Балнеолечение и здраве

Брой № 1 (64) / февруари 2022, Последствията на COVID-19 и балнеология

InSpiro: Последствията на COVID-19 и балнеологияМалко история

 

От дълбока древност по нашите земи е имало преклонение пред лечебните свойства на минералните води. Траките са изграждали нимфеуми, в които са извършвали специални оздравителни обреди. Римляните са познавали силата и значението на минералните води и са строили множество асклепиони, където са се възстановявали след дълги битки.

 

Средновековието е белязано с влиянието на Османската империя и построяването на типичните за този период бани, които населението е ползвало както за хигиенни нужди, така и за лечебни цели.

 

В края на 19. век и началото на 20. век под влияние на западноевропейската култура балнеологията в България е във възход. Появява се първият каталог на минералните води в страната. Изграждат се множество бански постройки. Формира се инфраструктурата на курортните селища. В средата и края на 20-и век балнеолечението и балнеологията бележат голям напредък. През 1948 г. се учредява Централният институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация. Ползвайки опита на руската, немската и френската школа, балнеологията и климатологията се поставят на научна основа. Създадена е специалността курортология, физиотерапия и рехабилитация, днес назоваваща се физикална и рехабилитационна медицина. Защитени са редица научни трудове и дисертации, доказващи благоприятното въздействие на минералните води и лечебните калища при редица социално значими и инвалидизиращи болести. Написани са учебниците по Балнеология и Медицинска климатология, които и до днес широко се използват. В началото на 60 –те години на миналия век е създадено Курортно управление, чийто правоприемник са Специализираните болници за рехабилитация-Национален комплекс. Съвместно с Научния институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация /НИКФР/ изграждат курортната мрежа в страната и се оформя профилировката на курортите. Формирана е лаборатория за анализ на минералните води. Създадена е мрежа от профилакториуми, санаториуми с утвърдени в практиката методики за профилактика, балнео- и климатолечение на редица професионални и социално значими болести.

 

За съжаление в края на 20-ти и началото на 21-ви век здравната реформа в страната доведе до преструктуриране на всички тези лечебни заведение в специализирани болници за рехабилитация, представляващи търговски дружества, с което се загуби тяхната профилировка и се прояви ненужно унифициране на дейността им.

 

Днес балнеолечението представлява основна част от лечебните програми за рехабилитация, прилагащи се в специализираните болници за рехабилитация към Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, намиращи се в балнео- и климатолечебните курорти на страната, в специализираните балнеохотели към Националния осигурителен институт за профилактика и рехабилитация и в съвременните балнеолечебни и СПА центрове, разкрити към хотелските комплекси. Тези съвременни центрове функционират в курортите Албена, Св. св. Константин и Елена, Златни пясъци, Поморие, Хисар, Павел баня, Велинград, Белчин баня, Сапарева баня, Кюстендил, Катарино, с. Баня-Разлог, Огняново, Сандански и др.

 

 

Балнеологията в 21 век

 

В последните 20 години световните тенденции за развиване на туризма показват повишаване на интереса към естествените лечебни фактори като минерална вода, лечебна кал, таласотерапия, лесотерапия, спорт и други. В наши дни урбанизацията, заседналият начин на живот, прекомерната химическа обработка на храните, безразборната употреба на химикали в бита, използването на много лекарства са значими фактори, които увреждат нашето здраве. От друга страна, ежедневният стрес и напрежение на работното място и претоварване на нервната система допълват негативните ефекти върху здравето и психиката на съвременния човек, изразяващо се в потискане на имунитета и повишаване на заболеваемостта. Не е случаен фактът с високата смъртност от COVID-19 в нашата страна. Той се свързва с неправилния начин на живот на съвременния човек. В България процентът на хората с ниска култура на хранене и лоши двигателни навици, доведоха до чувствително повишаване на процента на затлъстяванията, артериалната хипертония, захарен диабет. Посочените факти са в основата на голямата заболеваемост от сърдечносъдови и мозъчносъдови болести, довели да оглавяване на челното място в статистиката по смъртност от тези болести и от COVID-19 в света.

 

 

Оздравителният ефект на курортното лечение

 

То се определя от различните естествени терапевтични фактори, намиращи се на територията на всеки курорт – климат, минерални води, лечебна кал, таласотерапия. В последните години набира инерция и т.нар. лесотерапия, която се обуславя от лечебните субстанции, намиращи се във въздуха – висока отрицателна йонизация, и концентрация на фитонциди във въздуха, отделяни от иглолистните дървета и билковото разнообразие на фона на благоприятни климатични показатели- слънцегреене, температура, влажност и движение на въздуха. Този тип терапия се прилага при хора с хронични белодробни заболявания и за профилактика на стреса. Пример за курорти с благприятни условия за лесотерапия са Чепеларе и Пампорово. Не е случаен фактът, че Родопа планина е включена в световната карта на местата с най-благоприятни условия за лесотерапия от известният японски учен prof. Quing Lee, генерален секретар на Международното общество за природа и горска медицина, президент на Обществото за горска медицина в Япония1.

 

Проведените клинични експерименти и натрупаният голям опит в различните балнео-климатични курорти доказаха благоприятното повлияване на възпалителния процес, болковия синдром, по-бързо и пълноценно функционално възстановяване при дегенеративни и възпалителни ставни заболявания след двадесетдневно балнео- и калолечение в Балчишка Тузла, Поморие, Марикостиново, Баня – Карловско и Кюстендил2-7. Установи се, че този ефект има давност от три до шест месеца, зависеща от тежестта на основното заболяване8. Установено беше, че климато- и балнеолечението при болни със сърдечносъдова патология води до стабилизиране стойностите на кръвното налягане на по-ниски нива, урегулиране на сърдечния ритъм при намаляване на хипотензивната и антиритъмна терапия9. Оказа се, че при болните с метаболитен синдром се постига ефективно редуциране на телесното тегло, понижаване на стойностите на кръвната захар и на липидите в серума10.

 

Основните механизми, чрез които се влияе върху здравето на човека, представляват верига от различни фактори, чието действие е еднопосочно и стимулират саногенезните процеси. Приложението на минералните води основно се дели на питейно и външно балнеолечение. Първото е свързано с дозиран начин на приемане на минералната вода, зависещ от болестта и състоянието на пациента. Второто се извършва под формата на вана/басейн процедура с и без прилагането на хидро и/или аеромасажни дюзи. Класическият начин на приемане на ванното лечение е в спокойна вода. Когато има нужда от засилване на релаксиращия ефект, се добавят билкови препарати под формата на водни екстракти или такива в прахообразно състояние. Когато се цели общо тонизиране на организма се включват хидромасажните дюзи4,5. Важен и много използван метод при пациенти с хронични болести на горни и долни дихателни пътища са инхалациите с минерална вода, самостоятелно или обогатена с морска луга или билкови извлеци11.

 

Факторите, които оказват въздействие при външното балнеолечение, са температурата на водата, хидростатичното налягане, подемната сила и не на последно място химичният състав на минералната вода. Процедурата във вана или басейн с температура на водата 34⁰-36⁰С има подчертано спазмолитичен ефект върху съдове и мускули и подобрява кръвоснабдяването. Хидростатичното налягане предизвиква придвижване на кръв от периферна към централна част на тялото и също води до подобряване на кръвоснабдяването и на функционалното състояние на вътрешните органи4,5,12. Описаните ефекти по неврорефлекторен път предизвикват невро-хуморален отговор, стимулиране на обмяната на веществата и ускорено елиминиране на крайните ù продукти през кожата и пикочо-отделителната система. Обилното изпотяване след процедурата допълнително засилва този ефект. Така по пътя на питейно и външно балнеолечение се постига мощна детоксикация на организма5,12.

 

Важно е да се отбележи, че 80% от минералните води в страната са с ниска минерализация под 1 г/л, което ги причислява към клас слабоминерализирани. Водите с ниска минерализация не натоварват организма с минерали. Но има елементи като флуорът, които лимитират количеството минерална вода за питейно лечение. Най-често срещаните йони в слабоминерализираните води са хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви, калциеви в съчетание с газове като сероводород и радон. Горещите води са богати на силициеви йони под формата на метасилициева киселина, често намираща се в колоидално състояние, благоприятно повлияващо метаболизма в тънките черва. Това съчетание от йони и газове оказва антивъзпалителен ефект4,5,12. Както е известно, именно тънките черва са органът, имащ основно значение за стабилизиране на имунитета. В резултат на балнео-лечението в организма настъпват невроендокринни и имунологични реакции, ангажиращи хуморалния и клетъчно-медииран имунитет, които водят до противовъзпалителен, аналгетичен, антиоксидантен, хондропротективен и анаболен ефект13.

 

Балнеотерапията подобрява ефикасността на имунния отговор, медииран от намаляване на психичния стрес и директно действие, състоящо се в модулирането на анормалното възпаление и засилването на имунната система чрез промени както в клетъчно-медиирания, така и в хуморалния имунитет. Основните промени, демонстрирани върху човешкия имунитет след балнеотерапия, са свързани с повишаване на нивата и активността на клетките, участващи в имунния отговор, като неутрофили и моноцити, и с намаляване на провъзпалителните цитокини, произведени от нерегулирано възпаление13-15.

 

В контекста на казаното става ясно, че балнеотерапевтичните процедури могат да стимулират имунната система, което е от съществено значение за ограничаване на последиците от COVID-1916. Проучване на високо технологично ниво на екип от Италия и Португалия през 2020 – 2021 г. доказа, че сероводородът в минералните води потиска захващането на COVID-19 вируса за рецепторите на клетките на човешкият организъм17. Това проучване идва в момент, когато в много страни се дискутира въпроса за безопасността на средата в балнео и спа центровете. При строгото спазване на протоколите за хигиена и дезинфекция, при осигуряване на перманентна дезинфекция на въздуха посредством UVC лампи и/или системи с активен кислород, би следвало тези центрове безпроблемно да функционират. Към тази система от мероприятия се добавя и активността на сероводорода в прясната минерална вода. Не можем да се предоверим на този фактор, защото знаем, че той бързо се освобождава от минералната вода и ефективността му във въздуха намалява.

 

Както вече беше посочено днес, човек живее в среда с много и то продължителен стрес, а след появата на пандемията от COVID-19 стресът стана перманентен, което е и причината за увеличаване броят на психически разстройства18. Проучвания посочват, че краткотрайният стрес може да окаже положителен ефект върху организма, но хроничният изчерпва защитните му сили19. Стресът предизвиква повишено отделяне на адреналин и кортизол от надбъбрека. При задействане на кортико-адреналната система се нарушават моториката на червата и равновесието на чревната флора, което потиска имунитета. От друга страна, кортизолът стимулира желанието за поемане на по-големи количества храна и натрупване на калории, които, ако няма адекватно физическо натоварване, спомагат за натрупването на мазнини в съответните депа. При определени условия тази мастна тъкан отделя цитокини, виновни за развиването на възпалителни процеси в различни части на тялото и причина за развиващата се цитокинова буря при боледуващите от COVID-19.

 

Провеждането на балнеолечение в курортни условия е свързано с извеждане на пациента от ежедневната стресова среда. Стартиране на рехабилитационна програма с балнеолечебни, физиотерапевтични, кинезитерапевтични и масажни процедури, целящи копиране на стреса и овладяване на симптоматиката на основното заболяване20. Гореописаните мерки и терапевтични процедури са ефективни за прекъсване на порочният кръг стрес → потиснат имунитет → повишена заболеваемост. Силата на естествените природни лечебни фактори не е само в локалното въздействие на минералната вода или на лечебната кал. Това лечение се провежда в курортни условия, където въздействието на климата в съчетание с минералната вода и/или лечебна кал оказват комплексно въздействие върху човешкия организъм, свързано с възстановяване както на физиката, така и на психиката, с възстановяване на имунната защита и повишаване на устойчивостта на организма към различни вирусни и бактериални инфекции21-22. Именно тук е най-голямото предизвикателство пред балнеологията – включването ù в активната профилактика на посочената съдова патология и на други социално значими заболявания, оказали се съществен фактор за тежкото протичане на К-19 инфекцията.

 

Все по-актуален става въпросът за създаване на система от мерки, които да позволят оздравяване на българското население. Не можем да си позволим безучастно да наблюдаваме непрекъснатото влошаване на катастрофалните демографски показатели. Страната ни разполага с невероятен природен ресурс, който би могъл ефективно да бъде използван за развиване на ефективен здравен туризъм. Спешно се нуждаем от разработването на стратегия за оздравяване на населението от детска до напреднала възраст. Докато стратегията стане реалност, може да се стартира с оздравителни програми, които да се изпълняват в балнео и спа центровете към хотелските комплекси, находящи се в балнео-климатичните курорти във вътрешността на страната и по Черноморието.

 

 

Литература

 

  1. „Forest Bathing Cures Covid-19“ | Podcast with Dr Qing Li about Shinrin-Yoku and Forest medicine.
  2. Грозева. А., Балнеолечебни ресурси в Бургаски регион, 2019, изд. „Знаци“, ISBN:978-6197497-31-1
  3. Грозева А., дис., 2011, Проучване физико-химичните свойства на поморийската лиманна кал и лечебния й ефект върху качеството на живот при пациенти с анкилозиращ спондилит и остеоартроза
  4. Едрева В., Д. Кръстева кн. Балнеолечение, водолечение, калолечение, Иврай, С., 200
  5. Кръстева Д., В кн: Калолечение. Мед. и физк. С.,1985
  6. Илиева Е. Съвременен подход основан на доказателствената медицина в поведението и рехабилитацията при дегенеративни ставни заболявания. Физикална медицина, рехабилитация, здраве, 2009,3,19-24.
  7. Fioravanti A, Valenti M, Altobelli E, Di Orio F, Nappi G, Crisanti A, Cantarini L, Marcolongo R .Clinical efficacy and cost-effectiveness evidence of spa therapy in osteoarthritis. The results of „Naiade“ Italian Project.Panminerva Med. 2003 Sep;45(3):211-7
  8. Каралеева Я. Проучване върху икономическия ефект от санаторокурортното лечение върху нефроурологични болди, дис.,С, 1980.
  9. Стаматов,Ст. Биоталасология, изд.Стено, Варна, 2013
  10. Маринкев М., И. Ангелов, Климатичните и балнеологичните фактори в подкрепа на здравето и дълголетието на възрастните хора. Физикална медицина рехабилитация здраве, 2008, 3-4, 26-30.
  11. Грозева. А., Мястото на инхалационата терапия с поморийска луга в педиатричната практика, Национална конференция на асоциацията по физикална медицина и рехабилитация 24 – 27 .10. 2019г. в к.к. Св. Св.Константин и Елена, доклад
  12. Ангелова Т., Влияние на комплексното балнеолечение върху тубулоинтерстициалните нефропатии в стадий на хронична бъбречна недостатъчност. Дис., С, 1986..
  13. Isabel Gálvez , Silvia Torres-Piles  , Eduardo Ortega-Rincón,  Balneotherapy, Immune System, and Stress Response: A Hormetic Strategy? Int J Mol Sci, 2018 Jun 6; 19(6):1687
  14. M Schedlowski , R E Schmidt , Stress and the immune system, Naturwissenschaften; 1996; 83(5):214-20
  15. Ana Vitlic  , Janet M Lord, Anna C Phillips, Stress, ageing and their influence on functional, cellular and molecular aspects of the immune system, Age (Dordr) , 2014 Jun;36(3):9631.
  16. Maccarone M. C., Magro G., Solimene U., Masiero S. The effects of balneotherapy on human immune function: should baths and mud applications have a role during Covid-19 pandemic? Bulletin of rehabilitation medicine. 2020; 97 (3): 22-24
  17. Giulia Pozzi, Elena Massalli, Giuliana Gobbi et all. Hydrogen Sulfide Inhibits TMPRSS2 in Human Airway Epithelial Cells: Implications for SARS-CoV-2 Infection, Biomedicine, Volume 9, Issue 9 (September 2021) – 209 articles
  18. Brooks S. K., Webster R. K., Smith L. E., Woodland L., Wessely S., Greenberg N., & Rubin G. J. The psychological impact of quarantine and how to reduce it: rapid review of the evidence. The Lancet, (2020), 395, 912-920.
  19. Ивановска М., https://www.economy.bg/science/view/46220/Kak-stresyt-uvrezhda-imunnata-ni-sistema
  20. Такева И., Е. Попова, Е. Илиева, Рехабилитация на пациенти с Ковид-19 и пост –ковид симптоми. Сп. Физикална медицина, рехабилитация, здраве, бр.3-4, 2020, 5-1.
  21. Masiero S, Maccarone MC, Agostini F (2020b) Health resort medicine can be a suitable setting to recover disabilities in patients tested negative for COVID-19 discharged from hospital? A challenge for the future. Int J Biometeorol ,2020, oct. 64 (10):1807–1809.
  22.  Maria Chiara Maccarone, G. Magro, L. Tognolo,S. Masiero.(2021) Post COVID-19 persistent fatigue: a proposal for rehabilitative interventions in the spa setting. Int J Biometeorol (2021) 65:2241–2243

 

Вашият коментар