„Кой чужд народ ви е симпатичен?
Българският.“
Константин Павлов
Константин Павлов е един от моите духовни стожери, Учител по достойнство, който ненавиждаше самодоволния конформизъм и посегателствата върху свободата да говори онова, което мисли.
Константин Павлов отдавна не е име, а титла за мъжество, почтеност и духовна висота.
Малцина са творците от последните 70 години, които могат да претендират за тази титла, за висотата на неговия талант, за непомерните нива на неговия личен и творчески интегритет.
Днес Константин Павлов липсва повече от всякога.
Учителите си отиват телом, но остават в сърцата като молитва.
Като крайъгълен камък, който сочи пътя.
Докосването до Константин Павлов е взривоопасно, защото при досег с неговото слово духът спира да блуждае и навлиза в неспокоен период на постоянна, високочестотна, целенасочена вибрация.
Константин Павлов е като пулсоксиметър за сатурацията на духа, „последният скептичен просветител“ на българите.
Когато четеш неговите стихове, записки, интервюта, разбираш дали страдаш от духовна недостатъчност.
Робството не е стаж за бъдеща демокрация, казваше Константин Павлов, докато огромната част от българските интелектуалци останаха роби на партийната дисциплина и ретроградно единомислие.
Свободните духове бяха няколко „подземни“ личности като него, които изживяха съзнателния си живот в „утробата на кита“ и най-елитният дух сред тях беше Константин Павлов. В утробата нямаше лакеи, но „демокрацията“ направи някогашните лакеи – днешни господари. На своите „господари“ Константин Павлов не прощаваше. Не прости и на послушните жертви.
Коя съдба ви се вижда най-вече за оплакване?
Съдбата на моите колеги.
Безпощадната ирония и сарказъм на неговата поезия е насочена към бездушните лицемери и безхарактерни лакеи, но в нея има любов и грижа за човека, повик за граждански морал и лични добродетели.
Днес в „подземията“ и в „утробата“ е пусто, защото никой вече не влиза в нея. Неуютно е за зайци, а послушните вълци смениха кожите си.
След Константин Павлов хлябът стана по-сладък от честта и достойнството.
Дълго живяхме в морален релативизъм и законът на племето беше над всичко. Преди, когато не знаехме кой е Константин Павлов, и днес, когато знаем кой е, пак не го четем, защото все още е опасен за четене.
Опасен е за онези, на които племенният вожд определя законите на племето.
Стиховете и мисловните фрагменти на Константин Павлов са опасни за всеки, който оставя мисленето за другите.
Патриархалният племенен закон срещу волята на свободния индивид.
Съвестта е винаги в съгласие с племенните обичаи, казва Бъртранд Ръсел.
Варварство срещу цивилизация.
Украйна е бойно поле на съвременното варварство срещу цивилизацията, срещу правото на един народ да живее по законите на модерния свят.
Каквото и да ви говорят, мислете със собствения си разсъдък. Направете най-лесния избор – Доброто или Злото.
Вслушайте се в гласа на собствената си съвест. Представете си за миг, че един от вашите най-близки хора е някъде там, в мазетата на Мариупол, без вода и храна, че детето ви е сред онези над 4 милиона деца, които са напуснали родните си места в различни посоки, че ваш приятел, роднина, член на вашето семейство е в неизвестност. Помислете за невинните жертви, които също като вас са създавали дом, семейство и са имали надежди за щастие…
Поставете се на мястото на всяко друго човешко същество, някъде там, сред руините на Украйна.
Не слушайте политическото говорене на покорените медии, които отдавна са загубили моралния рефлекс за добро и зло, не слушайте политиците, които ръководят военизирани партийни групировки, основани върху закона на племето.
Джордж Оруел казваше, че „целта на политическото говорене е да придава истинност на лъжите, порядъчност на убийствата и солидност на празните приказки”. Когато лъжата се приема за истина, а убийствата станат порядък, значи демокрацията е загубила цивилизационната битка.
Бърнард Шоу беше прав: „Демокрацията е най-сигурната гаранция, че няма да получите по-добро управление от това, което сте си избрали.“
Можехме да направим и по-добър избор, но уверявам ви, днес имаме най-доброто, което беше възможно.
Искате ли пак да живеете в годините преди 2021 г. или ще се върнете обратно в черепната си кутия?
Заради тези от нас, които избирахме десетилетия наред, останахме забодени в корена на шлифования в продължение на столетия народен манталитет, който днес отново ни пошепва: „Преклонена главица сабя не я сече.“
Поглеждаме скришом отдолу, с опряна в гърдите брада.
Заекът в нас проговаря…
Егоцентричните политици, които се опитват отново да ни възседнат, имат своето оправдание (Макс Вебер): „Светът е глупав и подъл, а не аз; отговорността за последиците засяга не мен, а другите – тези, на които служа и чиято глупост или низост ще изкореня”.
Истинският политик, по дефиницията на Вебер, трябва да притежава допълващо се цяло, балансирано съчетание на „етика на убежденията“ и „етиката на отговорността“. Работата за личния интерес и бягството от политическа отговорност е отказ от „етиката на отговорността“.
Малцина от новите политически лидери носят дълго чаканата надежда за действителна, неизбежна промяна, омерзени като нас от политическата низост, от липсата на справедливост и морален рефлекс. Поради липсата на силно гражданско общество и убедителни корективи на властта и зависимите институции, десетилетия наред бяхме объркани, обезверени, затворени в пространствата на личното битие. Либералната демокрация обаче е достояние на свободни личности, отстояващи личната свобода и свободата на другите в отредената рамка на закона, носещи отговорност за обществото и общочовешките ценности. За да се осъществи блянът за действителна либерална демокрация, има нужда от достатъчно морални граждани, които разпознават Доброто и се противопоставят на злото. В една свободна демократична държава изграждането на хармонично общество и легитимна политическа система са възможни само тогава, когато всички следват етиката на гражданската отговорност, а не дискриминиращата партийна етика.
Днес е необходима именно такава етика – на гражданската отговорност. Тя е отговорност към съдбата и на ближния, който е същото човешко същество, нуждаещо се от помощ и съчувствие, от закрила и право на живот и щастие.
Ако и след тази вероломна война не надделеем над ретроградните сили, които се стремят да върнат „фасадната демокрация“ на еднопартийната политическа диктатура, няма да дочакаме по-добро бъдеще, народният блян за „чиста и свята Република“ ще бъде погребан и надеждите за справедливост на моето поколение ще приключат. Народът ще продължи да живее мизерно сит и щастливо обязден.
Мерзавците са известни, появяват се всеки ден по „обществените“ и „независими“ национални медии. Говорят за справедливост, уважение, зачитане на техните приноси за „напредъка“ на България.
И ние искаме същото като тях, но в добрия смисъл на думата.
Популацията иска да живее по старому, но народът е закопнял за справедливост.
Необходима е гражданска активност, повече доблестни политици и независима прокуратура.
Когато това се случи, ще видим за кого ще остане славата, за кого позора.
2 април 2022 г.
