докато всички тестове не показват това“. След което е бил принуден да се оттегли от Cold Spring Harbor Laboratory. „Тъй като се превърнах в persona non grata, аз бях уволнен от бордовете на компанията и останах без никакви доходи“, обяснява Уотсън. Затова през 2014 г. той предлага Нобеловата си награда за продан. И аукционната къща „Кристис“ в Ню Йорк я продава за 4.1 милиона долара, черновата на речта, която Уотсън е произнесъл на Нобеловата церемония – за 365 000 долара, а ръкописа и черновата на неговата лекция от деня след церемонията – за 245 000 долара.
Някои от титлите, с които е удостояван Джеймс Уотсън:
· Doctor Honoris Causa на University of Chicago (1961), Harvard University (1978), Cambridge University (1993), University of Oxford (1995), Trinity College (2001), Uppsala University (2007).
· 1962 – член на National Academy of Sciences
· 1977 – Medal of Freedom от President Ford и National Medal of Science
· 2001 – the Benjamin Franklin Medal на American Philosophical Society
· 2002 – Honorary Knight of the British Empire
· 2004 – the City of Philadelphia Liberty Medal
· 2008 – Double Helix Medal за приноси за концепцията за персонализиран геном.
BBC News, 13 January 2019: James Watson: Scientist loses titles after claims over race and intelligence
По-лошото е, че през 1953 г., когато е бил на 25 години, и през 1968 г., когато публикува автобиографичната си книга The Double Helix, никой не порицава Уотсън, че е постъпвал неетично спрямо Розалинд Франклин. Защо сега, когато е на 90 години и на лечение след катастрофа, му отнемат всички почетни титли? Причината е расистки изявления, направени и в документалния филм American Masters: Decoding Watson, излъчен на 2 януари 2019 г.: „Гените причиняват разлика в интелигентността между белите и черните хора в тестовете за интелигентност“ – казва Уотсън, навярно забравил, че „с голямата известност идва и голямата отговорност“.
Въпреки че споровете „онаследено и продобито“ (nature and nurture) продължават, разликата в мемите може – според това кой колко е учил – да бъде многократно поголяма, отколкото разликата в гените, както пише в „Гени и меми. Генетика и меметика, вродено и придобито“ в декемврийския брой на списание InSpiro от 2018 г.
Малко след церемонията по отнемането на титлите, Диоген изрича по улиците на Ню Йорк: „Суперлибералите търся”. А един приятел ми писа: „Прилича ми на Съветското време“.
Много преди това, в Англия през 1859 г., Чарлз Дарвин публикува знаменитата си книга „Произход на видовете“, в която пише, че човек произхожда от маймуни – не от Адам и Ева.
През 2000 г. д-р Уотсън на генетично ниво потвърди това: „Между двама човека има 0.5% разлика в профила на ДНК – разликите между шимпанзе и човек са само 1.23%. Ние сме генетично по-близо до шимпанзетата, отколкото е мишката спрямо плъха“.
А Ричард Доукинс – бащата на мемите, изрече:
„Някои хора имат трудност да повярват, че сме произлезли от маймуните“.
Че всички ние сме африканци – братовчеди на Люси и Тумай.*
Накратко (и метафорично), учудвам се защо всеки се обижда, когато му кажат, че е глупав, а никой не се обижда, когато му кажат, че очите му са зелени, сини или кафяви? Обичам повече добрия черен, отколкото лошия бял и протестирам, че неолибералите искат неограничена свобода върху традиционната биологична същност и морал на човека. И някой да каже, че Адам е произлязъл от реброто на Ева, пак няма да се укротят.
==========
* Доказателства за това са вкаменелости, открити в Етиопия – момичето Люси, наречено така от песента на Бийтълс Lucy in the sky with diamonds, която археолозите слушат всеки ден по време на разкопките. Люси Красивата, както по-късно е наричана, е висока 110 см, тежи 29 кг и е родена преди 3 милиона години. В Чад, по-точно в областта Сахелия, са намерени вкаменелости от преди 7 милиона години – научно са наречени Sahelanthropus tchadensis, метафорично – Тумай, което на един от локалните диалекти означава “надежда за живот”.
