Любознание: Медицинският туризъм в България, предпоставки за развитие на дестинацията

Резюме

Тази статия надгражда знанията за индустрията на медицинския туризъм и значението на дестинациите за здравен туризъм, развитието на медицинския туризъм за клиентите, за европейския туристически бизнес и за икономиката на дълголетието. Основните цели на автора са да представи на първо място важната роля на медицинския туризъм за България като 365-дневна туристическа дестинация.

На второ място – да определи предпоставките за развитие на конкурентен продукт за медицински туризъм и да предложи алгоритъм за интегриран модел на управление на дестинации за медицински туризъм чрез използване на ефективни инструменти за управление и маркетинг, осигуряване на качествени грижи, изграждане на стратегически партньорства и технологии (включително иновативни интернет платформи и изкуствен интелект) за осигуряване на възможно най-доброто преживяване на пациентите.

Предложенията на автора ще позволят да се открие нова възможност за България да продължи да се развива като устойчива целогодишна дестинация за здравен туризъм и да се справи с най-големия проблем, пред който е изправена дестинацията през последните десетилетия – сезонността.

Развитието на медицинския туризъм позволява на дестинацията да запази медицинските специалисти, работещи на нейната територия, без да променя индустрията. Този специфичен туристически продукт подпомага дестинацията да представи качеството на медицината, клиничната и болничната инфраструктура и медицинската компетентност на българските лекари и медицински специалисти, предлагани на пациентите.

Предложенията на автора ще позволят да се надгради и подобри съществуващото разбиране за туристическия микс и ролята на положителното въздействие на медицинския туризъм в туристическия бизнес в България, както и за подобряване на здравето и икономиката на дълголетието.

Ключови думи: здравен туризъм, медицински туризъм, интегриран модел, дълголетие, медицинска компетентност.

Според източници като „Patients Beyond Borders“, в световен мащаб има стабилен годишен растеж на медицинския туризъм между 15% и 20%. Европейският пазар на медицински туризъм преживява значителен ръст, обусловен от множество фактори. Очакваният годишен темп на растеж (CAGR) на сектора от 12,7% за четиригодишния период сигнализира за стабилен темп на растеж. Този растеж може да се обясни с няколко ключови фактора, включително търсенето на висококачествени здравни услуги, рентабилни възможности за лечение и по-кратко време на чакане. Развитата Eвропейска здравна инфраструктура и популярните медицински специалисти също привличат международни пациенти. Нарастващата тенденция пациентите да пътуват до Източна Европа за достъпни лечения и процедури, съчетана с повишената достъпност поради подобрените транспортни и визови политики, допълнително стимулира пазара. Унгария, Чехия и Хърватия са разпознаваеми дестинации за медицински туризъм поради стратегията си да интегрират медицинския туризъм в туристическата стратегия и да се фокусират върху специфични медицински лечения, предлагайки качествени медицински процедури и конкурентни цени.

Пазарът се възползва и от разрастващия се сектор на здравния и уелнес туризъм, като пациентите търсят холистични здравни услуги и уелнес процедури.

Медицинският туризъм нараства като значителен фактор за развитието не само на регионалните, но и на националните икономики. За туристически дестинации като България, медицинският туризъм може да отвори нова възможност за развитие като устойчива целогодишна дестинация за здравен туризъм и за справяне с най-големия проблем – сезонността. Медицинският туризъм позволява на дестинация България да задържи специалистите, работещи на своята територия, без да се променя индустрията (популярна тенденция в ерата на COVID-19 през 2020 и 2021 г.). Другият много важен аргумент за развитието на медицински туризъм е подкрепата на дестинацията да представи качеството на медицината, клиничната и болничната инфраструктура и медицинската компетентност, предлагана от българските лекари и медицински специалисти на пациентите.

Медицински туризъм в България

България има редица ключови предимства, които могат да я утвърдят като предпочитана дестинация за медицински туризъм в Централна и Източна Европа. Страната ни разполага с висококвалифицирани и опитни медицински специалисти, много от които имат международна квалификация и практика в чуждестранни медицински заведения. Здравните услуги са достъпни, а качеството на лечението в редица клиники и болници не отстъпва на това в Западна Европа.

Страната ни е богата и на природни ресурси, които позволяват лесно съчетаване на лечение с рехабилитация. Допълнителен плюс е богатото културно наследство, разнообразната и автентична кухня, спокойният ритъм на живот и добрите транспортни връзки с останалата част от Европа. България е и пълноправен член на Шенгенското пространство, което допълнително улеснява свободното движение между държавите членки, и се очаква да бъде пълноправен член на Еврозоната от 1 януари 2026 г.

Медицинският туризъм има два основни вида:

А) Първи вид: свободно движение на пациенти, които пътуват самостоятелно, имайки различни мотиви:

• Цена – търсене на по-добра цена за конкретно медицинско лечение;

• Търсене на по-кратък период на достъп до специализирано медицинско лечение (листата на чакащите в редица европейски страни е дълга за планови операции – лазер на простатата, тазово дъно и др.);

• Стремеж към най-високо качество на лечение;

Б/ Втори вид: пациенти, пътуващи до чужда държава, субсидирани от държавата, която не е в състояние да осигури необходимата медицинска услуга;

Фактори, определящи развитието на медицинския туризъм

Медицинският туризъм до голяма степен се дължи на претоварените системи за здравеопазване и здравно осигуряване. Разходите за дългосрочни грижи  са се увеличили през последните няколко десетилетия в много развити икономики, тъй като застаряващото население се нуждае от повече здравни и социални грижи.

Някои правни директиви също се възприемат като оказващи влияние, особено тези в областта на медицинския туризъм, като например Директивата на Европейския съюз за трансгранична мобилност. Директива 2011/24/ЕС относно правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване пояснява, че „пациентите имат право да търсят здравно обслужване в чужбина, включително за планирано лечение, и по принцип да им бъдат възстановени разходите, без да е необходимо да искат предварително разрешение“.

Медицинският туризъм исторически е представлявал движение от страни с по-ниски към страни с по-висок доход/жизнен стандарт, с по-добри медицински съоръжения и по-висококвалифицирани специалисти. Тази тенденция обаче сега се обръща и последното развитие на дестинации като Хърватия показва, че има нарастващ интерес от страна на международните клиенти към нововъзникващи медицински дестинации, които са популярни само като класическа туристическа дестинация. Фактът, че след като туристът е доволен от качеството на туристическия продукт, подкрепя избора му да опита медицинска процедура, когато му бъде предложена. Доверието в дестинацията е сред ключовите фактори при избора за медицински цели.

Специализацията в определени медицински процедури/области също е важен фактор за дадена дестинация. През последните години България полага усилия да промени имиджа си на предимно сезонна лятна и зимна ваканционна дестинация, като интензивно насърчава здравния туризъм, започвайки с превенция и профилактика на медицински СПА, СПА и уелнес. Редица медицински спа хотели в България, разположени в популярните за международния туристически регион дестинации, започват да си сътрудничат със стоматологични клиники или медицински клиники, предлагайки съвместни пакети за медицински туризъм, които включват организиране на лечение, терапия, полети, трансфер и настаняване.

Ситуационен анализ на медицински туризъм България

СИЛНИ СТРАНИ:

• България разполага с всички предпоставки да се развива успешно като дестинация, предлагаща качествен медицински продукт;

• Добра медицинска инфраструктура;

• Относително добро географско разположение/Относителна близост до водещи генериращи пазари;

• Висока конкурентоспособност в ценово отношение;

• Относително висока степен на сигурност;

• Нарастващ брой на болници, предлагащи съвременни методи за лечение и съвременна апаратура;

• Човешки ресурси – професионално подготвени специалисти на високо европейско ниво;

• Наситена мрежа от звена и институции, занимаващи се с професионално обучение (наличие на учебни програми и планове за почти всички специализирани и неспециализирани професии, пригодни за сектора/наличие на финансиране за развитие на човешките ресурси по различни европейски програми и фондове);

• Структуриране на образователния процес в полза на практическото обучение;

• Относително бърз  достъп до медицински специалисти.

ВЪЗМОЖНОСТИ:

• Целогодишна работа на дестинации с изградена инфраструктура, които развиват здравен туризъм чрез промени от концептуален характер (акцент: превантивна медицина, промени в начина на живот, рехабилитация, активно стареене) ;

• Нарастваща тенденция за организиране  на финансиране от страна на осигурителните компании на платени пакети по здравна каса (застрахователни компании) за рехабилитация

• Търсене на алтернативи на свободния пазар от страна на граждани,  които нямат възможност за бърз достъп до лекари специалисти в своите страни, не могат да получат лечение в страната им, поради ограничения в законодателството (забрани), цените са високи за част от пациентите, листът на чакащи е дълъг.

СЛАБИ СТРАНИ:

• Липса на стратегия/визия за развитие на България като дестинация, развиваща медицински туризъм, предлагаща качествен медицински продукт за пациенти от Европа и света;

• Липса на анализ за целевите пазари, на които България да бъде рекламирана като дестинация за целогодишен здравен туризъм с направление медицински туризъм;

• Липса на правителствени политики в областта;

• Липса или изключително малък процент застрахователното покритие за медицински процедури за пациенти от чужбина;

• Липса на Експертен съвет, който да създаде план за действие и предложи стратегия за развитие на здравен туризъм в направление медицински туризъм;

• Неразпознаваемостта на страната като дестинация за здравен туризъм с направление медицински туризъм;

• Изтичане на обучени медицински кадри в чужбина, поради влошените условия на труд в страната.

ЗАПЛАХИ :

• Обучение на кадри, които търсят професионална реализация в чужбина, поради по-добра перспектива за кариера, условия за работа,  по-добро ниво на заплащане и поради сезонността при заетостта;

• В определени региони недостиг на персонал с добра професионална подготовка за предоставяне на здравни услуги (рехабилитатори,  кинезитерапевти, лекари, сестри).

• Липса на кадри, владеещи чужд език.

• Липса на специализирани отдели/звена към клиниките, които да обслужват пациенти от чужбина.

Предпоставки за развитие на дестинация 

Географско положение и транспортна достъпност

Благодарение на стратегическото си местоположение на кръстопътя между Европа, Близкия изток и Азия, България е лесно достъпна за пациенти от чужбина. Страната е част от Европейския съюз и Шенгенското пространство и разполага с четири международни летища (в София, Варна, Бургас и Пловдив).

Богати природни ресурси

• Природният потенциал е едно от най-големите предимства на България в областта на медицинския туризъм. България е една от водещите страни в Европа по богатство и разнообразие на хидротермални води и биоклиматично лечение. Тя е европейски лидер по отношение на съществуващи, разработени и регистрирани (сертифицирани) минерални водни ресурси (над 600 минерални извора с лечебни свойства, температура над 37° и различни минерални характеристики).

• Климатичните условия са основен и много важен фактор – приятен и здравословен климат през цялото време на годината. Разположението на страната и разнообразният релеф определят благоприятните климатични условия за развитие на 4-сезонен туризъм. По този начин през лятото на Черноморското крайбрежие може да се предлага таласо-, хелио-, балнео- и пелоидотерапия. България предлага и климатолечение в средните планини на надморска височина между 1000 и 1800 м.

Инфраструктура и човешки капитал

Основните конкурентни предимства на страната произтичат от комбинацията от висококвалифицирани медицински специалисти, относително ниски цени на здравните услуги в посока Западна Европа, бърз достъп до диагностика и лечение, както и широка, разнообразна мрежа и брой медицински заведения.

Това създава основа за предлагане на цялостни здравни пакети – от първоначална консултация и необходими интервенции до последваща рехабилитация, като всичко това може да се комбинира с престой в райони, богати на природни красоти и културно наследство. Според данни от годишното електронно издание „Здравеопазване 2024“ на Националния институт по здравеопазване, към 31.12 . 2023 г. в страната функционират 319 болници (сред които са университетски, многопрофилни или специализирани, съответно според вида собственост са държавни, общински и частни лечебни заведения, както и такива със смесено участие) с общо 53 472 болнични легла.

Конкуренцията между лечебните заведения подпомага развитието на здравната система, където желанието за привличане на повече пациенти е сериозен мотив за целия сектор. Същото важи и за привличането на чуждестранни пациенти, което е нещо, върху което много лечебни заведения са се фокусирали и работят активно, макар и сами и без подкрепа.

Над 2000 заведения за амбулаторна помощ – медицински, стоматологични и диагностични центрове допълват болничната мрежа. Тази структура осигурява здравен капацитет в почти всеки административен регион на страната и е ключов фактор за равномерното развитие на медицинския туризъм, включително в по-малки населени места с потенциал за балнео-, СПА и уелнес туризъм.

Според данни на НСИ, към края на 2023 г. в България са работили общо 29 911 лекари и 44 523 специалисти в здравеопазването, което е и предпоставка за бърз и лесен достъп до специалисти за чуждестранни пациенти.

Висококвалифицирани лекари, медицински сестри и други медицински специалисти преминават през обширно обучение.

Законодателство и сертифициране

През 2007 г. България започва да се фокусира върху развитието на целогодишен туризъм, като се фокусира върху здравния туризъм, базиран на лечебните природни ресурси (минерални води, климат, пелоиди) и историческите традиции от времето на траки и римляни. Членството на България в семейството на Европейските спа асоциации (2007 г.) помага на страната да създаде свои собствени национални стандарти, които вече са част от законодателството (Закон за туризма, Наредба 2, 2016 г.). То регулира реда и минималните изисквания за строителство, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, на които трябва да отговарят българските „Медицински СПА център“, „СПА център“, „Уелнес център“ и „Таласотерапия“.

Процесът на създаване на наредбата и нейното адаптиране към бързо развиващия се спа туризъм в България отне 6 години и беше ръководен от експерти от Европейската спа асоциация, подкрепен от експерт от Българския съюз по балнеология и спа туризъм (BUBSPA), експерт от Националната асоциация на лекарите, специализирани във физикална и рехабилитационна медицина, експерти от Медицинския университет – Варна, експерти от Националната спортна академия, експерти от Министерството на здравеопазването, експерти от Министерството на образованието и координиран от Министерството на туризма.

Авторът на настоящата глава е участвал в процеса от самото начало през 2009 – 2010 г., когато са започнали първите срещи и дискусии. Регламентът помага на страната да създаде първата стъпка от плана си за развитие на целогодишен туризъм, базиран на СПА и уелнес туризъм като част от здравния туризъм. Основният фокус е върху превенцията и промоцията на здравето, използвайки местните природни лечебни ресурси. През следващите 10 години, до 2019 г., българският продукт за здравен туризъм започва да се насочва и приоритизира в двата основни компонента – СПА туризъм и уелнес туризъм. Според официалната информация на Министерството на туризма, до края на юни 2025 г. има сертифицирани 185 центъра (40 медицински СПА центъра; 110 – СПА центъра и 35 – Уелнес центъра).

Наличието на регулаторна рамка за сертифициране на медицинските заведения гарантира стандартизация и проследимост на качеството на услугите. В зависимост от статута и предназначението на конкретното заведение, регистрацията и контролът се извършват от Министерството на здравеопазването или от Министерството на туризма съвместно с Министерството на здравеопазването.

Освен това съществува регулаторна рамка за лицензиране и контрол на медицинските заведения, осъществявана от Министерството на здравеопазването, която гарантира проследимост, качество и прозрачност – съществени елементи за утвърждаване на България като надеждна дестинация за медицински туризъм.

Качеството на медицинските услуги е сред водещите фактори, които определят конкурентоспособността на една страна в областта на медицинския туризъм. В този контекст България разполага с редица структурни, човешки ресурси и технологични предимства, които са добра основа за развитието на ефективен, устойчив и ориентиран към пациента модел на здравеопазване.

Някои от здравните заведения са акредитирани от международни организации.

Висока квалификация на медицинския персонал

Здравната система в България е с високо ниво на квалификация на персонала. Медицинските университети в страната подготвят лекари и здравни специалисти, които получават солидна академична и практическа подготовка в продължение на много години. Много от тях са специализирали или практикували в чужбина (Германия, Франция, САЩ). Те участват в международни проекти, в международни изследователски екипи и владеят чужди езици – английски, немски, френски…

Международно признание

Друг много важен резултат от партньорствата между Българския съюз за балнеология и спа, Германо-българската индустриално-търговска камара, Медицинския университет – Варна, Министерствата на туризма, Министерството на здравеопазването на България и Германия е включването на България в списъка на страните, отговарящи на условията за възстановяване на разходи и услуги в признати и сертифицирани спа центрове и медицински центрове за амбулаторни услуги.

От септември 2019 г., с официално писмо Федералната асоциация на здравноосигурителните фондове (GKV Spitzenverband) приема България в списъка на държавите-членки на Европейската общност, договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария, за които услугите за амбулаторна помощ в признати курорти (чл. 23, ал. 2 от Социалния кодекс – SGB V) отговарят на условията за възстановяване на разходи и услуги, използвани в България за превантивна медицина (амбулаторни услуги).

През 2023 г. частни застрахователни компании в Австрия – Uniqa, Vienna Insurance Group и др. – признаха високото качество на услугите за възстановяване и рехабилитация в България и вече са сключени първите договори между български инвеститори и частни застрахователни компании в България.

Развит туристически пазар 

Формирането на стратегически партньорства с ключови заинтересовани страни в екосистемата на медицинския туризъм може да помогне за разширяване на обхвата и привличане на повече пациенти. Тези партньорства могат да включват сътрудничещи си туристически посредници, туроператори или туристически агенти.

Заключение

Въз основа на тези предположения, по отношение на развитието на медицинския туризъм като дестинация, България все още е в начален етап на развитие. Структурата му остава фрагментирана. Необходима е обща стратегия и ефективна национална координация между здравния и туристическия сектор. Регулаторните и административните бариери, трудният достъп до информация на чужд език, липсата на целенасочен международен маркетинг и слабото дигитално присъствие пречат на страната да разгърне своя потенциал.

В съществуващата Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма на територията на България (2014 – 2030 г.) са посочени следните приоритети: Създаване на условия за развитие на алтернативни видове туризъм – здравен туризъм (и неговите три основни компонента: медицински туризъм – пътуване с цел медицинско лечение), СПА туризъм – пътуване до СПА центрове, съчетаващо медицински и здравни компоненти и уелнес туризъм – насочен към подобряване на „здравето“.

През ноември 2024 г. със заповед на министъра на туризма на България е създадена работна група с един приоритет: да изготви план за действие за периода 2025 – 2027 г. за развитие на България като дестинация за медицински туризъм. Работната група е инициирана от автора на настоящата статия. Участници в работната група са експерти от Министерството на здравеопазването; национално признати неправителствени организации (Български съюз по балнеология и спа туризъм, Асоциация по физикална медицина и рехабилитация (AFMR), Българска болнична асоциация, Фондация за респираторна медицина INSPIRO); академична общност (Медицински университет Варна, Национална спортна академия, Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“), експерти. Координиращ орган на работната група е Министерството на туризма.

Планът следва да обхваща подробен социално-икономически анализ на сектора на медицинския туризъм в България.Този анализ ще разгледа възможностите, предлагани от бързо развиващия се сектор на медицинския туризъм в България. Анализът на текущото състояние на медицинския туризъм в България трябва да включва:

а/ Оценка на предлаганите услуги и инфраструктура:

• Качество на медицинското обслужване;

• Примерен профил на международни пациенти;

• Конкурентни предимства на страната.

б/ Оценка на икономическите ползи:

• Въздействие на медицинския туризъм върху местната и националната икономика;

• Въздействие върху заетостта;

• Възможности за инвестиции;

• Приходи.

с/ Анализ на тенденциите на растеж и бъдещия потенциал:

• Актуални тенденции в медицинския туризъм;

• Бъдещ потенциал за растеж на национално и международно ниво;

• Прогнози за развитието на сектора;

• Нови възможности за разширяване.

д/ Анализ на политическата и регулаторната рамка:

• Преглед на законите, разпоредбите и политиките;

• Идентифициране на пречките и предизвикателствата;

• Въздействие на регулаторната рамка върху сектора.

е/ Препоръки за корекции на политиките:

• Стратегически насоки за подобряване на регулаторната среда;

• Стимулиране на инвестициите в сектора;

• Насърчаване на растежа и устойчивото развитие.

Създаването на силна бранд идентичност е от решаващо значение за една дестинация, която се откроява на пренаситения пазар на медицински туризъм. Това включва разработването на уникално търговско предложение (УТП), което подчертава ключовите предимства от избора на вашата дестинация за медицински грижи. Ефективният маркетинг, осигуряването на качествени грижи, изграждането на стратегически партньорства и използването на технологиите са ключовите елементи за развитието на България като дестинация за медицински туризъм. Ползите са не само за икономиката, но и за имиджа и бъдещето на страната.

Литература:

1. Български Съюз по балнеология и спа туризъм. https://www.bubspa.org
2. Европейска спа асоциация. https://europeanspas.eu
3. Кацарова, С. (2022). Реферат: Възможности за позициониране на България на международния пазар като целогодишна дестинация за здравен, медицински, спа и уелнес туризъм. Медицински университет Варна. https://www.mu-varna.bg/bg/research/documents/2022-proceduri/doktor/siika-katsarova/2.Avtoreferat_bg.pdf
4. Костадинова, T., &Кацарова, С. (2019). Значението на европейския здравен туризъм за развитието на икономиката на благосъстоянието. 4th International Thematic Monograph, 527 – 539.
5. Списание Медицински туризъм. (2023, Януари 10). Най-добри стратегии за привличане на медицински туристи: Изчерпателно ръководство за успех. https://www.magazine.medicaltourism.com/article/top-strategies-for-attracting-medical-tourists-a-comprehensive-guide-to-success
6. Министерство на туризма , България. (2014). * Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2014-2030*. http://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/strategy-bulgaria-2030_25022014.pdf
7. Министерство на туризма, България. (9 октомври 2019 г.). Наредба № 04-14 за условията и реда за сертифициране на „Балнеолечебен (медицински СПА) център“, „СПА център“, „Уелнес център“ и „Таласотерапевтичен център“.
8. Министерство на туризма, България. . Здравният туризъм укрепва физическото здраве и предлага възможности.. https://www.tourism.government.bg/bg/kategorii/novini/zdravniyat-turizum-ukrepva-fizicheskoto-zdrave-na-horata-i-dava-vuzmozhnost-za
9. Национален Статистически Институт&НАционален център за публично здраве и анализи. (2024). Здравеопазване 2024.
10. Пациенти зад граница. (2024). За медиите – кратки факти за медицинския туризъм. https://www.patientsbeyondborders.com/media
11. ReportLinker. (2024). Пазарът на медицински туризъм, доклад . https://www.reportlinker.com/mycart/subscriptionForm?source=c&idreport=279611
12. Закон за туризма. (2020, Февруари 25). Държавен вестник No. 17 (изменение).
13. Световна Организация за туризъм&Европейска туристическа комисия. (2019). Изследване на здравния туризъм. Резюме.