„Началото бе мъртва точка, а Първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на Разрушението… и в името на нашата вдъхновителка, Силата на Сътворението като всемирова сила, на която служим, и която сътвори и Слънцето, и Месеца, и звездите, и Земята…“
Богомилското учение е най-голямото духовно богатство, което ние, българите, притежаваме, но не го познаваме добре и не го ценим, а то е от световно значение. Това е типично езотерично учение, което представлява възраждане на раннохристиянското, така наречено „апостолско християнство“, едно своеобразно връщане към изконните му корени и дълбока същност. Богомилската доктрина постулира идеята за дуализма в сътворението на света – светлината и мрака, реда и хаоса като двете страни на една и съща монета. Те вярват, че след множество превъплъщения и със силата на волята си човешката душа престава да бъде владение на Дявола и в крайна сметка се пренася в Божественото царство. Войните, насилието и социалното неравенство противоречат на техните представи за християнско общество. Официално е прието, че учението се появява по времето на цар Петър през X век, с основател Вениамин (Боян Мага), най – малкият син на цар Симеон. Богомилството е втората вълна, аналогична по дух, усърдие, безкорисност и енергия с дейността на първите Апостоли, най-близко да автентичното Апостолско учение. Пръв и най-ревностен сподвижник на Боян Мага и най-активен проповедник и разпространител става поп Богомил, затова учението остава известно с неговото име, макар, че по това време никой още не използва названието „богомили“, а самите те наричат себе си или „добри хора“, или просто „добри християни“. През X век в България били създадени много богомилски общини. Според летописците Кадрин и презвитер Козма, почти половината от народа по това време изповядвали богомилството.
В предбалканското село Праужда, на около 8 километра югозападно от Белоградчик, се издига църквата „Свето Възнесение Христово”. Плочка върху фасадата на каменната еднокорабна постройка показва, че тя е издигната през 1855 година, но според преданията, пазени от поколения в селището, в нея са вградени части от по-стар храм (Фиг. 1). Тези елементи принадлежали на Божията обител, отстояща на няколко километра от Праужда – манастирски комплекс, построен няколко столетия преди основаването на Видинското царство през XIV век. Легендите разказват, че основоположникът на богомилството Боян Мага е живял известно време в близката пещера Лепеница. Храмът е изключително интересен, защото в него са се наслоили няколко култури и със символите върху своята фасада ни връща хилядолетия назад – разказва Емил Цанков, бивш кмет на Белоградчик.
Фиг. 1
Според изследователи Праужда (което според местните жители означава „прехождам“) означава „изгряващото слънце” и неслучайно един от знаците върху църквата е този на слънцето – но той може да се намери и в пещера Магурата. Тук също така се виждат змиите като олицетворение на вечността. Любопитна символика, свързана със Слънцето, Луната и пет планети, препраща към древно знание по астрология и астрономия. На фасадата има и вградена каменна колона, чиито знаци рисуват първообраза на календар (Фиг. 2, 3, 4). Ясно си личат и двете светила на слънцестоенията и означените, различни една от друга, розети на равноденствията. Колобърът, който знае каква е силата на водата тогава, извършва екстатичен танц с меч и боздуган (изобразен на фасадата), за да повдигне войнската сила на общността, да я защити от беди и болести с мантрична музика и слово (Фиг. 5). В църквата в Праужда следите от богомилите са по фасадата, а не са разположени вътре, както е в Земенския манастир.
Фиг. 2
Фиг. 3
Фиг. 4
Фиг. 5
Предполага се, че тези неканонични символи не са правени специално за храма, а са пренесени от старото средновековно светилище. Друг древен артефакт − плочка с няколко десетки символи от двете ѝ страни, потвърждава колко богата и осеяна със загадки е историята на местността. Ритуалната стела, която все още не е разчетена, е намерена близко до храма. Близо до селото се намират част от Белоградчишките скали, както и тракийска крепост, използвана и по време на Римската империя, и в Средновековието. Интересни също са оброчните кръстове, разположени в четирите посоки на света, карстовият извор Врелото… (Фиг. 6)
Фиг. 6
Анатемосвани и преследвани, тачени и възхвалявани, сатанизирани и благославяни, богомилите продължават да предизвикват интерес и до днес. За съжаление, понастоящем основната част от написаното за богомилите е това, което са оставили противниците му, и съвсем не е лесно в този поток от ругателства да се открият истините за учението им.
