Акцент на началната страница

Статията ще бъде включена в секция „В този брой“ в началната страница.

Предисловие: Има ли клинична пътека за нашето безпътие

Като бивш ръководител на клиника в продължение на 16 години, с опит в работата по клинични пътеки в специалност (извинявам се за архаичното название) – пневмология и фтизиатрия, имам какво да споделя за болничната помощ:   1. С клиничните пътеки се злоупотребява масово и рутинно, за да се компенсират финансовите разходи и да се набавят / прочети повече

Вдъхновение: Нещо хубаво

Вървях между треви зелени свободен като ручей и нещо хубаво край мене очаквах да се случи.   От всяка слънчева пролука струеше светлината, а някой звънко засвирука мелодийка позната…   Кому ли свирна този някой? Озърнах се… отляво едно синигерче в клонака видях да се разпява.   Аз го загледах отдалече как цялото трептеше, не / прочети повече

Малкото е повече: Бляскава Испания

Футболът е вълшебно огледало, в което намираме отразени собствените си мечти, лице и душа. Нещо повече: Той е една от най-красивите версии на безсмъртието.   Пишейки тези редове, все още не е заглъхнало ехото от финалната битка на седемнадесетото европейско първенство по футбол, все още не са заглъхнали вълненията, а заедно с тях и коментарите / прочети повече

Бели разкази: За тебе, докторе

На Коледа нямаше да работи нито един магазин в квартала, а той не си беше купил хляб. Валеше дъжд, беше студено, витрините сияеха, отрупани с коледни елхи, хора бързаха да купуват подаръци.   Иван нямаше на кого да купи подарък – живееше сам. Вече завършваше образованието си. Все още беше студент, медицината го беше погълнала / прочети повече

В балната зала: Критикът мъченик

Несъмнено Владимир Василев е водещият и най-авторитетен български литературен критик между двете световни войни, а редактираното от него списание „Златорог“ е своеобразен литературен законодател. Към неговите страници се стремят най-талантливите (пък и всички) български писатели и литератори, защото са смятали и приемали като висока чест да бъдат публикувани там. Причина за това е, че единственият / прочети повече

Беседа: Поезията е вдовицата на живота

Не крия. Таях в себе си носталгичния порив да бъда с Иван Динков. Казвам носталгичен, защото той и неколцина още са поетите на моята младост. Те, но най-вече той и Константин Павлов ми разкриха поетичните хоризонти, направиха ме чрез стиховете си, вярвам, малко повече човек.     С Динков съм. Както обикновено е вглъбен. Отдалечил / прочети повече

Зограф: Адолф Бронфен – светлописецът на Търново и търновци

„Едни други хората се снимат,  така доказват, че реално ги е имало…“ The Kinks, People take pictures…, 1968       „Старостоличани“ – така нарича съгражданите си Иван Вителов, кметът на Търново, който поздравява в своята реч Фердинанд, дошъл да обяви Независимостта на България през септември 1908 година. А без някогашните фотографи всеки, даже и / прочети повече

Самотни във времето: Памет за Бизанти

Паметта – това истинско чудо на безсмъртието, не ни позволява да забравим хора и събития.   Преди време долетя вестта за смъртта на либийския адвокат Осман Бизанти – единият от защитниците на българските медицински сестри по СПИН процеса. И до днес пазя жива паметта си за него. Бизанти беше дълбок и чувствителен, в непрекъснат диалог / прочети повече

Любомъдрие: Автомобилистът Разколников

По данни на „Амнести Интернешънъл“ през последното десетилетие по света от автомобили са убити над един милион души. В потока на моторните превозни средства е разтворена престъпност. Разтворът е по-наситен, отколкото може да се предполага. Жестоката статистика навява мисълта, че бушува най-абсурдната война. Ражда се автомобилистът Разколников.   Съществен дял от транспортната престъпност, следствие на / прочети повече

Любомъдрие: Френският хуманизъм през XVIII век

Осемнадесети век наричаме с право века на Просвещението. За него във Франция казват, че е дело на философи и писатели. Всички негови представители са мислители от висок ранг. Просвещението поставя на първо място човека. В този смисъл говорим за хуманизъм през тази епоха. Той се явява блестящо продължение на класическия ренесансов хуманизъм от XVI век. / прочети повече