Акцент на началната страница
Статията ще бъде включена в секция „В този брой“ в началната страница.
Грип в сянката на Covid-19
Респираторните вируси са най-често идентифицираните патогени сред пациентите, хоспитализирани с пневмонии, а усложненията от грип са сериозна причина за смърт, дори и в непандемични години. Днешната ситуация обаче е различна – продължаващата пандемия от Covid-19, причинена от новия коронавирус SARS-CoV-2, се наложи като сериозно предизвикателство и претовари здравните системи на всички засегнати страни. Какво можем / прочети повече
Слово и личности
„Честните хора и златните монети си приличат по това, че в смутни времена и едните, и другите изчезват.” Райко Алексиев През настоящата 2021 г., на 15 май, се навършиха 100 години от рождението на Александър Геров (15.05.1919 – 22.12.1997). При написване на името в прозореца на Google до последната изписана буква не се появява / прочети повече
Неделята, която беше в понеделник
Насред потопа – спасителна суша. (Крача до мъжка риза.) Чува се даже – ако се вслушаш. Смирненски кашля наблизо. А аз – виновна, че съм щастлива, топля ръка – в ръката. (Откак се помня, все си отивам – на приказката в средата.) Сега не искам. Сега е важно, че е небрежно прашна, че / прочети повече
В балната зала: Роден от светлината, завърнал се в светлината
Във „Въведение в поезията“ Иван Здравков споделя трепетното чувство, обзело го при прочита на началото на Поезията – безсмъртната Омирова „Илиада“. Тя го привлича неудържимо, потриса го и става негов еталон, чрез великата творба той проглежда за Поезията. Това върховно изживяване е неизличимо и творбата остава за него завинаги образец за Поезия. А Иван Здравков / прочети повече
Малкото е повече: Свинтила означава светлина. Памет за Владимир Свинтила.
Владимир Георгиев Николов с псевдоним „Свинтила”* (29.04.1926 – 13.01.1998) е интелектуалец от втората половина на миналия век, превеждал на седем езика (италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език) и владеещ още няколко, енциклопедист, родолюбец с възрожденско потекло и дух, ренесансов човек, посветил творчеството си на българската култура, народознание и народопсихология. Макар / прочети повече
Беседа – Петър Алипиев: Добрата поезия потъва в живота
Петър Алипиев е роден на 14 март 1930 година в село Босилковци, Русенско. Работи като литературен редактор в Радио София и Държавно издателство „Георги Бакалов“, Варна. В последните години от живота си е на свободна литературна практика, включваща както издаването на собствено творчество, така и множество преводи на автори от световната поезия: Йосиф Уткин, А. / прочети повече
Зограф: Доктор зад обектива
Интуитивно винаги сме усещали, но пандемията показа по драматично конкретен начин, че лекарската професия е всекидневен героизъм, който подобно на този по време на война може да ти струва и живота. Професия, която се упражнява на територията на страданието и ако спасените от теб пациенти я напускат, ти не можеш – оставаш там за следващите… / прочети повече
Самотни във времето: Йордан Стратиев
Йордан Стефанов Стратиев е български поет и преводач, роден е на 21.03.1898 г. в град Асеновград. Завършва гимназия в София и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1921). Владее френски, румънски, сръбски и руски език. От 1923 г. до малко след промените на 9 септември 1944 година работи в Министерството на външните работи – дипломат / прочети повече
Любомъдрие: Интелектуалците в Четвъртата индустриална революция
Катя Михайлова е доцент по социология на комуникациите към катедра „Икономическа социология“ в УНСС. Възпитаник е на Факултета по журналистика и масови комуникации, СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторска дисертация по журналистика през 2006. Преподава социология в УНСС, комуникации в УНИБИТ и методология на научното изследване в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор е на / прочети повече
Незабравимите: БОГАТАШЪТ – ПРАВЕДНИК
Въпреки че от десетилетия колекционирам имена на личности, останали в сянката на историята или изпепелени в блясъка на известните, допреди няколко месеца не бях нито чел, нито чул нещо за Александър Георгиев с прозвище Коджакафалията. Интригува ме случайно името му в статия в интернет и твърдението, че това е най-големият сред дарителите в следвъзрожденското време / прочети повече