Възможности на калолечението и морелечението за рехабилитация на пациенти с късен постковид синдром

Брой № 1 (64) / февруари 2022, Последствията на COVID-19 и балнеология

InSpiro: Последствията на COVID-19 и балнеологияБългария е страна с повече от 100-годишни традиции в курортното лечение поради изключителното си богатство на благоприятен климат, красива природа и многобройни находища на минерални води и лечебна кал.

 

По Българското черноморие с дължина от 378 км са разположени най-известните ни курортни центровe, предлагащи уникални природни богатства – море, безкрайни плажове, благоприятен климат, минерални води, лиманна кал, луга. Това са Албена, Св. св. Константин и Елена, Златни пясъци, Поморие, Бургаски минерални бани, Слънчев бряг и Св. Влас и перлите от Южното черноморие. В тези курорти функционират целогодишно Специализирани болници за рехабилитация, балнеохотели и хотели с Медикъл спа центрове, прилагащи различни балнеопрограми за превенция и рехабилитация.

 

В последните десетилетия в целия свят все по-популярен и търсен става балнеотуризма. Напрегнатото ежедневие, стреса, обездвижването и увеличаващата се продължителност на живота налагат хората все повече да се ориентират към балнеокурортите за възстановяване на своето здраве и превенция. Пандемията от COVID-19 и неговите усложнения поставя пред нас въпроса как най-рационално да използваме българските балнеоресурси, опирайки се на многогодишния ни опит и научни проучвания. Познаването на нашите курортни фактори, механизма на действието им, методиките при различните заболявания и съчетаването им с останалите физикални фактори – електро- и светлолечение, кинезитерапия, масажи, е залог за пълноценното им прилагане и при възстановяването на пациенти с усложнения от прекаран КОВИД-19.

 

 

 

Цел на настоящата работа е да се обобщят научните данни за ефективността на пелоидо- и таласотерапията и възможностите им за профилактика и рехабилитация при пациенти с продължителен КОВИД-19 синдром.

 

 

Материал и методи

 

България е богата на разнообразни калолечебните ресурси –лиманна кал, торфена и минерално-изворна, с научно доказано ефективно лечебно въздействие при редица заболявания.

 

Исторически калолечението се е прилагало още от дълбока древност. В Египет лечението с кал по данни на папируса „Кахун“ е познато три хиляди години пр. н. е. Древните египтяни използвали образувалата се кал след разливането на р. Нил за лечение на различни заболявания. В Индия с лечебна кал са лекували гинекологично болни от VIII в. пр. н. е., което е отразено в индийската книга „Аюр Веда“ (Книга за живота). Според Гален (II в. н. е.) тялото на болния, за да оздравее, трябвало да се намазва с кал при възпаление, отоци, болки и др. Римляните също широко са използвали калолечението, особено край бреговете на Мъртво море.

 

В по-новата история през 16 в. в Европа се появяват първите курорти, в които се прилага калолечение. Най-голяма популярност то е имало в Италия, където калта е предимно с вулканичен произход. През 17 в. калолечението започва да се прилага във Франция, а през 18 в. в Германия и Чехия. В Русия калолечението се е прилагало още преди 18 в. по бреговете на Черно море и на Кримския полуостров.

 

Основател на научното калолечение в България е проф. Параскев Стоянов, още в 1905 г. той започва да прилага калолечение във Варненския морски санаториум, проучва калонаходищата край Шабла, Балчишка Тузла, Варна и Поморие.  Негови са и първите научни публикации както у нас , така и на международни кворуми. Съществен принос за проучването на българските калонаходища и терапевтичната им ефективност имат Т. Танев, В. Марков, В. Куситасева, Е. Иванова, М. Ангелова, Д. Караколев, Д. Кръстева, К. Щерев, Л. Владева, Г. Задгорски, С. Козарева, А. Продромов, А. Грозева и др.

 

Предимството на българското калолечение е не само ценните видове кал с доказан лечебен ефект , но и възможността за провеждане на комплексно лечение с много други природни дадености – климат, море, слънце , топла морска вода и просторни плажове със ситен и чист пясък. Тези съчетания предопределят и възможностите на нашите морски курорти да са центрове за профилактика и рехабилитация за пациенти с пост-КОВИД-19 усложнения. Световните статистически данни са единодушни, че около 2/3 от пациентите след острия стадии на инфекцията развиват редица усложнения, които продължават да персистират в различен период от 3 – 12 месеца и нарушават качеството им на живот1. Основните симптоми които могат благоприятно да се повлияят със средствата на пелоидотерапията и таласотерапията, в комбинация с други процедури с естествени и преформирани фактори са:

 

  • Нервномускулни
  • Белодробни
  • Кардиоваскуларни
  • Психоемоционални

 

 

Досегашните проучвания показват, че България притежава практически неизчерпаеми количества калолечебни ресурси с разнообразен състав и произход, като голяма част от тях не се използват пълноценно, а друга част вече са унищожени безвъзвратно от неразумната човешка дейност2.

 

Основните калонаходища в България са проучени от специалисти на Научния институт по курортология и рехабилитация през 70-те и 80-те години. По данни на Д. Кръстева в крайморските езера има следните залежи на лиманна кал3.

 

 

 

Шабленско езеро – площта му е 240 дка, калта е с много ценни лечебни качества, силно сулфидна, запаси 235 000 тона.

 

Тауклиман (Русалка) – езерото е сладководно и калта е повече към клас карбонатни сапропели, средно сулфидна, с много добри показатели за балнеоложко приложение, запаси 21 000 т.

 

Балчишка Тузла – високо минерализирана – 65,8 г/кг, средно сулфидна, запаси 26 000 т.

 

Варненско езеро – качествата са добри, но езерото е промишлено замърсено след свързването му с морето и Девня. Водата в езерото е с ниска соленост, има големи запаси от кал около 2 000 000 т.

 

Поморийско езеро /черен слой/ – средно сулфиден, сив слой – слабо сулфиден, добри физични показатели, запаси 1 448 000 т.

 

Атанасовско езеро – средно сулфидна, добри физични показатели, запаси 60 000 т.

 

За съжаление вече повече от 30 години няма проучвания относно количествата и качествата, както на залежите от лиманна кал, така и на другите видове кал в страната.

 

 

Образуване на лечебната кал

 

Лиманната кал се образува в солените водоеми, най-често в крайморските езера, като утаечен продукт. Названието ù произлиза от широко разпространената разновидност на крайморските езера – лимани. Отнася се към неорганичните видове кал. Образува се извънредно бавно – 1 мм за година. Органичната ù материя е за сметка на водораслите и на животинския свят на езерото. Основна роля за формирането ù играят сулфатредуциращите бактерии, особено Vibrio desulfuricans. Той участва в образуването на железния хидросулфид. На него се дължи черният цвят на този вид кал и до голяма степен – лечебният ù ефект. Освен образуването на сероводород и железен хидросулфид, при калообразуването протичат още много други микробиологични и химични процеси. Образуваната лиманна кал е с черен цвят и миризма на сероводород, с алкална реакция, мазна на пипане, с кремообразно консистенция, пластична, с фина структура и незначително замърсяване.

 

 

Структура и химичен състав на лечебната кал 

 

В структурата на лечебната кал влизат три основни съставки: течна – кален разтвор и две твърди – кристален скелет и колоиден комплекс.

 

Калният разтвор е разположен във всички пространства на твърдите компоненти на калта. Производен е на рапата, но обикновенно е по-концентриран от нея. В нея се съдържат биологично активни продукти в резултат на жизнената дейност на микроорганизмите.Кристалният скелет е изграден от неорганични соли: карбонати, фосфати и сулфати. Към него се отнасят глинестите частици с големина от 0.01 до 0.25 mm. Колоидният комплекс е изграден от неорганични и органични колоиди. В лиманната кал се съдържат предимно неорганични колоиди, представени от железни и алуминиево-силикатни съединнения. Към органичните колоиди, които са характерни за органичната кал (торфа), се отнасят: хуминовите кеселини и битумните фракции, органични азотни и въглехидратни съставки и др. Особен интерес представляват биогенните стимулатори на Филатов. Приема се, че са ненаситени мастни киселини: янтарна, оксалова, канелена, оксиканелена, мравчена и др., притежаващи силни стимулационни свойства. В калта се съдържат и естрогенни вещества, които са от растителен и животински произход. Биологично действие оказват и съединения на желязото и сярата, например сероводородът. В калта са доказани и антибиотични компоненти.

 

 

Лиманна кал – биологично действие и приложение

 

Калолечението като метод, познат още от дълбока дръвност, намира широко приложение и в съвременната медицина. Но механизмът на действие върху човешкия организъм все още не е напълно изяснен. Това се дължи на сложните химични, физични, биологични и други свойства на калта и на тяхното комплексно действие.

 

Термичният фактор на калта е обусловен от големия топлинен капацитет, малката топлопроводимост и незначителна конвенция и има основно значение за лечебния ефект на пелоидите. Под действието на топлината се подобрява кръвообращението, трофиката и обмяната на веществата, създават се благоприятни условия за преминаване през кожата на редица химични съединения и елементи.

 

Химичният фактор на калта се определя от нейните химични инградиенти, йони, колоиди, газове, органични вещества и др. Те действат главно по нервно-рефлекторен път, чрез дразнене на екстеро- и интерорецепторите. Чрез радиоизотопни проучвания е установена кожна пенетрация на сяра, йод, хлор, калций, фосфор, натрий, арсен, никел, желязо, магнезий и др., както и включването на някой от тях в тъканните структури. Перкутанната резорбция зависи в голяма степен от функционалното състояние на кръвообръщението, физико-химичното състояние на пелоидите, степента на минерализация, разтворимостта на веществата, рН на средата, температурата на калта и методиката на приложение4.

 

Механичният фактор на калта действа върху организма чрез дразнене на тактилните рецептори, оказва натиск върху тъканите и ускорява лимфния и венозен отток. В механизма на действие на калта не без значение е и лъчистата енергия на наличните радиоактивни вещества, бактериостатично и бактерицидно действие на калта и нейните абсорбционни свойства.

 

 

Методи на калолечение

 

Като сложен природен продукт, въздействащ на организма чрез своите химически, физически,топлинни, електрически и други фактори, лечебната лиманна кал се прилага с различна концентрация,температура, локализация, продължителност и брой на калните процедури.

 

Методът на калолечение се определя от възрастта и състоянието на болния – фаза на белестния процес (остър, подостър, хроничен), състояние на нервна, сърдечносъдова система и придружаващи заболявания.

 

Калолечение на открит (египетски метод). След слънчева баня от 30-60 минути, т.е. след затопляне на кожата и разширение на капилярите, тялото се намазва със загрята от слънчевите лъчи гъста кал в слой от 0.5 – 1 см. Болният стои на слънце или под сенник до влажно напукване на калта. Измива се на душ с топла морска вода или рапа.

 

Кални вани – в практиката много често се използват, като калта се разрежда с минерална, морска или езерна вода-рапа. В Поморие се прилагат кални вани 10-20% суспенсия (смес кал с рапа) при температура 36-38° С, времетраене 15 – 20 минути, схема 2+0, курс 12 – 14 вани.

 

При въздействието на калните вани особено важно значение има химичния фактор на калта, тъй като е по-изразена кожната резорбция на водоразтворимите химични вещества от рапата и от разтворената кал. Промените в организма са по-интензивнни, лечебните резултати при ставно болни са по-добри спрямо лекуваните с апликации. Особено са подходящи при наличие на остеопороза, при подостри състояния с болеви синдром и във всички случаи, когато се налага калолечение с индиферентна температура 36-37° С.

 

Апликационен метод – калната апликация се провежда на специална за целта коритообразна кушетка, върху която има одеало, найлон, памучен чаршаф. Върху него се поставя загрята до 38-42° С кал и тялото се намазва в слой 1 – 2 см. Времетраене на процедурата е 15 – 20 минути, след което пациентът се измива на душ с морска или рапна вода. Калта отдава топлината си бързо и при минимална топлинна загуба. Топлинният фактор при калните апликации действа най-активно, а проникването на водоразтворимите съставки на калта в тялото е по-слабо. Курсът кални апликации е 12 – 14.

 

Апликациите биват:

- цяла – на цялото тяло (без сърдечна област);

- частична – на различни части от тялото (панталон, гащета , ботуши, пояс, яка, шапка и др.).

 

 

Кавитарен метод – този метод се прилага при гинекологично болни, при стерилитет и при заболявания на мъжката полова система. Провежда се със специални инструменти (на д-р А. Продромов).

 

Вагиналният метод е бил известен още в края на ХІХ в. в Русия, Румъния, Франция. Калта, предварително пресята, се пастьоризира или стерилизира в отделни съдове на водна баня и се охлажда до 42-45° С. Във влагалището се въвежда със специален пластмасов инструмент, който също се стерилизира в дезинфекционен разтвор. Вагиналният метод се прилага при гинекологични заболявания и особено при стерилитет при жената, като се комбинира и с цяла апликация на тялото .

 

Ректалният метод се прилага при заболявания на мъжката полова система – простатити, епидидимити, стерилитет и др. При този метод се шприцова калта в ректума с Т- 42° С и пациентът ляга в кална или рапна вана, след няколо часа калта се извежда по естествен начин.

 

Електрокалолечение – с галваничен ток се вкарват в организма положителните и отрицателните йони на калта. Калта се поставя на двата електрода, в специални хидрофилни възглавнички с два джоба – в единия се поставя кал, затоплена до 40-45° С, а в другия – електродът.

 

 

Основните показания за калолечение са следните групи заболявания с голяма значимост:

  • дегенеративни, възпалителни и посттравматични заболявания на опорно-двигателния апарат;
  • заболявания на периферната нервна система;
  • ендокринно-обменни;
  • кожни заболявания и увреждания след химична и термична травма;
  • гинекологични, андрологични заболявания и стерилитет.

 

Редица наши балнеолози в своите проучвания установяват, че с най-голяма ефективност от пелоидотерапията са заболяванията на опорно-двигателния апарат. Те проследяват големи групи от пациенти и установяват много добри резултати под действието на калта от Поморийското езеро, Балчишка тузла, Варненското езеро3-8.

 

Редица автори проследяват експериментално и клинично ефективността на лиманната кал при заболявания и на периферната нервна система и установяват невротрофичния ù ефект9,10.

 

Редица мащабни проучвания в Италия на голям контингент болни, провели балнео- и калолечение, доказват голямата им роля за подобряване качеството на живот на пациентите, намаляване на болничното лечение и приема на медикаменти в период от една година. Съществен принос за изясняване на механизма на действие на калта имат и много автори11-18.

 

Доказан е имуностимулиращият ефект на калололечебните процедури19-22.Механизмът на този ефект все още не е напълно изяснен, но определено е доказано положителното въздействие на хуморалния и клетъчен имунитет при балнео- и калолечение, което е от изключително значение при болните с пост-КОВИД синдром, така и за профилактика на незаразените.

 

Богатият минерален състав на минералната вода и калта допринася за подобряване на мускулната функция и за намаляване на мускулната болка при пациенти след КОВИД-1920.

 

Лиманната кал е мощен естествен физикален фактор, който, благодарение на своето противовъзпалително, обезболяващо, имунорегулиращо и подобряващо кръвообращението действие, с успех се прилага при рехабилитацията на редица заболявания.

 

Много често калолечението се прилага успоредно и с рапата и лугата в рехабилитационната програма на пациентите..

 

Рапа – това е водата над калния пласт в лиманните езера. Химичният ù състав е идентичен с този на течната фаза на калта и морската вода, но се различава от тях по концентрацията на разтворените в нея соли. Това я прави добро терапевтично средство за различни заболявания, чрез къпания в лимана или вани и душове.

 

Луга – това е краен продукт на солодобива в Бургаските и Поморийски солници. При този процес от рапата на лиманните езера в края на лятото в солниците в резултат на изпарение и кристализация на солта остава гъста маслоподобна, без мирис, жълтеникава, възмътна течност с гъстота 31-35 градуса по Боме с относителна маса от 1280 до 1320.

 

Лугата съдържа всички елементи на морската и езерната вода, в различна солева концентрация и йонно съотношение – натрии, калций, магнезий, калий, манган, желязо, хлор, бром, йод, мед, стронций, рубидий, литий, сяра и др . В нея се съдържат и редица други биологично активни вещества, образувани при разпада на планктона в езерото и от лечебната кал в резултат на дифузионните процеси в рапата.

 

Луголечението се утвърждава в медицинската практика след обстойните експериментални и клинични проучвания на С. Бачев23. Принос за изясняване терапевтичната ефективност на различните методи на луголечение имат Ивет Колева, А. Грозева и М. Стойчева24,25.

 

Най-често прилаганите методики за използване на лугата в медицинската практика са електрофорезата с луга, луговите компреси и инхалациите с луга Те почти винаги са включени в рехабилитационната програма на болни със заболявания на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. При тези заболявания с успех се прилагат и вани с луга, магнитно поле през луга, както и масаж с луга25. С успех се прилагат и при рехабилитацията на слединсултна хемипареза, протичаща с мускулна ригидност и контрактура, както и при деца с ДЦП и акушерска парализа.

 

Инхалационният метод с 2% разтвор на луга се прилага с голям успех при заболявания на дихателните пътища – синузити, тонзилити, фарингити и бронхити, както и при възстановяването на пациенти след КОВИД-1926.

 

Добрите лечебни резултати от лечението с луга се дължат на противовъзпалителното ù действие, както и на стимулирането на имунобиологичните защитни сили на организма и на фагоцитарната активност на левкоцитите. Не без значение е и хипосенсибилизиращият ефект, както и стимулирането на регенерацията и ръста на гранулоцитите. При болните се наблюдава и подобряване на трофиката, благодарение на съдоразширяващото действие на лугата, както и понижаване на повишения мускулен тонус, което води до намаляване на спастичните явления и контрактури. Луголечението е един изключително ефективен метод в комплексната рехабилитация на редица заболявания, с ниска себестойност, който е намерил приложение в много здравни заведения и СПА центрове в страната и става все по-популярен и за домашна употреба.

 

Всички тези научни данни и натрупан практичен опит ни дават основание да препоръчаме при пациенти с късен пост-КОВИД-19 синдром , изразяващ се с мускулни болки и слабост и постоянна умора, процедури на базата на лиманна кал, луга, морска вода и рапа. Препоръчителният минимален престой е 10 – 14 дни, за да се постигне положителна динамика .

 

При проблеми с дихателната система след КОВИД-19 препоръчваме инхалации с 2% разтвор на луга, или престой в солна стая, както и инфрачервена сауна.

 

При пациентите с нервно-мускулни усложнения е показана и електростимулация на отслабените мускулни групи и магнитотерапия при скованост на ставите.

 

Професионалното и индивидуално прилагане на кинезитерапия според капацитета и състоянието на болния е задължително. Белодробната рехабилитация, както и прилагането на аналитични и общоукрепващи упражнения, подводна гимнастика и масаж са особено подходящи да се включват в комплексната рехабилитационна програма на пациентите с пост-КОВИД синдром.

 

Не без значение за възстановяването на пациентите е и фактът, че чистият морски въздух в курортите по нашето Черноморие, оказва благоприятно влияние и на сърдечносъдовата и нервната система. С. Стаматов установява в своите многобройни проучвания, че под влияние на морския климат се активира и неспецифичната имунобиологична активност на организма27.

 

 

Заключение 

 

Броят на пациенти, прекарали КОВИД-19 в България, е над 600 000 според официалната статистика към 01.02.2022 г. и е наложително здравната система да акцентира вниманието си и върху пост-КОВИД синдрома и неговата рехабилитация. Българските балнеокурорти предлагат много възможности за възстановяване на пациентите с пост-КОВИД синдром. В тях са разположени множество специализирани болници за рехабилитация, балнеохотели и Медикъл СПА хотели с необходимия медицински персонал, техника и апаратура. Наличието на клинични пътеки за рехабилитация за ОДА и централна и периферна система към НЗОК и Програмата за рехабилитация на НОИ за работещите са подходящ вариант за здравноосигурените пациенти. Насочването на тези пациенти към балнеокурортите от личните лекари и специалистите е изключително важно за възстановяването им и връщането им към нормално ежедневие.

 

 

Литература:

 

  1. Такева И., Е. Попова, Е. Илиева. Рехабилитация на пациенти с Ковид-19 и пост –ковид симптоми. Сп. Физикална медицина, рехабилитация, здраве,бр.3-4,2020, 5-17
  2. Грозева А. Балнеолечебни ресурси в Бургаски регион, 2019, изд. „Знаци“, ISBN:978-6197497-31-1.
  3. Кръстева. Д. В кн: Калолечение. Мед. и физк. С.,1985
  4. Грозева А., 2011. Канд. Дисертация. Проучване физико-химичните свойства на поморийската лиманна кал и лечебния й ефект върху качеството на живот при пациенти с анкилозиращ спондилит и остеоартроза
  5. Грозева А, Е. Илиева,Ролята на пелоидотерапията за подобряване качеството на живот на пациенти със заболявания на опорно-двигателния апарат. Сп. Физикална медицина, рехабилитация, здраве, бр.1, 2012
  6.  Дафинова Я. Канд. Дисертация,1982 г. Проучване лечебния ефект на импулсното магнитно поле и калолечението по египетски метод при ревматоиден артрит.
  7. Grozeva A., Beer A.M., Zagorchev P., Lukanow J. Action of water extract from Pomorie mud on the spontaneous contractile activity of smoothmuscle strips of guinea pig stomach, Physikalische Medizin, Rehabilitatiosmedizin, Kurortmedizin 5, 2005
  8. Илиева Е. Съвременен подход основан на доказателствената медицина в поведението и рехабилитацията при дегенеративни ставни заболявания. Физикална медицина, рехабилитация, здраве, 2009,3,19-24.
  9.  Маринкев М.И. Ангелов. Климатичните и балнеологичните фактори в подкрепа на здравето и дълголетието на възрастните хора.Физикална медицина рехабилитация здраве, 2008,3-4,26-30
  10. Грозева А., М. Стойчева. Възможности за профилактика и рехабилитация на диабетната полиневропатия в курорта Поморие. VII конгрес по физикална и рехабилитационна медицина с международно участие, Сандански, 07-10.11. 2013г.
  11. Pizzoferrato A, Garzia I, Cenni E, et al. Beta-endorphin and stress hormones in patients affected by osteoarthritis undergoing thermal mud therapy,Minerva Med. 2000 Oct;91(10):239-45.
  12.  Bellometti S, Poletto M, Gregotti C, et al. Mud bath therapy influences nitric oxide, myeloperoxidase and glutathione peroxidase serum levels in arthritic patients.Int J Clin Pharmacol Res. 2000;20(3-4):69-80.
  13. Grigor‘eva VD, Mamiliaeva DR. The use of low-temperature pelotherapy in the treatment of patients with rheumatoid arthritis Vopr Kurortol Fizioter Lech Fiz Kult. 1995 Jan-Feb;(1):20-
  14. Grassi M, Lucchetta MC, Rini GB, Raffa S. Fangotherapy in chronic degenerative rheumatic diseases,Clin Ter. 2003 Jan-Feb;154(1):45-8
  15.  Fioravanti A, Valenti M, Altobelli E, et al. Clinical efficacy and cost-effectiveness evidence of spa therapy in osteoarthritis. The results of „Naiade“ Italian Project.Panminerva Med. 2003 Sep;45(3):211-7
  16. Bagnato, G., et al. Clinical improvement and serum amino acid levels after mud-bath therapy.Int J Clin Pharmacol Res. 2004;24(2-3):39-47.
  17. Profir D., Marin,V., Surdu,O. The influence of mud therapy on hormonal status in patients with chronic inflammatory rheumatism.36 th Congress of the International Society of Medical Hydrology & Climatology, 49 ,Porto, 2008
  18. Barnatskiĭ VV. Peloid therapy in various temperature modes in rehabilitation of patients with seronegative spondylarthritisVopr Kurortol Fizioter Lech Fiz Kult. 2007 Mar-Apr;(2):712
  19.  Galvez I, Torres-Piles S, Ortega E (2020) Effect of mud-bath therapy on the innate/inflammatory responses in elderly patients with osteoarthritis: a discussion of recent results and a pilot study on the role of the innate function of monocytes. Int J Biometeorol 64(6):927–935.
  20. Masiero S, Maccarone MC, Agostini F (2020b). Health resort medicine can be a suitable setting to recover disabilities in patients tested negative for COVID-19 discharged from hospital? A challenge for the future. Int J Biometeorol 64:1807–1809.
  21. Maccarone M.C., Magro G., Solimene U., Masiero S. The effects of balneotherapy on human immune function: should baths and mud applications have a role during Covid-19 pandemic? Bulletin of rehabilitation medicine. 2020; 97 (3): 22-24.
  22. Maccarone M.C, G. Magro, L. Tognolo, S. Masiero.(2021) Post COVID-19 persistent fatigue: a proposal for rehabilitative interventions in the spa setting. Int J Biometeorol (2021) 65:2241–2243
  23. Бачев, С.Г. Фармакологическое изучение препарата полиминерол. Канд.Дис.,Л.,1964
  24. Колева И. Канд. Дисертация,2004г. Физикалните фактори в профилактиката, лечението и рехабилитацията на болни със захарен диабет и диабетна невропатия
  25.  Грозева А., М. Стойчева. Приложение на Поморийската луга в лечебната практика,Научна конференция Светът на солта, септември 2012г. Поморие
  26. Грозева А. Мястото на инхалационата терапия с поморийска луга в педиатричната практика. Национална конференция на асоциацията по физикална медицина и рехабилитация 24 – 27 .10. 2019г. в к.к. Св. Св.Константин и Елена,доклад
  27. Стаматов, С.1996. Морелечение (Таласотерапия). Варна, Изд. Бряг принт.

 

Вашият коментар