Любознание: Представяне на първото национално представително проучване на тема проблеми със съня в България

През настоящата 2026 година по повод Световния ден на съня, който отбелязахме на 13 март, новосформираната Фондация „За съня“ в колаборация с Global metrics Ltd. представи Национално представително проучване на тема проблеми със съня в България – социологическо проучване сред българската популация на възраст между 20 и 70 години, което цели да изследва навиците за сън и бодърстване на българите, честотата на разпространение на различните симптоми на разстройствата на съня в обществото, нагласите на хората към съня и проблемите със съня, както и разпространението на сънната апнея в страната чрез оценка на риска с попълване на стандартизиран въпросник (STOP-Bang). В него са включени 1000 души. Изследването е проведено по метода „лице в лице“ с попълване на въпросник в периода 10 януари – 13 октомври 2025 година¹.

Колко време спят българите, в какъв часови диапазон, какво правят преди заспиване, спазват ли хигиена на съня, какви проблеми със съня имат, какви са нагласите им спрямо нуждата от здравни грижи по повод проблемите им със съня, имат ли достатъчно информация относно значението на съня за здравето им и последиците от системното недоспиване и болестите на съня, и не на последно място – при колко от тях има риск за сънна апнея и мотивирани ли са да търсят решение за нея, това са част от важните теми на първото Национално представително проучване на съня в България, които ще Ви представя в следващите редове.

Колко време спим?

В България често ставаме свидетели на различни парадокси и несъответствия. Макар че някои намерения, думи и действия ни изглеждат в пълно противоречие, това рядко ни изненадва, защото сме наясно в какво общество живеем. В тази връзка няма да се изненадате от данните относно количеството сън на българите. Отговаряйки на въпроса „Средно колко часа спите на денонощие?“, участниците в проучването декларират средно 7 часа и 21 минути сън. На пръв поглед това изглежда правилно и нормално. Когато погледнем часовете на лягане и на ставане, които повечето българи обявяват за обичайни за тях обаче, виждаме, че сънят е в диапазона 22:31-23:00 часа до 06:31-07:00 часа в работни дни. Това предполага 1 час повече от обявеното за делниците. В събота и неделя режимът обичайно е по-различен. Лягането отново е най-често в 22:31 – 23:00 часа, но немалко хора го отлагат до 00:00 часа. Часът на ставане е обичайно същият както в делнични дни, но понякога се отлага до 09:00 часа (фиг. 1).

Фиг. 1. Натрупвания по часове на лягане и на ставане спрямо общия брой на участниците в проучването

Така общото време сън за повечето хора, изчислено според часовете на лягане и на ставане, всъщност e с час или два повече от самодекларираното време сън в анкетата, което обаче налага да се обърне внимание и на един друг важен въпрос – колко време ви отнема да заспите вечер след като сте си легнал с намерение да заспите. За 62% то отнема повече от 15 минути, което предполага и прояви на безсъние, а ниската ефикасност на съня (общото време сън разделено на общото време в леглото по 100) е едно от характерните отклонения при инсомнията, т.е. патологичната форма на безсъние.

Навици, свързани със съня

Сънят е навик, както всичко останало, което правим през деня. Нещо повече – той е много по-зависим от нашите навици за сън и бодърстване, отколкото от други външни фактори като светлината, например. Според данните от първото национално представително проучване за съня на българите 95% от включените в него хора смятат, че качеството на съня е важно за качеството на живота им. Деветдесет и шест процента смятат, че то е важно и за здравословното им състояние. Човек ще си помисли, че сънят е високо ценен в българското общество. Така ли е наистина?

Лекарите препоръчват – за добър сън спазвайте добра хигиена на съня. А какво правят българите 2 часа преди лягане според данните от проучването? Хранят се – 52%. Използват електронни устройства – 46%. Пият алкохол – 32%. Тези и много други вредни за съня практики се срещат масово, като цитираните проценти касаят общата група на изследваните между 20 и 70 години. Разбира се, за всяка възрастова група тези различни пороци са различно често практикувани (фиг. 2).

Фиг. 2. Вредни навици на българите в рамките на 2 часа преди лягане

На фона на високата оценка, която българинът дава на съня и неговото значение за здравето, проучването показва и друг парадокс. Шестдесет и два процента от участниците споделят, че изпитват проблеми със съня от различно естество. Едва 14% обаче са се консултирали с лекар за тях. Най-често такива консултации хората правят поради „задушаване/недостиг на въздух по време на сън“ – 52%. Цели 48% обаче остават пасивни въпреки тези усещания. За много други често срещани симптоми в обществото като трудно заспиване, хъркане, нощно уриниране, ходене на сън, сънна парализа, неободряващ сън и т.н. – процентът на търсещите лекарска помощ е по-малък или равен на 25% (табл. 1). Половината от участниците в проучването не търсят лекарска помощ за проблемите си със съня, защото смятат, че проблемът им не е сериозен. Двадесет и три процента отричат проблема, 16% не търсят лекар, защото са свикнали с лошия си сън, 9% нямат време, и т.н. Шестдесет и пет процента от всички анкетирани не са предприемали никакви действия, за да подобрят съня си, дори опити с хранителни добавки, алтернативна медицина, хомеопатия, щипки за хъркане и т.н.

Таблица 1. Консултирали ли сте се със специалист (доктор), относно проблемите Ви със съня? 

Едва 5% от участниците в проучването споделят да ползват устройства за проследяване на съня. Тези данни подлагат под съмнение споделената „висока загриженост“ на българите за качеството на съня им.

Какво ни пречи и какво ни помага да спим?

На въпроса „Кои фактори според Вас влияят позитивно на съня“ 79% от българите отговарят „спокойна среда“, 67% – удобна възглавница, 59% – лягане по едно и също време, 50% – правилно хранене. Консумацията на алкохол вечер, ограничаването на изкуствената светлина преди лягане, намаляване на екранното време в леглото, значението на температурата и влажността на спалното помещение, физическата активност през деня и други много важни фактори, благоприятстващи добрия сън, са доста подценени в сравнение с изброените по-горе, а значението им е също толкова голямо.

На въпроса „Кое от изброените смятате, че влияе негативно на качеството на съня?“ 69% отговарят с абстрактния термин „стрес“. Това е верен отговор, макар и не достатъчно конкретен отговор. Половината от участниците отдават голямо значение на кофеина, емоционалните си проблеми и преяждането вечер като фактори с негативно влияние върху качеството на съня. Отново под 1/3 от българите са тези, които разпознават също алкохола, нередовния режим на сън и бодърстване, използването на електронни устройства, излагането на изкуствена светлина, липсата на физическа активност и други като важни.

Какво губим от лошия сън?

Според 28% от участниците в проучването лошото качество на съня е причина за по-голям „стрес“ в ежедневието им. Други аспекти, които българите смятат, че се влияят негативно от лошия сън са: работоспособността – 27%, емоционалното състояние – 26%, тревожността – 24%, липсата на концентрация – 21%, здравословните проблеми – 19%, кръвното налягане – 15%, наддаването на тегло – 12%, семейни отношения – 9%, хранителни навици – 8%, паметта – 6%, либидото – 4%. В действителност всички тези аспекти от живота са много засегнати при всеки случай на хронично некачествен или недостатъчен сън. Българите обаче свързват тези проблеми в ежедневието си с друго, а не с неефективния си сън.

Знаем ли, че нищо не знаем за сънната апнея?

Според участниците в първото национално-представително проучване на проблемите със съня на българите най-голям е делът на болните с инсомния в българската популация. Процентът на отговарящите „инсомния“ е 15%. Почти два пъти по-малко са тези, които отговарят „сънна апнея“ – 8% (52% от всички отговарят „не знам“). Тези отговори са статистически верни, тъй като според епидемиологичните проучвания на Запад най-разпространеното разстройства на съня е инсомнията. Веднага след него се нарежда обструктивната сънна апнея (ОСА).

Знаете ли какво е сънна апнея? На този въпрос българите отговарят – „да, знам какво е“ – 21%, „чувал съм само най-общо“ – 41%, „не, не знам какво е“ – 38%. Ако в тези 100% има дори 1%, който действително е наясно, това ще е висок процент, по мнение на автора на тази статия. От тези в проучването, които твърдят, че знаят, процентът на жените и по-възрастните хора е по-голям, логично. В практиката и процентът на жените, които водят мъжете си на преглед е по-голям. Възрастта на болните, които в крайна сметка търсят помощ за проблема си, за който обичайно знаят от години, е по-голяма. Дотук – 100% „нищо ново под слънцето“.

Коментирайки по-нагоре парадоксите в българското общество, те действително са повсеместни, включително, оказва се, и по отношение на сънната апнея. Както видяхте 62% от българите смятат, че знаят нещо и дори много за сънната апнея. Успоредно с това обаче проучването пита участниците и за симптомите на болестта, които познават. От там, очаквано, се вижда, че българите не знаят, че нищо не знаят. Някои от най-честите симптоми на болестта остават твърде надолу в класацията по честота (фиг. 3). Проблеми като високо кръвно налягане, неосвежаващ сън, затлъстяване, нощно уриниране, дневна сънливост, раздразнителност, проблеми с паметта, намалено либидо, еректилна дисфункция са под срамните 10-20%.

Фиг. 3. Симптоми, които българите свързват със сънната апнея

Разпространение на сънната апнея в България и по света

Може би най-големият принос на първото национално представително проучване на проблемите със съня в България е разпространението на въпросника за оценка на риска от обструктивна сънна апнея STOP-Bang сред национално-представителна група от 1000 души – т.е. масов скрининг за сънна апнея, който е валиден за цялата ни популация. Благодарение на него вече имаме валидни епидемиологични данни поне за риска от едно от най-разпространените разстройства на съня. Така със статистическите данни за валидността на STOP-Bang въпросника можем да спекулираме относно реалната заболеваемост в нашето общество. Изключително интересен факт е, че процентите до голяма степен съвпадат с тези, които вече знаем от различните световни епидемиологични проучвания.

През 1993 година Young и неговите сътрудници полагат най-солидната основа на епидемиологията по проблема, като правят проучване сред 602 души – мъже и жени на възраст между 30 и 60 години. Когато разглеждат разпространението на ОСА по единствен критерий апнея/хипопнея индекс (АХИ) > 5 бр./час, установяват, че 9% от жените и 24% от мъжете покриват този критерий. Когато към този критерий обаче добавят и критерий за наличие на дневна сънливост в изследваната популация, процентът спада на 2% при жените и 4% при мъжете². След това проучване се появяват и много други, показващи, че лекарското съсловие има пред себе си здравен проблем с мащабите на артериалната хипертония и захарния диабет (табл. 2)^2-7.

Табл. 2. Разпространение на ОСА според епидемиологичните проучвания ^3-7

В едно от последните мащабни епидемиологични проучвания за ОСА преди COVID-19-ерата изследователския екип на Malhorta et al. изчислява, че повече от 936 милиона души по света имат АХИ > 5 бр./час. В тяхното проучване за първи път се изчислява и разпространението на ОСА в Българската популация, за която към тогавашна дата (2019 година) няма официални данни – сред 4 млн. българи на възраст между 30 и 69 години 48.5% имат АХИ > 5 бр./час, а 28.2% – имат АХИ > 15 бр./час⁸.

Трябва да кажем и няколко думи за STOP-Bang въпросника преди да коментираме данните от него. Той е многократно валидиран в проучвания в различни популации по света през годините. Един от по-актуалните систематични обзори и метаанализи на изследванията върху STOP-Bang показва чувствителност за установяване на лека ОСА (АХИ ≥ 5/час) 90%, умерено-тежка ОСА (АХИ ≥ 15/час) – 94%, и тежка ОСА (АХИ ≥ 30/час) – 96%. Негативната предиктивна стойност на въпросника е съответно 46%, 75% и 90%⁹. Така по различни данни през годините може да кажем, че от пациентите с нисък риск (0-2 точки) по STOP-Bang ≈ 30-40% са положителни за ОСА след обективни изследвания, от тези с междинен риск (3-4 точки) ≈ 60-80%, а от тези с висок риск (5-8 точки) ≈ 85-95%. С други думи приблизително > 70% от хората в проучването, оценени с междинен и висок риск по STOP-Bang, действително имат ОСА.

Така данните от първото национално представително проучване на проблемите със съня на българите показва, че 12% от българската популация е с висок риск за наличие на ОСА по STOP-Bang въпросника. Двадесет и пет процента са тези с междинен/умерен риск, 63% – с нисък риск. Сред хората с междинен и висок риск преобладават мъжете и то в добре познатото ни в сферата на нарушенията на дишането по време на сън съотношение 2:1. Интересно потвърждение на световните епидемиологични данни от проведеното национално проучване в България относно рисковите фактори за развитие на ОСА е и връзката на възрастта и затлъстяването с нея. С напредването на възрастта се покачва и рискът от болестта, линейно (фиг. 4). Сред участниците между 20 и 29 години тези с висок риск по STOP-Bang са 2%, докато сред тези между 50 и 59 години – 11%, а между 60 и 70 години – 24%. Същото важи и за покачването на теглото, като в групата сред изследваната популация с нормално тегло общият процент на хората с междинен и висок риск по STOP-Bang е едва 13%, докато при тези със затлъстяване III степен е 100% (фиг. 5). Това наблюдение трябва да притеснява българите, тъй като и процентът на хората в изследваната популация с наднормено тегло е 32.4%, а на тези със затлъстяване – 23%, тоест над половината българска популация са с висок риск от развитие на свързани с наднорменото тегло болести, каквато е ОСА.

Фиг. 4. Покачване на риска от ОСА с възрастта

Фиг. 5. Покачване на риска от ОСА с покачване на теглото

Като последни щрихи на българския пациент с ОСА на фона на глобалните епидемиологични данни – 95% от участниците в проучването с висок риск за сънна апнея имат артериална хипертония, а от тези с нисък риск – едва 8%. Десет пъти повече са тези със захарен диабет сред оценените с висок риск по STOP-Bang от тези, оценени с нисък риск. В пъти повече са и хората от високорисковата група за ОСА, които редовно пият алкохол, при това в големи количества. Те са и тези, които по-често имат заседнал начин на живот, за разлика от нискорисковата група, които спортуват повече и живеят по-активно.

Знаем ли как да си помогнем? 

За финал, преобладава процентът на хората в България (70%), които биха потърсили лекар, ако имат проблеми със съня, спрямо тези, които биха потърсили помощ въобще. Наблюдават се някои възрастови различия при субанализа на данните обаче – тези на възраст между 30 и 39 години (79%) и тези между 60 и 70 години (74%) са най-силно обединени около това мнение. В сравнение с тях едва 30% от българите на възраст между 20 и 29 години биха потърсили лекар за проблемите си със съня. Те в по-голяма степен биха се консултирали с интернет, приятели или въобще не биха търсили помощ. Интересен е и разборът на това какъв лекар биха потърсили на първо място. Петдесет и един процента отговарят – общопрактикуващ лекар. Нормално, макар че специализираната помощ не идва от там обичайно, а стои отворен и въпросът с подготовката, нагласите и ангажираността на личните лекари към проблемите със съня. В много по-нисък процент българите биха се обърнали към невролог – 16%, сомнолог – 5%, и почти на последно място – пулмолог (2%) (фиг. 6).

Фиг. 6. Към какъв лекар биха се обърнали българите в случай на проблеми със съня

Ода на радостта

В заключение лекарското съсловие, което работи в сферата на съня, трябва да е безкрайно щастливо, че най-накрая разполага с представителни данни за българската популация относно толкова много аспекти на съня, неговите норми и престъпления. Тези данни трябва да се познават добре, да се обсъждат и разпространяват масово – в специализираните лекарски съсловия, сред пациентите и в медиите, така че всеки да може да направи своите изводи от тях. Нашите изводи като специалисти по медицина на съня са направени отдавна. Тези данни са само едно успокоително потвърждение на фактите, които знаем от десетилетия. На прав път сме. Познаваме добре реалните проблеми и ги адресираме коректно. Следващата стъпка е да планираме дейността си така, че да ги сведем до минимум.

Литература:

1. Национално представително проучване на тема проблеми със съня. 2025, Global Metrics Ltd. https://zzznanie.sleepfoundation.bg/
2. Young T, Palta M, Dempsey J, et al. The occurrence of sleep-disordered breathing among middle-aged adults. N Engl J Med, 1993; 328:1230-5
3. Redline S, Kump K, Tishler PV, et al. Gender differences in sleep disordered breathing in a community-based sample. Am J Respir Crit Care Med 1994;149:722-6.
4. Bixler EO, Vgontzas AN, Lin HM, et al. Prevalence of sleepdisordered breathing in women: effects of gender. Am J Respir Crit Care Med. 2001;163(3 Pt 1):608–613.
5. Duran J, Esnaola S, Rubio R, Iztueta A. Obstructive sleep apnea-hypopnea and related clinical features in a population-based sample of subjects aged 30 to 70 yr. Am J Respir Crit Care Med, 2001; 163: 685–89.
6. Peppard P, Young T, Barnet J, et al. Increased Prevalence of Sleep-Disordered Breathing in Adults. Am J Epidemiol, 2013; 177(9):1006-14
7. Heizner R, Vat S, Marques-Vidal P, et al. Prevalence of sleep-disordered breathing in the general population: the HypnoLaus study. Lancet Respir Med, 2015; 3(4):310–318.
8. Benjafield A, Ayas N, Eastwood P, et al. Estimation of the global prevalence and burden of obstructive sleep apnoea: a literature-based analysis. Lancet Respir Med, 2019; 7: 687–98
9. Silva G, Vana K, Goodwin J, et al. Identification of patients with sleep disordered breathing: comparing the Four-Variable screening tool, STOP, STOP-Bang, and Epworth Sleepiness Scales. J Clin Sleep Med, 2011; 7(5):467-472.