Хари Харалампиев
Нова книга: Момчето, което нямаше обувки
В прекалено дългия си живот съм се възхищавал на забележителни футболисти, които са ме привличали със своя футболен талант. Трима от тях са кодирани във вече носталгичната ми памет: Георги Аспарухов, Георги Соколов и Божидар Искренов. Те бяха дълбоко свързани със своето призвание. От играта им лъхаше лекота и вдъхновение. Наскоро „Радостта на народа“ / прочети повече
Нова книга: Поетът и критикът
Никола Иванов – този просветен монарх в полето на литературната критика ни поднася нещо необикновено – творческия и житейския път на Иван Динков – храбрият поетичен идалго, „българин на два етажа – с таван и зимници”, в поезията на когото има не сълзи в очите, а очи в сълзите. В дни / прочети повече
Нова книга: По сложните серпентини на живота
Често ме питат, защо пиша текстове, извън медицината, моя основна професия? Отговарям като Монтен в неговите „Опити”: „Казвам на всеослушание много неща, които не бих искал да кажа никому”. Казано по друг начин, ако премълча думите, които не бива да изричам, страдам от онези, които съм казал. Чрез писането споделям с другите онова, което мисля, / прочети повече
Малкото е повече: Бляскава Испания
Футболът е вълшебно огледало, в което намираме отразени собствените си мечти, лице и душа. Нещо повече: Той е една от най-красивите версии на безсмъртието. Пишейки тези редове, все още не е заглъхнало ехото от финалната битка на седемнадесетото европейско първенство по футбол, все още не са заглъхнали вълненията, а заедно с тях и коментарите / прочети повече
Беседа: Поезията е вдовицата на живота
Не крия. Таях в себе си носталгичния порив да бъда с Иван Динков. Казвам носталгичен, защото той и неколцина още са поетите на моята младост. Те, но най-вече той и Константин Павлов ми разкриха поетичните хоризонти, направиха ме чрез стиховете си, вярвам, малко повече човек. С Динков съм. Както обикновено е вглъбен. Отдалечил / прочети повече
Самотни във времето: Памет за Бизанти
Паметта – това истинско чудо на безсмъртието, не ни позволява да забравим хора и събития. Преди време долетя вестта за смъртта на либийския адвокат Осман Бизанти – единият от защитниците на българските медицински сестри по СПИН процеса. И до днес пазя жива паметта си за него. Бизанти беше дълбок и чувствителен, в непрекъснат диалог / прочети повече
Любомъдрие: Автомобилистът Разколников
По данни на „Амнести Интернешънъл“ през последното десетилетие по света от автомобили са убити над един милион души. В потока на моторните превозни средства е разтворена престъпност. Разтворът е по-наситен, отколкото може да се предполага. Жестоката статистика навява мисълта, че бушува най-абсурдната война. Ражда се автомобилистът Разколников. Съществен дял от транспортната престъпност, следствие на / прочети повече
Малкото е повече: И се търкулна сълза по лицето (памет за Иван Динков)
Колчем съм искал да разкажа за свое преживяване или пък за близък човек, толкова пъти са ме осенили мислите, принадлежащи на писателя Константин Константинов: „Споменът не е мъртвина. Той е другата действителност, в която присъстваме“. Добавям: Споменът е първичната връзка с човека, живата вода на нашата памет. Приятелят, за когото пиша, не е / прочети повече
Зограф: Изкуство, което вдъхновява
Да притежаваш привилегията да се докоснеш до сътвореното от Александър Димитров, а заедно с това – да споделиш видяното, това вече е израз на висша привилегия, на безценен нематериален подарък. Изложбата, организирана от престижната галерия „Сигна“ и озаглавена „Къде отиват мечтите“, ни убеждава, че чрез многостранния си талант Александър Димитров е овладял пластичния език, / прочети повече
Незабравимите: Никола Радев – аристократът
В своята забележителна мемоарна книга „Път през годините“ поданикът на изящната словесност Константин Константинов пише: „Съдбата ни е дарила с най-голямата утеха: паметта – това истинско чудо, което е един от образите на безсмъртието“. Паметта не ни позволява да забравим хора и събития, затова искам да разкажа за Никола Радев – този истински аристократ / прочети повече