Зограф: Незабравимото архитектурно бюро Йорданов – Овчаров.

Автор: Арх. Митко Анатолиев, докторант в ДП „Теория и история на архитектурата“, НБУ

Арх. Йордан Д. Йорданов е роден в Сливен през 1888 г. През 1911 г. завършва политехниката в Мюнхен. След завършването си работи в главна дирекция на ж.п. и пристанищни строежи с прекъсване по време на войната. През 1920 г. започва частна практика съвместно с арх. Сава Овчаров (просъществувало до 1948 г.¹). Умира през 1969 г.

Арх. Сава Овчаров е роден в Калофер през 1892 г. През 1914 г. завършва архитектура във Виена. Участва като доброволец в Балканската война (1913) и в Първата световна война. През 1918 г. започва работа в Софийска градска община. През 1920 г. откриват заедно с арх. Йордан Йорданов съвместно архитектурно бюро. (до 1948 г.) От 1950 г. до смъртта си е ръководител на ателие в „Главпроект“ в София². Умира през 1964 г.

В брой 53 и 56 на списанието разгледахме съответно работата на архитектурно бюро Васильов – Цолов и бюро Белковски – Данчов, а с този текст ще разгледаме приноса на архитектурно бюро Йорданов – Овчаров. И в предните две статии беше отбелязано, че нашата архитектурна школа след Освобождението е плод предимно на академичната подготовка на първите завършили български архитекти по немските земи и настоящият текст ще е още едно доказателство за това, как връщайки се в родината, завършилите образованието си архитекти организират работата си в така наречените проектантски бюра, обикновено съставени от двама архитекти. Настоящият пример не е изключение – бюро от двама колеги, наименувано с техните имена „Йорданов  ̶  Овчаров“.

Европа като културна среда предполага свободно движение на нейните субекти, от една страна, както и делението на единната общност на по-малки общности, а оттам и на подобщности. Както и в предходните два примера, обвързването на творците в тандем се случва по определени нравствени, културни, географски, философски и творчески белези, така и тук може да търсим паралел. Арх. Йорданов завършва образованието си в Мюнхен, докато арх. Овчаров във Виена. Макар и в различни държави /Германия и Австрия/, и двамата са плод на южняшкия маниер на обучение по немските земи. Изразът немски земи следва да се разглежда като система от хуманитарни културни връзки между немскоезичните народи, а не като национални държави. Друг общ културен белег между двамата е културната среда на юг от Стара планина /Калофер и Сливен/ като сходство в средата, в която са израснали, бита и традицията, заложила в тях определени модели от детството.

Разбираме, че всъщност колаборацията между творческите колективи се извършва не на еднакви, а на сходни разбирания. Връзките за изграждането на тандем са чисто хуманитарни. В това общо разбиране за протичане на културните отношения се крепи в частност европейският културен модел – чистите хуманитарни връзки в хоризонтално и наследствено отношение. Културен модел, пренасящ и моделиращ през епохите знанията, традициите, оби-чаите и отношенията. От Сред-новековието Европа изглежда надробена общностно, но и в същото време обединена, именно в нейните различия, тогава се поставят основите на насоките за развитие на споменатия модел. През дълъг период от време в България науката не се е занимавала, или то ако го е правила, не е било в такъв обем, с хуманитарни трудове и изследвания. Това е и една от причините към днешна дата трудно да се сформират колективи, при които да цари уважение в разликите на мислене на човека към другите и към заобикалящия го свят. Така, както споменахме в статията, посветена на Белковски – Данчов, за маниера на изграждане на „Комплекс България“ и реакцията на архитектурата към околното пространство като отражение на начина на мислене на интелигентните хора, а именно адекватна и културна реакция към средата.

Йорданов – Овчаров имат доста завършени обекти, като от тях се открояват:

Пристрояването на Българската академия на науките (1925 ̶ 29); Търговско-индустриалната камара, гр. Бургас (1931); Общински дом Сливен (1931); Домът на правниците в София (1933); Пощенската палата в Пловдив (1937) (оригиналът е преди реконструкцията); Минералната баня в Карлово (1939); Македонският дом в София (1939); бившата учителска каса, София (1939) и др.

Разширението на сградата на БАН

През 1925 г. е проведен конкурс с цел разширяването на съществуващата сграда на Българската академия на науките (БАН). Съществуващата към онзи момент сграда е разширявана два пъти преди провеждането на конкурса. Така в ситуационно решение вече изградената сграда към 25-та година представлява обемът на ъгъла на бул. Цар Освободител и ул. 15-ти ноември. Тандемът Йорданов – Овчаров печели конкурса с мото „БАН“, участват и с втори проект, класиран на трето място (тъй като връзката със старата сграда е оценена като „насполучлива“, стр.52, Пеневска В. и колектив, София, 2019 г.). Задачата по изграждането на така нареченото разширение никак не е лесна. От една страна, съществуващото крило трябва да бъде запазено напълно, от друга, новото да приюти функция на нови пространства, представителна зала, която изисква определения представителен достъп от функционално и семиотично естество. Общата нова площ на „пристройката“ е 1170 кв.м., надхвърлящ съществуващата сграда. Други фактори, които следва да бъдат съобразени, са от композиционен характер: как двете крила, въпреки наклона на съществуващия терен, да бъдат в съзвучие, като се образува единен ансамбъл. Трябва да се отбележи фактът, че преди конкурса са извършени промени по регулацията на лицето на имота на БАН, като ул. „15-ти ноември“ трябва да отстъпи назад, съответно и новопредвиденото крило на сградата, за да открие визуален „фронт“ от пл. „Народно събрание“ към катедралата „Ал. Невски“.

Общ план на сградата на БАН. С номер III е отбелязана пристройката на Йорданов – Овчаров.

Източник: Сградата на БАН, Веселина Пеневска и колектив, София, 2019 г.

Така пред творците се поставя задача, сходна на задачите на бюрото Белковски – Данчов с к-с България и на Васильов – Цолов с Българската народна банка. Как сградата да реагира подобаващо на околното пространство, като съчетае новото и старото. Докато предните две ателиета извършват интервенцията в своите задачи, съответно Белковски – Данчов в един умерен модернизъм, а Васильов – Цолов в една осъвременена и модернизирана класика, то тук подходът е друг, почти пълно повтаряне на стилистиката от съществуващото крило в новото, като създават и ос на симетрия, характерна за периода на неокласиката. Така се получава един завършен ансамбъл с класически маниер, при който се получава така, че новото крило притежава централен „ризалит“, с колони и представителен вход, и добавен огледален образ на съществуващото такова. Сградата на БАН все пак е завършена в 1927 г. и носи своя класически почерк на първите проекти на бюрото, докато техният апогей на творчески търсения ще настъпи при сградата на Пощенската палата в Пловдив, където двамата твор-ци ще съчетаят функционалността и модернизма, комбинирани с темата за реакцията на новото с околното пространство.

Сградата на БАН около 1930 година

Търговско– индустриалната камара в Бургас

Сградата представлява образец от времето на 30-те години, попадащ в категорията „осъвременена класика“³, като е заложено на пропорциите и семплата декорация. По времето на 30-те години в България освен авангардните течения с приетото общо название Модернизъм, паралелно се срещат сгради в класически дух, притежаващи ос на симетрия и класически детайл, проведен до опростеност. Този маниер се използва предимно за държавни и обществени сгради, както и в отделни случай на представителства на определени институции.

Търговско–индустриалната камара в Бургас 

Използването на модерните принципи в архитектурата за посочения тип сгради ще стане възможен едва след Втората световна война с появата на така наречения следвоенен модернизъм. Сградата на камарата в Бургас излъчва монументалност с подчертан пищен детайл, което говори за познания и майсторство, както и за един подход на изследване на класическата архитектурна форма.

Подобен маниер откриваме и в Общинският дом в Сливен /Сегашна сграда на Община Сливен, по-късно към нея е пристроен атиков етаж/, но със значително по-семпъл детайл, както и в сградата на Учителската каса в гр. София, находяща се на пл. Славейков, при която творческите търсения достигат и до едно ниво на еклектизъм в използването на различните архитектурни форми, но    въпреки всичко, различията са изследвани, съпоставени и пропорционирани  и между тях съществува синхрон, въпреки различията.

Учителска каса – пл. Славейков, гр. София

Друга значима сграда в тяхното творчество е Пощенската палата в гр. Пловдив⁴ (Преди да бъде реконструирана през 70-те години). Тя представлява нещо различно от горните примери, тук идеята за класика е изоставена, като е търсен един вид умерен модернизъм. При нея е изведена идеята за чистата форма и игра с пропорцията, чистите, лишени от декорация стени и членението на фасадата, ясно изразено и в степенуването на различните етажи. Тя е реализирана в резултат на спечелен конкурс.

Снимка на пощенска палата в гр. Пловдив преди реконструкцията от 70-те

Както вече споменахме, докато разширението на БАН е техният първи голям опит в решаването на мащабни задачи, проведен в началото на тяхното творческо търсене, то тук при пощенската палата творческото търсене отвежда тандема в друга посока и на друго ниво. Тук, в този пример, се смесват новото и старото, модерното и класическото, монументалността и ефирността. Видно и от снимката по-долу, Пощенската палата „лежи“ спрямо съществуващата застройка по подобаващ начин, като няма конфликт между новото и старото. При овладяването на ъгъла между двете улици, едната от които главна за града, е направен отстъп и е играно с пластичността на формата и обема. Сградата е изградена от „чисти“ и ясни паралелепипеди, детайлът е сведен единствено до знаковост, като няма нищо излишно. Голямо завоевание в творческо отношение е запазеният южняшки характер на местонахождението ѝ, въпреки семплата и изчистена визия.

Интериорът на салона в Пощенската палата – Пловдив

Скица на Пощенска палата – Пловдив

Докато другите два разгледани примери извървяват един логичен път в тяхното творчество, една плътна линия, която те следват, то, както твърди Б. Стоянов, тук двамата творци извършват творчески търсения в голям диапазон от възможностите на класиката до възможностите на авангардните течения за периода.

Краят на 20-те, 30-те и началото на 40-те години са свързани с подем в културния живот в България. От посочените примери в статията, както и в предходните две такива от поредицата, се добива впечатлението за една висока образованост и интелигентност на периода, архитектурата като най-отчетлив цивилизационен знак „улавя“ посоката и днес по оставеното тогава ние може да съдим за духа на времето.

Литература:

1. https://bg.wikipedia.org/wiki/Сава_Овчаров – портрет на арх. Сава Овчаров
2. https://bg.wikipedia.org/wiki/Българска_академия_на_науките#/media/Файл:Bulgarian_Academy_of_Sciences_1930.jpg – Фотография сградата на БАН около 30-те години
3. https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/988-130-години-от-рождението-на-арх-йордан-йорданов – снимка на учителската каса пл. Славейков
4. https://www.faragency.bg/news/16337749939538/ivan-penkov-prenasya-balgarskiya-bit-v-stenopisite-na-targovsko-industrialnata-kamara-v-burgas – снимка на сградата на Търговско – индустриалната камара – Бургас, през 30-те години.
5. https://foundationbma.org/index.php/2019/12/04/poshta-plovdiv-1937/ – скица на пощенска палата – Пловдив
6. http://plovdiv-fotohronika.blogspot.com/2017/01/blog-post_87.html – снимка пощенска палата – Пловдив
7. Сградата на БАН, Веселина Пеневска и колектив, СОФИЯ, 2019 г. – източник на данни и портрет на арх. Йордан Йорданов
8. Съвременна архитектура, Борислав Стоянов, София, Техника, 1977 г.

1 През този период повечето ателиета на частна практика прекратяват дейността си поради изменените социално-икономически условия. Проектантите след промените са обединени под ръководството на държавата в различни проектантски организации, а частната практика е ликвидирана.

2 Библиографичната справка за двамата архитекти е взета от книгата СГРАДАТА НА БАН, Веселина Пеневска и колектив, СОФИЯ, 2019 г.

3 Осъвременена класика – определение, дадено от Борислав Стоянов в книгата „Съвременна архитектура“, София, Техника, 1977 г.

4 Срещано паралелно название телеграфопощенска палата Пловдив