На 12.02.2017 г. (в дълбоката нощ на 13-ти европейско време) почина забележителният певец и новатор в джаза Ал Жеро (Al Jarreu). Не му достигнаха два месеца, за да закръгли своята 77-годишнина на 12.04.2017 година. По ирония на съдбата по същото време в Лос Анджелис се провеждаше 49-та церемония по присъждането на наградите „Грами“, този път в намалените 84 категории.
Самият Жеро бе носител на седем грамофончета, първото от които през 1978 (за двойния документален албум Look To The Rainbow), а последното – през 2007 г. в дуо с Джордж Бенсън. Не случайно той си бе спечелил авторитет на полистилистичен музикант, макар основните му приноси да са в джаза. За доказателство ще отбележим факта, че през 2013 г. той отново печели грамофонче, макар и в сътрудничество с други артисти – за най-добър детски албум.
Лекомислените и повърхностни български масмедии набързо преписаха части от некролозите (широко разпространената практика „копипейст“), публикувани в Гугъл, пропускайки българската следа в творчеството на Ал Жеро. А тя, макар и не толкова дълбока, съществува! През юни 1981 г., подготвяйки новия си албум Breakin‘ Away (Worner Bross, WB 56917), Aл Жеро включва в него знаменитата пиеса на Дейв Брубек Blue Rondo a la Turk, отбелязана като (Round, Round, Round) Blue Rondo a la Turk. Специалният аранжимент е дело на Милчо Левиев. Освен това българинът участва в записите и като пианист.
Точно за това заглавие Ал Жеро получава поредно „Грами“ в категорията „Най-добро вокално изпълнение в джаза“. Има предположения, че певецът проявява интерес точно към тази пиеса под непосредственото влияние на Джордж Дюк, с когото работи дълго в първите години на своята стремителна кариера. Нека припомним, че точно Джордж Дюк е пианистът, който препоръчва Милчо на Били Кобъм, с когото нашият артист работи много успешно цели две години.
Освен това Ал Жеро, както вече стана дума, е полистилист с разностранни интереси. Когато през 2008 г. той се изповядва пред руския сайт Jazz.Ru, сред албумите, оказали най-голямо влияние върху него, се нарежда и Person The All Great Polkas (CBS, 1990) на американеца със словенски произход Франки Янкович. Другите повлияли му албуми са Bitches Brew (Columbia, 1970) на Майлс Дейвис, The Double Six of Paris (RCA, 1961) на едноименната френска вокална група и Heavy Weather (Columbia, 1977) на Джо Завинул с „Уедър рипорт“.
Съществува и друга българска следа в кариерата на Ал Жеро. През втората половина на 70-те и през 80-те години на ХХ век той поддържа много близки връзки с музиканта Ангел Рангелов, по-известен в джазовите среди на Ню Йорк като White Angel. Емигриралият русенец бързо се вписва в тези среди, като колидер води биг бенд, а в продължение на три години е road menager на Джордж Бенсън, с когото Ал Жеро работи много често.
Скръбната вест не успя да хвърли сянка върху церемонията по присъждане на наградите „Грами“ в Лос Анжелис. Ето и някои от тях в сектора на джаза. В категория 31 за най-добро импровизационно соло бе отличен Джон Скофилд (албума Country For Old Men (Impulse)). В категория 32 за най-добър вокален албум грамофонче получи Грегъри Портър за Take Me To The Alley (Blue Note). В категория 33 с наградата за най-добър инструментален албум се сдоби Джон Скофилд.
В категория 34 – джаз за голям оркестър – отличието отиде при биг бенда на Тед Наш (Ted Nash) за албума Presidential Suite: Eight Variation On Freedom (Motema Music). В категория 35 за най-добър латино джаз грамофончето отиде при добре познатият ни кубински пианист Чучу Валдес, лидер на знаменития състав „Иракере“, за Tribute To Irakere: Live in Marciac (Jazz Village). В категория 62 за най-добра джазова инструментална композиция с още едно грамофонче се сдоби Тед Наш за Spoken At Midnight.