Акцент на началната страница
Статията ще бъде включена в секция „В този брой“ в началната страница.
Време е за превенция и рехабилитация чрез балнеология. Борбата с Covid–19 не включва само ваксини!
Насърчаване на използването на здравни (балнео-спа) дестинации и климатичните курорти в Европа (в т.ч. и България), за подпомагане на зелен, активен и свързан със здравословния начин на живот туризъм. Европа се оказва най-старият и най-големият спа пазар в света, с 30 % от световните термални и минерални извори. Редица държави от ЕС са изправени / прочети повече
Ролята на балнеолечението за възстановяване здравословното състояние на човека
Балнеологията е древна наука със съвременно звучене. Балнеолечението е известно от древността. По нашите земи има много находища на различни по състав и температура минерални води, бликали още по време на траките. Много артефакти потвърждават интереса на древните народи, обитавали нашите земи, към минералните води. Преди няколко години се откри най-големият нимфеум на Балканите при / прочети повече
Добрата книга е огледало за душата ни
Често се обяснявам в любов към книгите, а не остава достатъчно свободно време да прочета всичко, което чака по рафтовете на домашната ми библиотека. Книгите по тях се множат като попови лъжички, а времето за свещена самота не достига. Добрата книга и мирисът на печатарско мастило спасяват от ранна мозъчна смърт и бързо / прочети повече
КЪЛНА ВИ СЕ…
Кълна ви се – аз всичко бих повторил. Аз всичко бих отново изживял, излюбил, изпътувал, изговорил, измолил и изплакал, и изсмял. Аз бих повторил целия си дивен и кратък, кратък свой живот до днес със същия безмилостно наивен и въпреки това измерен жест. Не съжалявам – както съм заставал, пак бих застанал, малък и / прочети повече
В балната зала: Моите релси са думите
Владимир Попов е сред най-стойностните поети от своето поколение, което започва творческия си път в българската литература в края на 60-те и първата половина на 70-те години на миналия век. Той се появява с малко закъснение в сравнение със своите връстници, но достатъчно убедително, за да направи впечатление със зрелостта на лириката си. Владимир Попов / прочети повече
Беседа: Човекът в ъгъла. Разговор с Борис Христов.
БОРИС ХРИСТОВ е роден на 14 август 1945 г. в с. Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник и българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работи като учител, като журналист и редактор в Студия за игрални филми „Бояна“. Автор е на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 79) и „Честен кръст“ (1982), / прочети повече
Зограф: Незабравимото архитектурно бюро Йорданов – Овчаров.
Автор: Арх. Митко Анатолиев, докторант в ДП „Теория и история на архитектурата“, НБУ Арх. Йордан Д. Йорданов е роден в Сливен през 1888 г. През 1911 г. завършва политехниката в Мюнхен. След завършването си работи в главна дирекция на ж.п. и пристанищни строежи с прекъсване по време на войната. През 1920 г. започва / прочети повече
Музика: Из историята на джаза – 25. Стан Гец (1927 – 1991) (първа част)
Стан Гец, един от най-талантливите тенор-саксофонисти на 20 век, е известен с прозвището Звукът (The Sound). Саксофонът на Гец пленява с топлия си тон, със стройните си фрази и с неизчерпаемото си въображение, което обаче никога не губи чувство за мярка, без да попада в клопката на общите места и клишетата. Гец се слави като / прочети повече
Незабравимите: Академикът с гимназиално образование.
„Нанчо Донкин – под тоя псевдоним се крие един стар наш културен и обществен деец, добър и трудолюбив книжовен работник, извънредно почтен и достоен за уважение българин – Никола Начов”. Това са думи на академик Петър Динеков от една негова кратка рецензия за книга на Никола Начов от 1934 година, когато той, току що / прочети повече
В името на Бога, вярата и отечеството (Архиепископ Петър Парчевич – католическият мисионер на свободата). Част II.
Австрийският владетел Фердинанд III, който е и император на Свещената римска империя на германските народи, първоначално се отнесъл въздържано към предложенията на Парчевич поради редица конюнктурни съображения, свързани с обстановката в Европа скоро след края на 30-годишната война (1618 1648). Същевременно към мисията на Парчевич проявяват сериозен интерес испанският посланик във Виена граф де Ломеарес, / прочети повече