„Колкото и неиздръжлива да е пред силата на разрухата,
в този свят има човечност,
която го осмисля и изпълва с упование.“
Борис Делчев
Ако е останал политик, който желае да промени България към по-добро, ще трябва да се върне при гражданите, които желаят политическо и духовно обновление и антикорупционно, европейско развитие на държавата. Ако има такъв политик, нека поиска прошка от същите тези граждани за компромисите и задкулисните договорки и да се надява да я получи с нов кредит на доверие, този път с лихва. С други думи – необходимо е помирение в редиците на демократичната общност – между политиците от демократичния спектър, които не успяха да разкажат на обществото за споделения модел на управление с политическите им опоненти от ГЕРБ на Борисов, подпиран от ДПС на Делян Пеевски, и несъгласните с такова неуспешно управление техни съмишленици. Ако политиците от ПП-ДБ успеят да убедят демократичното малцинство, че няма да повторят тази грешка и няма да слизат отново в „подземията“ на политическата търговия, за да участват в нов провал от споделена компромисна политика, наречена „политика на възможното“, може да върнат част от разочарованите свои привърженици, които не могат да им простят, че позволиха на политическото статукво, олицетворявано днес от коалиционните партньори в управлението на държавата, да ни върне там, откъдето потеглихме през 2020 г.
Без този акт на помирение в името на успеха в бъдещите президентски избори няма да си върнат загубените над 300 000 избиратели, а България ще получи още един президент, който послушно ще ни дърпа към бездната на евразийската диктатура.
Пред погледа на българските „обществени“ медии, токсични остатъци от едно безуспешно политическо минало, продължават да ни наставляват и управляват с ентусиазма на партизански отряд, който винаги е готов да обере още една мандра. И тези медии внимават да не смутят перисталтиката на своите господари. Като слушам (не желая да ги гледам!) талибаните на десетилетното статукво от телевизионния екран и общественото радио, разбирам, че човекът отдавна е изплувал от първичния бульон, но първичният бульон още не е изтекъл от някои „политолози“, политици и подчинените им журналисти, отдавна загубили срам, но безсрамно имитиращи морал от сантиментални чувства към онези избиратели, които още вярват, че моралът е неотменима ценност и тя може да бъде открита сред българските политици. Етични аргументи не вършат работа на българския политически „елит“, защото политиката е колективна дейност, а моралът е индивидуално качество, което лесно се прикрива сред банда политически развратници.
Моралът е основа на политиката, а личният морал е корона на политическите убеждения, спирачка на изкушенията, съдия на грешките, украшение на благородните подбуди. Поради дефицит на личен морал, политиката напълно разруши своя етичен фундамент. В България тази липса е съдбовна, защото не смущава обществото, няма инструменти за компенсация на дефицита, както и достатъчно независими магистрати, за да ни защитят от мерзавците. Българският народ обръгна на лъжи и манипулации и се затвори в кухнята. Настъпи хронична недостатъчност на нетърпимост към подлеците и кретените в политиката. Деморализацията е масово явление и за морал днес стана срамно да се говори. Българските медии и техните господари-политици нямат нужда от етичен фундамент, защото се интересуват единствено от печалба и власт, която я умножава. Грешен прочит на стоика Сенека, който е казал, че знанието е необходимо само за осигуряване на щастлив живот. Но Сенека е имал етичен фундамент, върху който е надграждал знание. Липсата на почтеност и политическа етика не само деморализира обществото, но се превръща и в заплаха за националната сигурност. На Сенека принадлежи и друга знаменита фраза: .„Живей за другите, ако искаш да живееш за себе си.“
И последно.
Нека е ясно, че болшинството от българския народ не одобрява сегашната управляваща коалиция „ГЕРБ – Ново начало“ и неговите патерици на всички държавни нива. Трябва да се намери път към онова разочаровано, притихнало мнозинство, за да се събуди за подкрепа на промени в управлението на държавата, които ще я насочат по пътя, по който вървят проспериращите европейски държави. За тази цел ни трябва и народен водач, който осъзнава съдбовната си мисия. Не е невъзможно.
Спомнете си какво беше в началото на 1996 година и какво се случи в края – напук на всички прогнози извоювахме победа за президент на демократичната общност – Петър Стоянов.
Sapere vedere!*
Септември 2025
* „Sapere vedere“ е италиански израз, приписван на Леонардо да Винчи, означаващ „да знаеш как да виждаш“ или „изкуството да виждаш“ – дълбок, критичен и проницателен начин за възприемане на света, извън простото наблюдение, за да се проникне в същността на нещата, където са скритите значения.
