Акцент на началната страница
Статията ще бъде включена в секция „В този брой“ в началната страница.
Смисъл на броя: Препоръки за поведение при придобита в обществото пневмония
Използвани съкращения: АБ – антибиотик БТЕ – белодробен тромбемболизъм ДДП – долни дихателни пътища ПОП – придобита в обществото пневмония РИ – респираторна инфекция РИДДП – респираторни инфекции на долните дихателни пътища ХОББ – хронична обструктивна белодробна болест CRP – C-reactive protein MRSA – methicillin-resistant staphylococcus aureus Въведение в понятията / прочети повече
Предисловие: Бяло и черно
„Аз съм спокоен за себе си само като безпокоя другите“ Иван Радоев Иван Динков казваше, че съвестта е доста рядко нещо – като таланта. Ако нямаш талант, трябва да пишеш със съвест. А съвестта е ад. Неспокойната съвест е страдание само за онези, които имат разбиране за нея. Както казваше / прочети повече
Вдъхновение: Болният
Аз съм болен. От години лежа под прозореца плътно затворен. На балкона пред мене – два реда въжа. Крива стряха. Коминът – съборен. Идва есен. Дъждът заваля. Бях ли женен? Къде е жена ми? Къде е златарина, който изля за нашите пръсти две кръгли измами? Аз си спомням далечни, неясни неща! Колко смешни / прочети повече
Бели разкази: При доктора
В гаражчето „При Доктора“ цареше пълно олимпийско спокойствие – празни чаши нямаше. За своите редовни клиенти Доктора наистина беше джипи, а и той така си ги наричаше – моите пациенти! Не можеше да се отрече, че точно им предписваше каквото трябва според диагнозата… На Киро Кирията (търговеца, де) –търговищка. На бай Кочо Овчаров – скоч. / прочети повече
Нова книга: Момчето, което нямаше обувки
В прекалено дългия си живот съм се възхищавал на забележителни футболисти, които са ме привличали със своя футболен талант. Трима от тях са кодирани във вече носталгичната ми памет: Георги Аспарухов, Георги Соколов и Божидар Искренов. Те бяха дълбоко свързани със своето призвание. От играта им лъхаше лекота и вдъхновение. Наскоро „Радостта на народа“ / прочети повече
Самотни във времето: Един позабравен символист
Стефан Константинов Тинтеров – Вен Тин, роден на 22 март 1885 година в Бургас, е български поет символист. Кратък е и житейският му път. В Бургас завършва основно образование. Учи в Пловдив – в класическия отдел на мъжката гимназия. Следва в Софийския университет – Юридически факултет. По време на студентството си дълго време е стенограф / прочети повече
Нова книга: Една необикновено хубава книга*
Често ме питат, защо пиша текстове извън медицината, моя основна професия? Отговарям като Монтен в неговите „Опити”: „Казвам на всеослушание много неща, които не бих искал да кажа никому”. Казано по друг начин, ако премълча думите, които не бива да изричам, страдам от онези, които съм казал. Чрез писането споделям с другите онова, което / прочети повече
Любомъдрие: Идеи и механизми за преход от война към мир в историческа перспектива
Все по-осезаемо става усещането, че дългият период на мир в Европа е към своя край, а междудържавните конфликти отново се завръщат. Войните, съпътстващи разпадането на Югославия през 90-те години, макар и кървави, имаха предимно граждански характер. Днес обаче сме свидетели на класическа агресия между държави, което налага да се замислим не просто върху начините за / прочети повече
Третото око: Тялото и неговите основания (част 2)
Тялото през Средновековието Погледът на философията (теологията) Възгледите за средновековното тяло са повлияни от философията на Платон и от неоплатонизма, които поставят душата над тялото. Ранното християнство възприема идеята за мистичното тяло. Възкръсването на Иисус Христос е поука за всички, вярващи в новия учител. Свети Павел, институционализирал християнството, пише: „[…] и мъртвите ще възкръснат / прочети повече
Третото око: Израел и Палестина – гордиевият възел на Близкия изток (Част III) Евреи и палестинци до 30-те години на ХХ в.
Благодарение на различни конспиративни теории, твърде често ционизмът се възприема в масовото съзнание като част от някакъв световен заговор и съответно като заплаха за човечеството. Разпространението на подобни схващания може да се проследи в прекрасния роман на Умберто Еко „Пражкото гробище“. В него по изключитено вълнуващ начин е представен събирателен образ на XIX-ия в. с / прочети повече